Твоят собствен? Той познава твоя старец. Вдовецът.
Връщам се от празничния Париж, бързам към бедняшки занемареното й смъртолеговище, на пристана едва докосвам ръката му. Гласът говори с нова топлота. Доктор Боб Кени е при нея. Очи, които ме обичат. Но не ме познават.
— Бащата — рече Стивън, опитвайки се да надмогне своята безнадеждност, — е необходимо зло. Написал е пиесата през месеците непосредствено след смъртта му742. Ако приемем, че той, вече прошарен мъж с две дъщери за женене, закръглил трийсет и пет лазарника, nel mezzo del cammin di nostra vita743, равни на цели петдесет по жизнен опит, е всъщност голобрадият студент от Витенберг, тогава трябва да приемем още, че неговата седемдесетгодишна майка е лъстивата кралица. Не. Трупът на Джон Шекспир не броди нощем по земята. А час след час той гние ли, гние. Почива в мир, без оръжията на бащинството, ала оставил на сина си имане духовно. Каландрино на Бокачо е първият и последен мъж, който се почувствал като с дете в утробата. Бащинството, в смисъл на съзнателно оплождане, е непознато на мъжа. То е нещо като мистика, апостолическа приемственост от единородния до всекиродения. Именно върху тази мистерия, а не върху мадоната, която лукавият италиански интелект е подхвърлил на тълпите в Европа, е била основана църквата, при това основана непоклатимо, защото е почивала, подобно на света, макро- и микрокосмоса, върху празнота. Върху несигурното, върху неправдоподобното. Amor matris744, подлог и допълнение в родителен, може да се окаже единственото истинско нещо в живота. А бащинството — само юридическа фикция. Кой е бащата на сина, когото въпросният син трябва да обича, или той — сина.
За какво, по дяволите, намекваш?
Аз си знам. Млъквай. Господ да те порази! Имам си причина.
Amplius. Adhuc. Iterum. Postea.745
Осъден ли си да го правиш?
— Разкъсват се от плътски срам, така постоянен и траен, че криминалните хроники в света, омърсени от гнусотата на всевъзможни други кръвосмешения и скотщини, едва ли сварват да го регистрират като прегрешение. Синове с майките си, бащи с дъщерите си, сестри лесбийки помежду си, любовта, която не смее себе си да назове, племенници с баби, затворници с ключалки, кралици с расови бикове. Нероденият син помрачава красотата: ала роден, носи болка, разделя чувствата, умножава грижите. Той е мъж: неговото израстване е залезът на бащата, неговата младост — завистта на бащата, неговият приятел — зъл враг на бащата.
Тогава си го помислих, на улица Мосю-льо-Пренс746.
— Какво в природата им ги свърза? Един миг на сляпо разгонване.
Баща ли съм? А ако бях?
Съсухрена несигурна ръка.
— Африканецът Савелий, най-изтънченият ересиарх от всички полски зверове, твърди, че Отецът е собствен син на себе си. Булдогът от Аквино747, за когото няма слово невъзможно, го опровергава. Добре тогава: ако отецът, който няма син, не е отец, тогава може ли синът, който няма отец, да бъде син? Когато Рътландбейкънсаутхамптъншекспир748 или някой друг негов съименник в комедията от грешки, е написал Хамлет, тогава той не е бил отец единствено на собствения си син, както и самият той не е бил вече син, бил е и се е чувствал баща на целия народ, баща на собствения си дядо, баща на своя нероден внук, който, по същата причина, никога не е бил роден за природата, която, както я разбира господин Магий, не търпи съвършенство749.
Еглинтъновите очи светнаха от удоволствие, огрени от свенливо сияние. Радостно поглежда, пуритан развеселен, през мрежата от клонки на цъфналия дрен.
Ласкай. Не често. Но ласкай.
— Сам на себе си отец — измърмори Синмълиган. — Чакай. Май съм издул корема. В главата си нося неродено дете. Атина Палада! Пиесата! Сцената, това е нещото! Давай да раждам!
И се хвана за изпъкналото си като корем чело с двете си акушерски лапи.
— А що се отнася до неговото семейство — рече Стивън, — името на майка му живее в Арденската гора750. Нейната смърт му е помогнала да напише сцената с Волумния в Кориолан. А смъртта на неговото момченце — сцената със смъртта на младия Артур в Крал Джон. Хамлет, черният принц, е всъщност Хамнет Шекспир. Вече знаем кои са момичетата в Бурята, Перикъл и Зимна приказка. Коя е Клеопатра, котлите с месо в Египетската земя, коя е Кресида и коя Венера, можем да се досетим751. Но има и друг член от неговото семейство, който е описан.
742
Джон Шекспир умира на 8 септември 1601 г., а „Хамлет“ е писан, когато „много и различни премеждия се струпват на главата на поета“, тоест през същата тази 1601 г.
745
Нещо повече. Досега. Още веднъж. Отсега нататък. (лат.) — Реторични фрази, свързани със схоластичния аргумент.
747
Свети Тома Аквински е доминиканец. Булдогът в случая идва от
748
Изписани в едно имената на онези, за които се смятало, че са истинските драматурзи, пишещи под името „Шекспир“: Роджър Манърс, граф Рътланд, сър Франсис Бейкън и Хенри Райътсли, граф Саутхамптън.
749
У Магий с псевдоним Джон Еглинтън в книгата си „Камъчета от потока“ пише: „Природата не търпи съвършенство. Съвършените неща, като обноски, поезия, живопис, научни методи, философски системи, архитектура и селско стопанство се явяват такива, защото са се затлачили в застояла вода или плитчина, встрани от вечните потоци, където животът е спрял своя кръговрат. Ходът на времето е обрамчен със съвършенства, но не кичи с тях гърдите си.“
750
Майката на Шекспир се казвала Мери Ардън Шекспир и умира на 9 септември 1608 — годината, в която е поставен „Кориолан“. Смята се, че в образа на Волумния Шекспир пресъздава майка си.