— Сюжетът се сгъстява — каза Джон Еглинтън.
Библиотекарят квакер влезе на пръсти, разтърси снага, размърда маска, потрепери набързо, тръп-тръп-тръп, кряк-кряк.
Вратата се затвори. Килия. Ден отвън.
Те слушат. Трима. Съвсем като насън.
Той — това са те, а ти — аз това съм.
Влез, безумство.
СТИВЪН. Имал е трима братя, Гилбърт, Едмънд и Ричард. Гилбърт на стари години разказал на някакви местни величия как на гос’ин Бирника му паднало билетче да гледа в самия Лонън братлето гос’ин Уилул, дето пише пиеси за театрото и видел една, дето имало бая кьотек и не щеш ли — един рипнал право на гърба на братлето752. Ама иначе наденичките в театрото му напълнили душата. Той никъде не се среща, но Едмънд и Ричард се срещат в пиесите на прекрасния Шекспир.
МАГИЙГЛИНДЖОН. Имена! Какво е едно име?
БЕСТ. Ами например моето име, Ричард, нима не знаеш? Надявам се да кажеш една добра дума за Ричард, не се ли сещаш, заради мен самия.
(Смях.)
БЪК МЪЛИГАН (Piano, diminuendo).
СТИВЪН. В това триединство на черни желания, от злодеите коварни Яго, Ричард Гърбавия и Едмънд в Крал Лир двама носят имената на злите чичовци. Не, последната пиеса е написал или се канел да я напише, докато брат му Едмънд бил на смъртно ложе в Съдърк.
БЕСТ: Надявам се Едмънд да е устискал. Никак не искам моето име Ричард…
(Смях.)
КВАКЕРЛИСТЪР (A tempo). Но който открадне ми доброто име…
СТИВЪН (Stringendo). В пиесите си обаче е потулил собственото си име, иначе хубаво име, Уилям, статист тук, шут там, като художник в стара Италия е скрил лицето си в най-тъмния ъгъл на платното. Но виж в сонетите Уиловци колкото щеш. Също като Джон Гонт, милее за името си, толкова му е скъпо колкото и гербът, получен след упорити подмазвания753: диагонална черна черта, копие в стоманена сребристост, honorificabilitudinitatibus, по-скъп му е и от славата сценична, ширнала се из цялата страна. Какво е едно име? Това се питаме от най-ранно детство, изписвайки името си, за което са ни казали, че е наше. Звезда нощна ли, утринна ли, метеор ли — какво светило е покатерило небосклона в часа на нашето рождение. Блестяло денем сам-самичко, а нощем сияело по-ярко и от Венера, там над делтата на Касиопея, полегналото на една страна съзвездие, което представлява подписът на неговия инициал в небосклона сред звездите754. Очите му често го съзерцавали, ниско на хоризонта. на изток от мечката, докато крачел нощем през сънените летни нивя на връщане от Шотъри755, от топлината на нейните обятия.
И двамата доволно утолени. Аз също.
Не ми казвай, че е бил на девет години, когато тя угаснала.
И в нейните обятия.
Чакаш да те ухажват и любят. О, мекушавецо! Кой да те ухажва?
Тълкувай небесата. Autontimerumenous756. Bous Stephanoumenos757. Къде е твоята небесна конфигурация? Стивън, Стивън, ти, поравно хляба нарежи. S.D.: sua donna. Gia: di lui. Gelindo risolve di non amar S.D.758
— Какво е това, господин Дедалус? — попита библиотекарят квакер. — Какъв е този небесен феномен?
— Нова звезда се появява ноще — отвърна Стивън, — облачен стълб дене759.
Какво повече да кажа?
Стивън погледна шапката си, бастуна си, обувките си.
Stephanos760, моят венец. Моят меч. Неговите обувки развалят формата на краката ми. Купи си нов чифт. Дупки в чорапите ми. И носна кърпа също.
— Ти обаче се справяш с твоето име — подхвърли Джон Еглинтън. — Твоето име, което е доста странно. Предполагам, че това обяснява необичайното ти чувство за хумор.
Моя светлост, Магий и Мълиган.
Изкусен занаятчия, ястреболик човек. Ти отлетя. Накъде? Нюхейвън-Лиеп, пасажер от трета класа. В Париж и обратно. Калугерица761. Икар. Pater, ait.762 Пада, поглъща го морската бездна, завлича го, дави го като тинеста вада. Калугерица си ти. Той също.
752
Знае се, че дори след като бил вече известен драматург, Шекспир продължавал да участва като актьор в пиесите си, макар и само във второстепенни роли.
753
Твърди се, че Джон Шекспир, не без помощта на сина си Уилям, е получил семейния герб по доста съмнителен начин.
754
През ноември 1572 датският астроном Тихо Брахе (1546–1601) открива една супернова над малката звезда Делта в съзвездието Касиопея, което е във формата на буквата „W“. Тогава Шекспир бил на осем и половина години. Звездата била толкова ярка, че се е виждала и денем, но скоро започнала да избледнява.
755
Селце, недалеч от Стратфорд, където е живяла Ан Хатауей, преди да се омъжи за Шекспир.
756
Самоизтезание (гр.) Виж „Еавтонтиморуменос“ от „Цветя на злото“ на Шарл Бодлер. Превод: Кирил Кадийски, „Народна култура“, 1984.
757
„Стефанос“ на гръцки означава „цветен венец“, а „бус“ — бик. Очевидно символиката е в това, че Стивън има душа на бик, намек, според повечето изследователи, за увлечението му по Тома Аквински, който бил мълчалив и упорит като бик.
758
S.D.: неговата жена. О, разбира се — неговата. Гелиндо е решен да не обича S.D. (ит.).
761
В българския превод на Овидиевите „Метаморфози“ птицата не е калугерица, а „яребица бърборица“. Виж мита за Дедал и Икар, и смъртта на Пердикс; Публий Овидий Назон „Метаморфози“, изд. „Народна култура“, 1981. Превод Георги Батаклиев.
762
„Татко!“ — зове. (Овидий, митът за Дедал и Икар.) Сравни още: „Pater, in manus tuas commendo spiritum meum“: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си“.