Господин Бест вдигна книгата си и нетърпеливо понечи да каже:
— Това е много интересно, защото този мотив за братята, нали знаете, се среща и в старите ирландски митове. Точно както казваш. Тримата братя Шекспир. И при братята Грим, нали ги знаете, онези с приказките. Третият брат, който се оженил за спящата красавица и спечелил най-голямата награда.
Най-добрият от братята Бест. Добър, по-добър, най-добър.
Библиотекарят квакер изкуцука наблизо.
— Бих искал да знам — рече, — ти кой брат… Разбирам, че намекваш за нещо нередно в поведението на един от братята… Но може би избързвам?
Възпря се, огледа останалите и млъкна.
Един служител се провикна откъм вратата:
— Господин Листър! Отец Дайнийн иска…
— О! Отец Дайнийн! Незабавно.
Забавно, бавно изскърца по пода, полечка и бавно излезе незабавно.
Джон Еглинтън пак задуши дирята.
— Хайде — рече. — Нека чуем какво има да ни казваш за Ричард и Едмънд. Запазил си ги за десерт, нали така?
— Като ви помолих да си спомните за тези двама сродници благородници, чичото Ричи и чичото Едмънд — започна Стивън, — всъщност май поисках твърде много. Защото брат се забравя по-лесно и от чадър.
Калугерица.
Къде е твоят брат? В голямата аптека. Моят брус. Беше той, после Кранли, после Мълиган: сега тези тук. Реч, искаме реч! Но и действие. Действена реч. С подигравки ме изпитват. Игра. Играят те.
Калугерица.
Уморен съм от собствения си глас, гласът на Исав. Кон ми дайте! Кралство срещу кон!
По-нататък.
— Ще кажете, че тези имена са били вече в хрониките, от които е почерпил материала за своите пиеси763. Защо именно тези хроники, а не други? Ричард, едно гърбаво копеле, извънбрачен урод, се люби с вдовицата Ана (какво е туй „име“?), кога е била друг път жена така ухажвана, кога е била така спечелвана? Ричард Завоевателя, третият брат, идва след Уилям Завладяния. Другите четири действия на пиесата висят като парцали след първото764. От всички негови крале Ричард е единственият, който не се ползва с уважението на Шекспир. Уважението, този ангел, чиито правила крепят света. Защо допълнителният сюжет в Крал Лир, в който фигурира Едмънд, е трябвало да бъде задигнат от Аркадия на сър Филип Сидни с пришита към него келтска легенда, по-стара и от праисторията?
— Защото на Уил така му харесва — защити го Джон Еглинтън. — Днес вече знаем, че не трябва да смесваме норвежка сага с откъси от роман на Джордж Мередит. Que voulez-vous?765 — както би казал Мур. Не стига, че разположил Бохемия на крайбрежието, ами и в устата на Одисей слага думи на Аристотел766.
— Защо? — И Стивън сам си отговори. — Защото темата за брата изменник, узурпатор или прелюбодеец, или и тримата в едно, е за Шекспир онова, което сиромасите не са, защото тях всякога имаме при себе си767. Темата за изгнанието, за пропъждането и от сърцето, и от дома, не престава да звучи, като се започне с Двамата веронци та чак до Просперо, когато решава да счупи вълшебната си пръчка и да я скрие вдън земя, а своите книги в морето да удави. Тя става дваж по-натраплива в средата на живота му, отразява се и в други теми, повтаря се, протасис, епитасис, катастасис, катастрофа768. Повтаря се отново, когато той е съвсем близо до смъртта, когато неговата вече омъжена дъщеря Сюзан, издънка от стария дънер, е обвинена в прелюбодеяние. Но не друго, а първородният грях помрачил неговия светоглед, отслабил волята му и му внушил влечение към злото. Такива са думите на висшите църковни сановници от Мейнут: един първороден грях, както истинския първороден грях, е извършен от друг, в чийто грях той също е съгрешил. Това се чете между редовете на последните му думи, запечатани върху надгробния камък, под който нейните тленни останки не бивало да се полагат769. Времето не ги е изличило. Красотата и покоят не са ги премахнали. Те се виждат навсякъде в безкрайното разнообразие на създадения от него свят, в Много шум за нищо, на два пъти в Както ви харесва, в Бурята, в Хамлет, в Мяра за мяра, както и във всички други пиеси, които не съм чел.
Изсмя се, за да освободи ума си от бремето на своя ум.
Съдия Еглинтън обобщи:
— Истината е по средата — отсече той. — Той е и призракът, и принцът. Човек е той — погледнат като цяло.
763
Сведения за историческите си пиеси Шекспир черпи предимно от „Хроники“ (1578) на Рейфиъл Холиншед.
765
Две от всеизвестните глупави грешки в творчеството на Шекспир. Първата е допусната в „Зимна приказка“, втората — в „Троил и Кресида“, въпреки че там не Одисей, а Хектор цитира Аристотел, живял векове след Троянската война.
769
„Проклет да е онзи, който прахта ми разрови“ е надгробният надпис, с който, както се твърди, Шекспир изразил нежеланието си жена му да бъде погребана до него.