— Така е — намеси се Стивън. — Момчето от първо действие е зрелият мъж в пето действие. Погледнато като цяло. В Цимбелин и в Отело той е сводникът и рогоносецът. Играе и го играят. Влюбен ту в идеал, ту в перверзия, и като Хосе убива истинската Кармен. Неговият неукротим интелект е самият разбеснял се от ревност Яго, който все едно и също иска: мавърът у него да страда.
— Ку-ку! Ку-ку! — Куку Мълиган изкука похотливо. — Ку-ку, ку-ку — опасен знак.
Мрачният свод пое ехото и го върна.
— А Яго, що за тип е само! — неустрашимо извика Джон Еглинтън. — След всичко изречено Дюма син (или пък беше Дюма баща) ще излезе най-прав. След Бог най-много е сътворил Шекспир.
— Мъж не го радва, жените също — рече Стивън. — След дълго отсъствие се връща в онази точка на земята, където се е родил, където винаги е бил, мъж или момче, мълчалив свидетел, и там идва краят на попрището му жизнено, но преди това засажда една черница. После умира. Кръгът се затваря. Гробарите погребват Хамлет баща и Хамлет син. Крал и принц най-сетне в обятията на смъртта под музикален съпровод. И независимо дали убит или предаден, дали оплакан от сълзливи и съчувствени сърца, дали датчанин или дъблинчанин, за смъртника скръбта е съпруг единствен, от който той развод не търси. Ако харесвате епилога, вгледайте се продължително в него: преуспяващият Просперо, добрият мъж е възнаграден, Лизи, на дядо сладкото шекерче, чичкото Ричи, лошият пометен от поетическата правда и натикан там, където отиват всички лоши. Сюрприз и завесата пада. Открил е значи във външния свят действителности, които във вътрешния му са били само възможности. Метерлинк казва: Ако днес Сократ излезе от къщата си, той ще открие мъдреца, седнал на стъпалата отпред. Ако Юда тази нощ излезе навън, стъпките му ще го отведат право при Юда770. Във всеки живот има много дни, ден след ден. Крачим през себе си, срещаме крадци, призраци, великани, старци, младежи, съпруги, вдовици и братя по любов. Ала винаги себе си срещаме. Драматургът, който написа фолиото на този свят и го написа сквернословно (Той първо ни даде светлина, а слънце — два дни по-късно771), господарят на нещата каквито са, когото по̀ католиците и от папата наричат dio boia, тоест бог-палач, несъмнено присъства, погледнат като цяло, във всеки един от нас, коняр и касапин, щеше да стане и сводник, и рогоносец, ако не бяха ония съкращения небесни, предсказани още от Хамлет да няма никакви женитби повече, прославен мъж, ангел андрогин, съпруга на самия себе си.
— Еврика! — извика Бък Мълиган. — Еврика!
Ненадейно развеселен, той скочи и с една крачка се озова до бюрото на Джон Еглинтън.
— Може ли? — попита. — Защото Бог проговори на Малахия.
И започна да дращи върху лист хартия.
На излизане да си взема няколко листа от бюрото му.
— Тези, които са се оженили вече — възвести смиреноуравновесения вестител господин Бест, — с изключение на един, нека си живеят. Но другите да останат каквито са!
Изсмя се нежененият към Еглинтън Йоан, ерген на изкуствата772.
Неоженени, невъзлюбени, нащрек за уловки, нощем те плюнчат и преплюнчват всяко ново издание на Укротяване на опърничавата с бележки и коментари, с всевъзможни варианти на оригиналния текст.
— Само ни будалкаш — обобщи Джон Еглинтън, като се обърна към Стивън. — Доведе ни чак дотук да ни запознаеш с един най-обикновен френски триъгълник. Вярваш ли в собствената си теория?
— Не! — мигом му отвърна Стивън.
— Ще си направиш ли труда да я напишеш? — попита господин Бест. — Трябва да го направиш под формата на диалог, нали знаеш, като диалозите на Платон, които пише Уайлд773.
Джон Еклектикон774 се усмихна многозначително.
— Е, в такъв случай — продължи той, — не виждам защо ще очакваш заплащане за нещо, в което самият ти не вярваш. Даудън вярва, че има някаква загадка в Хамлет, но повече от това не желае да каже. Хер Блайбтрой, онзи, когото Пайпър срещнал в Берлин, дето се мъчи да докаже теорията за граф Рътланд, вярва, че тайната е скрита в Стратфордския монумент. Кани се да посети сегашния тамошен херцог, твърди Пайпър, и да му докаже, че не друг, а неговият праотец е написал пиесите. Това ще бъде голяма изненада за Негова светлост. Но онзи вярва в собствената си теория.
Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми775. Което какво ще рече, помогни ми да вярвам или помогни ми да не вярвам? Кой ще ти помогне да вярваш? Egomen.776 А да не вярваш? Някой друг.
770
Морис Метерлинк (1862–1949) — белгийски драматург и поет. Един от главните представители на символизма в драматургията. В „Мъдрост и съдба“ той пише: „Нека не забравяме, че всичко, което ни се случва, е част от природата, която е вътре в нас“… и продължава с примерите за Сократ и Юда.
773
Две от най-известните есета на Оскар Уайлд „Упадъкът на лъжата“ и „Критикът като творец“ са написани под формата на диалог.