Одисей

— Ти си единственият сътрудник на Дана, който си иска сребърниците. Освен това не знам нищичко за следващия брой. Фред Райън държеше да има място за една икономическа статия.

Фредрайън. И той ми даде назаем два сребърника. Помогна ми да се оправя в тежък миг. Икономика.

— Срещу една гвинея — продължи Стивън — ти разрешавам да публикуваш този разговор.

Бък Мълиган се изправи след ухиленото си дращене, доухили се, после заяви тържествено с порядъчна доза захаросана злобица:

— Отбих се при поета Кинч в неговата лятна резиденция на улица Мекленбъро и го сварих да чете, изцяло погълнат, Summa contra Gentiles777 в компанията на две триперясали дами — Нели Свежарката и Розали, пристанищната курва.

Заряза четенето.

— Хайде, Кинч. Ела, скитнико Ангус, Ангус на пойните птички778.

Ела, Кинч, вече изяде всичко до шушка. Ела, ще ти сервирам твоите собствени дреболии-карантии.

Стивън се изправи.

Животът от много дни се състои, така е. Ала до време.

— Ще се видим тази вечер — подхвърли Джон Еглинтън. — Notre ami779 Мур каза, че Малахий Мълиган трябва непременно да присъства.

Бък Мълиган размаха къс хартия и панамена шапка.

— Мосю Мур — отвърна — преподава френска литература и френски неща на младежта. Ирландската. Ще бъда там. Тръгвай, Кинч, поетите трябва да пият. Можеш ли да вървиш по права линия?

През смях…

Има да се наливам до единайсет780. Хиляда и една ирландски нощи.

Шут-селяндур…

Стивън селяндура следва…

Един ден в Националната библиотека, така се случи, разприказвахме се. Шексп. След селяндурския му гръб поех тогава. Селякът вече така е застигнал придворния, че току му настъпва слиновете на петите781.

Стивън се сбогува, после мрачно потиснат пое подир шута-селяк със сресана глава, пресноподстригана, излязоха от сводестата стаичка и ето ги насред ослепителната дневна светлина на безмисленето.

Какво научих? От тях? От мен?

Сега пошляй се като Хейнс.

Читалнята за редовни читатели. В книгата за посетители Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл парафира със завъртулки своите безкрайни многосричности. Тема: Луд ли е бил Хамлет? Лъсналото квакерското теме се наведе елейно към свещеничето в буквоядски разговор.

— Но, разбира се, сър, заповядайте… Ще бъда поласкан…

Развеселен, Бък Мълиган се разприказва весело със себе си, като от време на време си кимаше самодоволно:

— Задоволен гъз.

Стигнаха кръстовидната преграда.

Това не е ли?… Шапката със синя лента… Пише нещо някак лениво… Какво ли? Май обърна се насам?…

Извитата балюстрада; тихичко тече си Минций.

Пък Мълиган782, с панамен шлем, пое стъпка по стъпка, ямбически запристъпя, пусна си гласа най-безгрижно:

Джон Еглинтън, братленце Джо, защо не се ожени ти, защо?

Опръска въздуха със слюнки:

— О, китаец без брадичка! Чин Чу Ег Лин Тон. Курдисахме се в тяхната ложа, двамата с Хейнс, в залата на водопроводчиците783. Нашите актьори създават там новото изкуство на Европа, както гърците навремето или като М. Метерлинк. Театърът Аби! Надушвам сърдитата смрад на отците784.

Изплю се без плюнка.

Забравил я: колкото е могъл да забрави пердаха, дето го е ял от гадняра Луси785. И изоставил femme de trente ans786. А защо не са се родили и други деца? И първородното момиче?

Многоумности. Връщай се обратно.

Мрачният отшелник е все още там (получава си агнето — цяло), както и прелестният младок, любимец на всички удоволствия, палавите руси къдрици на Федър.

О!… Аз само, ами… исках… забравих, че… той…

— Лонгуърт и Макърди Аткинсън бяха там…

Пък Мълиган закрачи победоносно, зачурулика трепетливо:

Пачаврата май нищо не извика, не чух да казва нещо и войника, ала това отпрати мислите ми бързи към Аткинсън, Еф. Ем. Макърди. Да, същият, със дървения крак и със поличка — много ясен знак, дето вкуса на винцето не знае, от жажда да умира — пак нехае; към милия Магий с устата голобрада, дето кат’ чуе брак, перде му пада. И двамата не щат жени, чекии нека бият до зори!

777

Съкратен вид на заглавието на свети Тома Аквински „Summa de Veritate Catholicae Fidei contra Gentiles“ (Сума на истината за католическата вяра срещу неверниците).

778

Ангус — келтски бог на младостта, красотата и любовта, описван с птички — птичките на вдъхновението, които винаги кръжат край главата му.

779

Нашият приятел (фр.)

780

Дъблинските кръчми затварят в единайсет вечерта.

781

„Хамлет“, пето действие, първа сцена.

782

Пък — пакостлив дух.

783

Така са наричали Техническия институт, чиято сграда през лятото на 1904 г. била ремонтирана и превърната в театър „Аби“, който става седалище на Ирландското национално театрално сдружение.

784

Ирландското национално театрално сдружение често водело битки с църквата, която се опитвала да цензурира и дори да сваля от сцена пиесите им.

785

Всички биографи на Шекспир споменават сър Томас Луси, който е преследвал Шекспир за бракониерство. Дори се смята, че е избягал в Лондон, за да се скрие от него.

786

Жена на трийсет години (фр.)