Игуменът, негово преподобие Джон Конми, О. И., пъхна гладкия си часовник във вътрешния джоб, докато слизаше по стъпалата на енорийския дом. Три без пет. Прекрасно време за една разходка до Артейн. Как се казваше онова момче? Дигнъм, да. Vere dignum et iustum est.791 Отец Суан беше човекът, с когото трябва да се видя. Писмото на господин Кънингам. Да. Направете му тази услуга, ако е възможно. Добър практичен католик: много полезен по време на нашите мисии792.
Еднокрак моряк се поклащаше напред с лениви гърчове върху патериците си и ръмжеше някаква мелодия. Спря се рязко да направи път на минаващите сестри на милосърдието и протегна фуражката си за просия към негово преподобие Джон Конми, О. И. Отецът го благослови под лъчите на слънцето, тъй като в кесийката му, и той го знаеше много добре, имаше само една сребърна крона.
Отец Конми прекоси площад Маунтджой. Замисли се, но не задълго, за всички онези войници и моряци, останали без крака в боя, които обикновено свършваха живота си в някой приют за бедни, както и за думите на кардинал Улзи793: „Да бях служил на Бога с половина от туй усърдие, с което служих на краля си, Той нямаше да ме изостави на стари години!“ Крачеше под дървесната сянка на блещукащите от слънце листа, но ето че към него се приближи съпругата на господин Дейвид Шийхи, депутат.
— Много добре, отче. А вие?
Отец Конми наистина се чувствал прекрасно. Канел се да отскочи до Бъкстън заради минералните извори. А нейните момчета, добре ли се справят в Белведере794? Така ли? Отец Конми много се радвал да го чуе. А самият господин Шийхи? А, той е още в Лондон. Да, разбира се, парламентът още заседава. Прекрасно време, наистина чудесно. Да, има голяма вероятност отец Бърнард Вон да гостува отново с прекрасните си проповеди. О, да: огромен успех. Великолепен човек, наистина.
Отец Конми наистина много се радва, че съпругата на господин Дейвид Шийхи, член на парламента, изглежда толкова добре и нека бъде така добра да предаде поздравите му на господин Дейвид Шийхи, член на парламента, да, разбира се, че ще намине.
— Доскоро — рече госпожа Шийхи.
На сбогуване отец Конми свали цилиндъра си с поклон пред кехлибарените мъниста на късата й пелерина, които проблясваха на слънцето в мастиленосиньо. И се усмихна още веднъж, преди да продължи. Знаеше, че си е измил зъбите с паста от арека795.
Отец Конми закрачи отново и, крачейки, се усмихна, като си спомни опулените очи и лондонския кокни, на който проповядваше отец Бърнард Зон.
— Пилат! Сащо не отплъснете ривящата талпа?
Иначе голям ревнител. При това истински. Големи добрини бе сторил и продължаваше, ама по неговия си начин. Няма никакво съмнение. Обича Ирландия, така твърди, обича и ирландците. И от добро семейство, как да предположи човек? Не бяха ли с уелски корен?
О, да не забрави. Писмото до преподобния провинциал на ордена796.
На ъгъла на площад Маунтджой отец Конми спря трима малчугани, които се връщаха от училище. Да, от Белведере са. От началните класове: аха. И добре ли се учат в училище? О! Браво, това е чудесно. А ти как се казваш? Джак Сохан. А ти? Джер. Галахър. А третият малък господин? Неговото име беше Бръни Линъм. О, с такова хубаво име.
Отец Конми измъкна писмото от горния си джоб и го подаде на господин Бръни Линъм, след което му посочи червената пощенска кутия на ъгъла на улица Фицгибън.
— Ама, момко, внимавай и ти да не паднеш в кутията! — подвикна му.
Шестте броя малчугански очи се вторачиха в отец Конми, после прихнаха да се смеят.
— О, сър.
— Добре де, нека видя дали можеш да пуснеш едно писмо — рече отец Конми.
Младият господин Бръни Линъм пресече улицата и пъхна писмото на отец Конми до местния провинциал в процепа на яркочервената пощенска кутия, отец Конми се усмихна добродушно, кимна, пак се усмихна и продължи на изток по площад Маунтджой.
Господин Денис Дж. Маджини, учител по танци & прочие, с цилиндър, — тъмносив редингот, обточен с копринен кант, бяло шалче около врата, тесни бледолилави панталони, жълти ръкавици и островърхи лачени обувки крачеше тържествено с изпъната снага, но ето че най-почтително се прелести по бордюра, докато задминаваше лейди Максуел на ъгъла на Дигнъмс Корт.
Та това не беше ли госпожа Макгинес?
Госпожа Макгинес, внушителна дама с прошарена коса, кимна на отец Конми от отсрещния тротоар, след което му се усмихна. Отец Конми също се усмихна и я поздрави. Как се чувства?
793
Кардинал Томас Улзи (ок. 1475–1530) — английски църковен служител и държавник по времето на крал Хенри VIII, както и кралски съветник. Противопоставя се още на първия развод на краля, поради което е закаран в Лондон и осъден за държавна измяна. Неговите последни думи, цитирани в текста, са от пиесата на Шекспир „Хенри VIII“.
796
Провинциал е римският наместник на йезуитския орден в Ирландия, тоест човекът, пред когото отецът отчита своята дейност.