Каква властна стойка имаше само. Също като Мария, кралица шотландска, или нещо подобно. И като си помисли човек, че бе съдържателка на заложна къща. Виж ти! Такава… как да каже човек?… Такава величествена осанка.
Отец Конми продължи по улица Карл Велики и хвърли едно око вляво към затворената протестантска черква. Негово преподобие Т. Р. Грийн, бакалавър на изкуствата, ще (ако е рекъл Господ) чете проповед. Наричаха го титуляря и чувстваше за свой дълг да каже няколко думи. Но човек трябва да е снизходителен. Непреодолимо невежество797. Действат според собствените си разбирания.
Отец Конми зави зад ъгъла и продължи по Северния обиколен път. Чудно как по такава важна пътна артерия не върви трамвай. Без съмнение би трябвало да има.
Тумба ученици с чанти на гърба прекосиха улица Ричмънд. Всички почтително свалиха смачканите си шапки. Отец Конми им кимна благодушно на няколко пъти. Хлапетата на Христовите братя.
Докато вървеше, го лъхна миризма на тамян откъм собствената му дясна ръка. Църквата Сейнт Джоузеф, улица Портланд. Приютът за възрастни и добродетелни дами. Отец Конми свали шапка пред благословеното заведение. Добродетелни: но от време на време доста злобливи.
Като наближи къщата на Олдбъро798, отец Конми се подсети за онзи скръндзав благородник. А сега беше превърната в кантора или нещо подобно.
Отец Конми пое по Норд Странд, където не след дълго го поздрави господин Уилям Галахър, който стоеше на прага на собствения си магазин Отец Конми отвърна на поздрава на господин Уилям Галахър и мигом го лъхна уханието на дебелите резени пушен бекон и широкогърлите качета с масло. Отмина тютюнджийницата на Гроуган с облегнатите на стената й табла за вести, които сега съобщаваха за ужасната катастрофа в Ню Йорк799. В Америка такива неща стават непрекъснато. Нещастни хорица гинат като мухи, съвсем неподготвени. Но и това е акт на пълно разкаяние.
Отецът мина покрай кръчмата на Даниъл Бърджин и през витрината зърна двама безработни да безделничат. Поздравиха го, той тях също.
Отец Конми отмина и погребалното бюро на Х. Дж. О’Нийл, където Корни Келъхър събираше цифри във фирмения дневник и дъвчеше някаква суха сламка. Един патрулиращ полицай поздрави отеца и отецът отвърна на поздрава му. В месарницата на Юкстетър отец Конми се загледа в свинските суджуци — бели, черни и червени — които се кипреха, кокетно навити на кълбо.
Застанал под дървесната сянка на Чарлвил Мал, зърна натоварения с торф шлеп, един кираджийски кон с увиснала муцуна, както и шлепаджията с мръсна сламена шапка, който седеше по средата на кораба и пушеше, загледан във върбовото клонче над главата му. Идилия: и отец Конми се размисли върху голямата предвидливост на Създателя, сторил щото торфът да се копае в мочурите и хората лесно да си го носят в града или селото и да стъкмяват огън в бедняшките си колиби.
На моста Нюкамън Негово преподобие Джон Конми, О.И. от църквата Свети Франциск Ксаверий800, улица Гардинър, се качи на трамвая, който пътуваше към покрайнините.
От трамвая, който се връщаше от покрайнините, слезе преподобният Николас Дъдли, помощник енорийски свещеник в църквата Сейнт Агата на улица Уилям, точно на моста Нюкамън.
На моста отецът се качи на трамвая закъм покрайнините, защото мразеше да минава пеш калния път покрай Калния остров.
Сви се в единия ъгъл на купето, синият му билет бе прилежно втъкнат в едната изпълнена ръкавица от шевро, докато четири шилинга, шест пенса и пет пенита се изсипаха от другата му пълничка ръкавица от шевро право в кесията. Докато минаваше покрай Бръшляновата църква си помисли, че кондукторът обикновено прави обиколките си, когато човек вече нехайно е хвърлил билета си. На отец Конми сериозният вид на пътуващите в трамвая се стори някак пресилен за едно толкова кратко и евтино пътуване. Той предпочиташе бодрото благоприличие.
Беше тих ден. Очилатият господин срещу отеца приключи с обясненията си и заби поглед в земята. До него седеше съпругата му, така предположи отец Конми. Сдържана прозявка разтвори устата на съпругата на очилаткото. Вдигна малката си облечена в ръкавица длан и пак се прозя едва-едва, като пошляпна разтворената си уста един-два пъти, после се усмихна свенливо и ласкаво.
Отец Конми усети парфюма й. Освен това забеляза, че непохватният мъж от другата й страна седеше на ръба на седалката.
797
Така римокатолическата църква нарича протестантската вяра, твърдейки, че еретизмът на протестантите ги обрича на „невежество“, което е „непреодолимо“, щом човекът не е в състояние да се освободи от заблудите си.
798
Лорд Олдбъро (1801) бил много заможен човек с няколко къщи в Лондон и Дъблин, както и в английската и ирландската провинция. Въпросната къща, която навремето се намирала „на село“, била построена за баснословната тогава сума от 40 000 английски лири специално за съпругата на лорда. Това разточителство обаче било посрещнато с категоричния отказ на жена му да живее в нея, защото мястото не й харесвало.