Застанал до преградката на олтара, отец Конми трудно пъхваше хостията в устата на непохватния старец с треперещата глава.
Трамваят спря на моста Анзли и тъкмо преди да потегли отново, една старица се надигна ненадейно от мястото си и се втурна да слиза. Кондукторът дръпна звънеца, за да задържи трамвая, специално заради нея. Тя се измъкна заедно с кошницата и пазарската си мрежа; отецът видя как кондукторът й помогна, като свали на земята и кошницата, и мрежата й. Тогава си помисли, че тя май за малко да изпусне спирката, до която можеше да пътува за едно пени. Беше от ония разсеяни благи души, на които винаги трябва да кажеш поне два пъти Бог да те благослови, чадо и да им повториш, че вече са благословени, да им натякнеш с едно моли се, чадо, преди да се сепнат и да разберат, че ритуалът е свършил. Ала животът им е пълен с толкова тревоги, с толкова грижи, клетите създания.
Образът на господин Юджийн Стратън801 с дебелите си негърски бърни се хилеше срещу отец Конми от облепените с афиши заграждения на строителните площадки.
Отецът се замисли за душите на черните, тъмнокожите и жълтокожите, както и за собствената си проповед за свети Петер Клавер802 и африканската му мисия, както и за разпространението на вярата, за милионите черни, тъмнокожи и жълтокожи души, които не са покръстени с вода и какво ще правят, когато последният им час се промъкне като крадец в нощта. Книгата Le Nombre des Elus803 от онзи белгийски йезуит му изглеждаше като един доста разумен и навременен аргумент. Тези милиони човешки души, сътворени от Бога по Негов образ и подобие, до които вярата (D.V.804) не е стигнала. Ала те пак са Божии създания на Всевишния творец. Отец Конми ужасно съжали, че тези души ще бъдат изгубени, похабени, така да се каже.
Отецът слезе на спирката на улица Хаут, кондукторът го поздрави на излизане, и той на свой ред поздрави кондуктора.
Улица Малахайд бе тиха. Отецът обичаше и улицата, и името й. Радостни камбани пеят в Малахайд. Лорд Толбът от Малахайд, наследник по пряка линия на лорд-адмирал, господар на Малахайд и прилежащите му морета. Ала ето че пристигнала призовка да изпълни воинския си дълг и в един и същи ден жена му се оказала девойка, съпруга и вдовица едновременно805. Това се случило във време оно, в дни видели и мъжка преданост, и буйно веселие, една отколешност в земите на баронството.
Докато вървеше, отец Конми се замисли върху малката си книжка Едно време в земите на баронството и за книгата, която евентуално можеше да бъде написана за йезуитските домове и за Мери Роучфорт, дъщерята на лорд Моулсуърт, първа графиня Белведерска.
Във вял ден, вече немлада, крачи сама по брега на езерото Енел, Мери, първа графиня Белведерска806, вяло пристъпва привечер, не трепва дори от плисъка на гмурналата се видра. Кой може да знае истината? Не и ревнивият лорд Белведере, нито нейният изповедник, дали е съгрешила докрай, eiaculatio seminis inter vas naturale mulieris807, с брата на съпруга си. Ще признае половинчато, ако не е стигнала докрай, както обикновено правят жените. Един сал Господ Бог знае истината, и тя, и той — братът на нейния съпруг.
Отец Конми се замисли върху тази тиранична невъздържаност, без която обаче човеците тук на земята не могат, и върху пътищата Божии, които не са наши пътища.
Дон Жуан Конми се движеше и живееше във времена отколешни. Там беше човечен и тачен. Пазеше тайните на своите изповедници, усмихваше се на усмихнатите благовидни лица в светските салони с блестящо излъскан паркет и сводести тавани, отрупани с гипсово изобилие от плодове. Ръцете на булката и жениха, светиня до светиня, в дланите на дон Жуан Конми.
Прекрасен ден.
Застанал на прага на покритата църковна порта, полето изпълни погледа на отеца с ширналите се зелеви ниви, които наведоха широките си листя в дълбок реверанс. Небето изпълни погледа му със стадо малки пухести облачета, които бавно се носеха по вятъра. Moutonner808, така казват французите. Непретенциозна и точна дума.
Отец Конми ту четеше задължителните молитви, ту поглеждаше към агънцата-облаци над Раткофи. Глезените му, обути в тънки чорапи, усетиха гъделивото боцкане на подрязаната трева на игрището в Клонгоус. Разхождаше се, четеше във вечерния сумрак, и току се заслушваше в момчешките подвиквания. Всички участваха в мача, младите гърла се надвикваха в тихата вечер. Той беше техният ректор: управляваше колежа с благост.
801
Юджийн Стратън (1861–1918) — бял американски комик и актьор, изпълнител на негърски песни и танци.
803
„Ригоризмът, броят на избраните и доктрината за спасението“ е пълното заглавие на книгата от отец Кастелен, издадена в Брюксел през 1899 г. В нея се твърди, че повечето души ще бъдат спасени, но веднага е била нападната от католишки свещеници, според които некръстените като католици са обречени на вечни мъки.
805
Английският крал Хенри II (1133–1189) подарява крайбрежната ивица Малахайд, северно от Дъблин, на Ричард Толбът. Той обаче не е главният герой в историята, която си припомня отец Конми. Тя се отнася до господин Хъси, син на лорд Галтрим, и неговата годеница Мод, дъщеря на лорд Плънкет. Точно когато двамата застанали пред олтара, женихът бил извикан спешно да оглави войската срещу банда мародери и умира в последвалото сражение. Затова жена му се оказва девойка, съпруга и вдовица в един и същи ден. После тя се омъжва още два пъти. И третият й съпруг е вече сър Ричард Толбът.
806
Мери Роучфорт (1720 — ок.1790) се омъжва за полк. Робърт Роучфорт (1708–1774), който бива удостоен с титлата първи граф Белведерски. Обвинена е в прелюбодеяние с брат му Артър Роучфорт, след което, без да има доказателства за извършеното прегрешение, мъжът й я затваря в имението край езерото Енел. Оттам е освободена чак след смъртта на съпруга си, но продължава да живее в отшелничество.
807
Изхвърляне на семенната течност в естествения женски орган (лат.) — юридически термин за извършването на полов акт докрай.