Выбрать главу

Отец Конми издърпа ръкавиците си и извади молитвеника си, обрамчен с червено по края. Лента с цвят на слонова кост отбелязваше мястото, до което бе стигнал.

До девятната809. Трябваше да я изчете още преди обяда си. Но нали пристигна лейди Максуел.

Отец Конми си прочете тайничко Отче наш и Аве Мария и се прекръсти. Deus in adiutorium810.

Крачеше спокойно, равномерно и изчиташе наум девятните, крачеше и четеше, докато стигна до буквата Res в Beati immaculati: Principium verborum tuorum Veritas: in eternum omnia iudicia iustitioe tuoe811

Зачервен младеж изскочи от пролука в живия плет, а след него девойка, в ръката й кимаше китка от диви маргаритки. Младежът свали рязко шапката си за поздрав, момичето се наведе рязко, после бавно и внимателно махна от светлата си пола закачилото се клонче.

Мислено отец Конми ги благослови тържествено и прелисти тънката хартия на католишкия си молитвеник. Sin: Principes persecuti sunt me gratis: et a verbis tuis formidavit cor meum.812

* * *

Корни Келъхър затвори големия дневник и погледна оклюмало към чамовия капак на ковчега, който стоеше на стража в кьошето. Изпъна снага, отиде до него, завъртя го по оста, огледа формата му, както и медните декорации. Продължавайки да дъвче сламката, затвори капака и се отправи към вратата. Нахлупи периферията на шапката си на една страна, така че да падне ниско над окото му, облегна се на касата на вратата и се загледа навън с празен поглед.

На моста Нюкамън отец Джон Конми се качи на трамвая за Долимаунт.

Корни Келъхър затегна връзките на гигантсконогите си обувки и пак се зазяпа предъвквайки жълтата си сламка, с килната надолу шапка.

Патрулиращ полицай 57С се спря, колкото да му минава времето.

— Хубав ден, а, господин Келъхър?

— Ъ-хъ — отвърна му Корни Келъхър.

— Ама задушничко е — продължи полицаят.

Корни Килъхър безмълвно изстреля безупречна плюнчена дъга от сламков сок, докато в същото време една щедробяла ръка от прозорец на улица Екълсподхвърли монета навън.

— Какво ново? — попита той.

— Снощи мернах въпросната персона — рече полицаят под сурдинка.

* * *

Еднокрак моряк с патерици зави покрай ъгъла на Макконъл, заобиколи количката за сладолед на Рабайоти и закуцука нагоре по улица Екълс Пред Лари О’Рорк, застанал по риза на прага, изръмжа едно недружелюбно:

— За Англия!…

Залитна заплашително, докато се разминаваше с Кейти и Буди Дедалус, поспря за миг и изрева:

— … мой свиден дом813.

Бялото изтерзано лице на Джей Джей О’Молой получи уведомление, че господин Ламбърт е в склада заедно с един посетител.

Пълна жена се спря, извади медна паричка от портмонето си и я пусна в поднесената й фуражка. Морякът изропта благодарствено и погледна навъсено към безучастните прозорци нагоре, увеси нос и отскочи четири крачки напред.

Спря и изрева сърдито:

— За Англия!…

Две босоноги хлапета, засмукали дълги захарни пръчки, спряха до него и се ококориха срещу очукания чукан на отрязания крак, а устите им се олигавиха в жълтеникавомехурчеста слиз.

Хвърли се напред с мощни гърчове, спря, вдигна глава към прозореца и изгъргори гърлено:

— … мой свиден дом.

Веселото, сладостно, чуруликащо подсвиркване продължи още такт-два, сетне секна. Транспарантът се отмести встрани. Една картонена обява Необзаведени апартаменти под наем се хлъзна от перваза и падна. Пълничка, гола, щедра ръка блесна на слънцето, видя се ясно, подаваше се от бял фустокорсет и впити в плътта презрамки. Женска ръка подхвърли монета извън оградката на къщата. Тя се изтърколи на улицата.

Едно от хлапетата изтича, вдигна я, пусна я във фуражката на менестрела и рече:

— Ето, сър.

* * *

Кейти и Буди Дедалус блъснаха вратата на задимената от пара кухня.

— Заложи ли книгите? — попита Буди.

Маги, застанала до готварската печка, бъркаше със замах нещо голямо, сивкаво, клокочещо и пенесто, смушка го два пъти с дървената бъркалка и обърса чело.

— Не щат нищичко да платят за тях — каза им.

Отец Конми продължаваше да крачи, глезените му, обути в тънки чорапи, усещаха гъделивото боцкане на подрязаната трева на игрището в Клонгоус.

вернуться

809

В римокатолическите църковни обреди има молитви за различни часове от деня, така наречените канонически часове, които са задължителни за духовниците. Девятната е в деветия час след изгрев, тоест между обяд и три часа следобед.

вернуться

810

„Побързай, Боже, да ме избавиш“ (лат.). Псалом 69.

вернуться

811

„Блажени непорочните“ или част 20 от Псалтира, която се оглавява от староеврейската буква res: „Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда.“ Псалом 118, 160.

вернуться

812

„Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово“. Псалом 118, 161.

вернуться

813

Откъс от патриотичната песен „Смъртта на Нелсън“.