— Anch’io ho avuto di queste idee — каза Алмидано Артифони, — quand’ ero piovine come Lei. Eppoi mi sono convinto che il mondo e una bestia. Е peccato. Perche la sua voce… sarebbe un cespite di rendita, via. Invece, Lei si sacrifica.816
— Sacrifizio incruento817 — каза Стивън с усмивка, като бавно и лек: въртеше бастуна си от ясен, който бе хванал по средата.
— Speriamo — му отвърна кръглото мустакато лице с приятен глас. — Ma, dia retta a me. Ci rifletta.818
Точно пред строгата каменна ръка на Гратън819, която сякаш му даваше знак да спре, трамваят от Инчикор изсипа тумба войници от Хайландската духова музика.
— Ci riflettero820 — рече Стивън с поглед, сведен надолу към коравия му като кюнец крачол.
— Ma, sul serio, eh?821 — подметна Алмидано Артифони.
Едрата му лапа стисна здраво ръката на Стивън. Благи очи. За миг се огледа наоколо с любопитство, после бързо пое към трамвая за Далки.
— Eccolo — приятелски забързано го прекъсна Алмидано Артифони. — Venga a trovarmi e ci pensi. Addio, caro.822
— Arrivederla, maestro — каза Стивън и свали шапка, когато ръката му се освободи. — E grazie.823
— Di che? — попита Алмидано Артифони. — Scusi, eh? Tante belle cose!824
Алмидано Артифони вдигна високо навитите си на руло ноти, за да даде знак на ватмана и ето че крачолите му кюнци припнаха подир трамвая за Далки. Напразно подтичваше, напразно ръкомахаше сред навалицата от голобедри шотландци, които вече внасяха едно по едно музикалните си сечива през портите на Света Троица.
Госпожица Дън скри навътре в чекмеджето си Жената в бяло, която бе взела от библиотеката на улица Кейпъл, грабна лист евтина хартия и го пъхна в пишещата машина.
Тази мистерия е прекалено заплетена. Той всъщност влюбен ли е в онази, в Мариън? По-добре да я върна и да взема някоя от Мери Сесил Хей825.
Дискът се стрелна по улея, позаклати се, после бързо се уравновеси и ето че в прозорчето се облещи лелеяното число: шест.
Госпожица Дън затрака по клавиатурата:
16 юни 1904.
Петима мъже-сандвичи с щръкнали бели цилиндри се появиха между ъгъла на Мънипени и постамента на неиздигнатата статуя на Улф Тоун826, изнизаха се като змиорка, при което Х.Е.Л.И.С. направи завой и забъхти обратно по същия път.
После се зазяпа в огромния плакат на очарователната субретка Мари Кендъл827 и някак апатично, с изплезен език, взе да драска в тефтерчето си шестнайсетици и главни S. Жълтокафеникава коса и нацапотени с руж бузи. Не е никак хубава, нали? Начинът, по който е повдигнала част от полата си. Дали онзи ще се появи тази вечер на концерта на духовата музика. Ако успея да придумам шивачката да ми скрои набързо една плисирана пола като на Суси Нейгъл. Страхотно й стои. Шанън и всички тузари от яхтклуба я зяпаха като омагьосани. Дано само не ме държи тук до седем.
Телефонът я стресна, иззвъня грубиянски право в ухото й.
— Ало. Да, сър. Не, сър. Да, сър. Ще им се обадя след пет. Само тези двата, сър, за Белфаст и Ливърпул. Добре, сър. Значи, ако не се върнете, мога да си тръгна след шест. След шест и петнайсет. Да, сър. Двайсет и седем и шест. Ще му предам. Да: едно, седем, шест.
Тя си записа трите цифри върху един плик.
— Господин Бойлан! Ало! Господинът от вечерния Спорт ви търси. Да, точно така, господин Ленехан. Каза, че в четири ще бъде в Ормонд.
Не, сър. Да, сър. Ще им се обадя след пет.
Две розови лица грейнаха на светлината на късата факла.
— Кой е там? — попита Нед Ламбърт — Кроти, ти ли си?
— Рингабела и Кросхейвън828 — отвърна глас и потърси опора за крака си.
— Здрасти, Джак, това ти ли си? — обади се пак Нед Ламбърт и за поздрав размаха жилавата си пръчка сред мъждеещите сводове. Насам. Внимавайте къде стъпвате.
Вощеницата във вдигнатата ръка на пастора изгоря бързо с издължен мек пламък и падна на земята. Червените й искрици угаснаха в краката им. Влажната миризма на плесен ги прихлупи отвред.
— Колко интересно! — обади се в мрака изтънчен говор.
— Да, сър — побърза да се съгласи Нед Ламбърт. — Намираме се в историческата зала, където се е събирал катедралният съвет на манастирската църква Света Дева Мария, на същото място, където Копринения Томас829 е обявил война на англичаните през хиляда петстотин трийсет и четвърта. Това е най-историческото място в цял Дъблин. О’Мадън Бърк се кани да пише нещо по въпроса. Май скоро ще се появи. Старата банка на Ирландия е била оттатък допреди развалянето на съюза, а и еврейският храм първоначално се е помещавал тук, преди да си построят синагогата на улица Аделейд. Джак, ти не си идвал тук преди, така ли?
— Не, Нед.
— Май се бе измъкнал през Дейм Уок — продължи изтънченият говор, — ако паметта не ме лъже. Къщата на Килдеърови се е намирала на Томас Корт.
— Точно така — потвърди Нед Ламбърт. — Това е точно така, сър.
— Тогава ще бъдеш ли така любезен — рече пасторът, — следващия път да ми разрешиш, ако е възможно…
— Разбира се — съгласи се Нед Ламбърт. — Донеси си фотоапарата когато пожелаеш. Ще махна тези торби от прозорците. Можеш да снимаш оттук или оттам.
Той обиколи наоколо сред все още сумрачната светлина, като почукваше с пръчката си ту накамарените чували със семена, ту отбелязаните по пода места за най-удобна отбранителна позиция.
Погледът на източеното брадато лице бе увиснал неподвижно над шахматната дъска.
— Много съм ви задължен, господин Ламбърт — рече пасторът. — Няма да отнемам повече от драгоценното ви време…
— Винаги сте добре дошъл, сър — отвърна му Нед Ламбърт. — Заповядайте когато ви е угодно. Да кажем още следващата седмица. Оправяте ли се в тъмното?
— Да, да. Довиждане, господин Ламбърт. Много се радвам, че се запознахме.
— Удоволствието е мое, сър — отвърна му Нед Ламбърт.
Придружи госта си до изхода, после захвърли пръчката сред старите колони. Двамата с Джей Джей О’Молой тръгнаха бавно към абатството, където каруцарите товареха чували с рожкови и кокосово мливо във фургоните на О’Конър от Уексфорд.
Спря, за да прочете визитката, която държеше.
— Негово преподобие Хю Лъв, Раткофи. Настоящ адрес: Сейнт Майкълс, Салинс. Много приятен млад човек. Пише книга за рода Фицджералд830, така ми каза. На ти е с историята, сериозно.
Момичето се наведе, после бавно и внимателно махна от светлата си пола закачилото се клонче.
— Рекох, че си се набъркал в някой нов барутен заговор — рече му Джей Джей О’Молой.
Нед Ламбърт щракна с пръсти във въздуха.
— Боже! — извика той. — Забравих да му разкажа онази случка с граф Килдеър, когато подпалил катедралата Кашел831. Ти знаеш ли я? Ужасно съжалявам, че го направих — казал, — но, честен кръст, мислех, че архиепископът е вътре. Въпреки че на него може да не му хареса. Какво? Боже, нищо, пак ще му я разкажа. Това са думи на килдеърския граф, великият Фицджералд. Всички Фицджералд са фурии, до един, великият род Джералдайн.
Конете, покрай които мина, потрепериха нервно под хлабавия хамут. Шляпна една петниста задница до себе си и извика:
— Спокойно, синко!
Обърна се към Джей Джей О’Молой и попита:
— Е, Джак. Какво има? Какво ти е? Чакай малко. Поспри.
Разчекна уста, отметна глава назад, замръзна на място и след миг избълва мощна кихавица.
— Бре! — рече. — Много ти здраве!
— От праха е, покрай тия чували — успокои го Джей Джей Молой.
— Не — зина отново Нед Ламбърт, — не, настинах… по-предишната вечер… много ти здраве на тебе… по-предишната вечер… освен това страшно духаше и на…
Държеше носната си кърпа готова за следващата…
— И тази сутрин… клетият… как му се викаше… Пчиху!… Мама му стара!
816
И аз мислех така, когато бях на твоята възраст. Тогава бях убеден, че светът е една кочина. Това не е добре. Защото твоят глас… може да стане източник на доходи, нали така. Но вместо това ти се жертваш. (ит.).
822
Ето го, идва (трамваят)… Ела ми на гости и помисли върху това. Довиждане, скъпи приятелю (ит.).
825
Мери Сесил Хей (ок. 1840–1886) — за времето си една от популярните авторки на сантиментални романи.
826
Тиобоулд Улф Тоун (1763–1798.) — един от вождовете на ирландското национално-освободително движение по времето на Френската революция. Опитва се да извоюва независимост за страната си първо по конституционен, после и по революционен път. Прави опит да дебаркира в Ирландия с френски войски, но десантът се оказва неуспешен. Заловен е и осъден на смърт за държавна измяна. Преди изпълнение на присъдата се самоубива в дъблинския затвор. Явява се спорна личност, тъй като неговите съграждани католици, пък и протестанти, са възприемали отявления му републиканизъм като атеизъм. Затова въпреки първоначалните намерения до издигане на паметник навремето не се стигнало, поради масови протести.
827
Мари Кендъл (1874–1964) — английска певица и комедиантка, известна още със своите пантомими.
829
Томас Фицджералд (1513–1537) или Копринения Томас, тъй като придворните му носели отличителни знаци от коприна. Отказва да служи на Хенри VIII и обявява война на Англия. Това става в залата на катедралния съвет на църквата „Света Дева Мария“. Прибързаният му донкихотовски бунт завършва с това, че бил заловен и обесен от англичаните.
830
Фицджералд или Джералдайн са древен и могъщ англоирландски род, който води началото си още от XII в.
831
Става дума за Джералд Фицджералд (1477–1513), граф Килдеър от въпросния могъщ англоирландски род, чиято кариера представлява низ от необуздани конфликти. Когато през 1495 г. се скарва с архиепископ Крей, без много да му мисли, подпалва катедралата му. По време на делото в присъствието на Хенри VII заявява: „За Бога, нямаше да го направя, ако някой ми беше казал, че архиепископът не е вътре“.