— Да, сър — побърза да се съгласи Нед Ламбърт. — Намираме се в историческата зала, където се е събирал катедралният съвет на манастирската църква Света Дева Мария, на същото място, където Копринения Томас829 е обявил война на англичаните през хиляда петстотин трийсет и четвърта. Това е най-историческото място в цял Дъблин. О’Мадън Бърк се кани да пише нещо по въпроса. Май скоро ще се появи. Старата банка на Ирландия е била оттатък допреди развалянето на съюза, а и еврейският храм първоначално се е помещавал тук, преди да си построят синагогата на улица Аделейд. Джак, ти не си идвал тук преди, така ли?
— Не, Нед.
— Май се бе измъкнал през Дейм Уок — продължи изтънченият говор, — ако паметта не ме лъже. Къщата на Килдеърови се е намирала на Томас Корт.
— Точно така — потвърди Нед Ламбърт. — Това е точно така, сър.
— Тогава ще бъдеш ли така любезен — рече пасторът, — следващия път да ми разрешиш, ако е възможно…
— Разбира се — съгласи се Нед Ламбърт. — Донеси си фотоапарата когато пожелаеш. Ще махна тези торби от прозорците. Можеш да снимаш оттук или оттам.
Той обиколи наоколо сред все още сумрачната светлина, като почукваше с пръчката си ту накамарените чували със семена, ту отбелязаните по пода места за най-удобна отбранителна позиция.
Погледът на източеното брадато лице бе увиснал неподвижно над шахматната дъска.
— Много съм ви задължен, господин Ламбърт — рече пасторът. — Няма да отнемам повече от драгоценното ви време…
— Винаги сте добре дошъл, сър — отвърна му Нед Ламбърт. — Заповядайте когато ви е угодно. Да кажем още следващата седмица. Оправяте ли се в тъмното?
— Да, да. Довиждане, господин Ламбърт. Много се радвам, че се запознахме.
— Удоволствието е мое, сър — отвърна му Нед Ламбърт.
Придружи госта си до изхода, после захвърли пръчката сред старите колони. Двамата с Джей Джей О’Молой тръгнаха бавно към абатството, където каруцарите товареха чували с рожкови и кокосово мливо във фургоните на О’Конър от Уексфорд.
Спря, за да прочете визитката, която държеше.
— Негово преподобие Хю Лъв, Раткофи. Настоящ адрес: Сейнт Майкълс, Салинс. Много приятен млад човек. Пише книга за рода Фицджералд830, така ми каза. На ти е с историята, сериозно.
Момичето се наведе, после бавно и внимателно махна от светлата си пола закачилото се клонче.
— Рекох, че си се набъркал в някой нов барутен заговор — рече му Джей Джей О’Молой.
Нед Ламбърт щракна с пръсти във въздуха.
— Боже! — извика той. — Забравих да му разкажа онази случка с граф Килдеър, когато подпалил катедралата Кашел831. Ти знаеш ли я? Ужасно съжалявам, че го направих — казал, — но, честен кръст, мислех, че архиепископът е вътре. Въпреки че на него може да не му хареса. Какво? Боже, нищо, пак ще му я разкажа. Това са думи на килдеърския граф, великият Фицджералд. Всички Фицджералд са фурии, до един, великият род Джералдайн.
Конете, покрай които мина, потрепериха нервно под хлабавия хамут. Шляпна една петниста задница до себе си и извика:
— Спокойно, синко!
Обърна се към Джей Джей О’Молой и попита:
— Е, Джак. Какво има? Какво ти е? Чакай малко. Поспри.
Разчекна уста, отметна глава назад, замръзна на място и след миг избълва мощна кихавица.
— Бре! — рече. — Много ти здраве!
— От праха е, покрай тия чували — успокои го Джей Джей Молой.
— Не — зина отново Нед Ламбърт, — не, настинах… по-предишната вечер… много ти здраве на тебе… по-предишната вечер… освен това страшно духаше и на…
Държеше носната си кърпа готова за следващата…
— И тази сутрин… клетият… как му се викаше… Пчиху!… Мама му стара!
Том Рошфорд взе горния диск от купчината, която притискаше до виненочервената си жилетка.
— Видяхте ли? — рече. — Казва, че в момента върви номер шести. Ето тук, вътре. Номерът, който в момента се играе832.
Пъхна го в левия процеп, за да видят как става. Стрелна се по улея, позаклати се, после бързо се уравновеси и ето че в прозорчето се облещи лелеяното число: шест.
Законоведи от миналото, речовити горди герои, стояха строени и гледаха надменно833 как Ричи Гулдинг, подмушил папките на фирмата Гулдинг, Колис & Уорд бърза от данъчното към консолидационната компания, а покрай ушите му прошумоля черната копринена пола с обширен обхват на действие и голяма амплитуда на възрастна дама с изкуствено чене и скептична усмивка, която прекосяваше пространството от Кралския адмиралтейски съд до Апелационния.
829
Томас Фицджералд (1513–1537) или Копринения Томас, тъй като придворните му носели отличителни знаци от коприна. Отказва да служи на Хенри VIII и обявява война на Англия. Това става в залата на катедралния съвет на църквата „Света Дева Мария“. Прибързаният му донкихотовски бунт завършва с това, че бил заловен и обесен от англичаните.
830
Фицджералд или Джералдайн са древен и могъщ англоирландски род, който води началото си още от XII в.
831
Става дума за Джералд Фицджералд (1477–1513), граф Килдеър от въпросния могъщ англоирландски род, чиято кариера представлява низ от необуздани конфликти. Когато през 1495 г. се скарва с архиепископ Крей, без много да му мисли, подпалва катедралата му. По време на делото в присъствието на Хенри VII заявява: „За Бога, нямаше да го направя, ако някой ми беше казал, че архиепископът не е вътре“.
832
Тъй като във вариететата програмата е продължавала от късен следобед до късно вечерта, а хората от публиката непрекъснато са влизали и излизали, било трудно да разберат точно кой номер се играе в момента. Изобретението на Рошфорд е предназначено да разреши този „проблем“.
833
Действието се развива в Четирите съдилища, голяма сграда от XVIII в., на северния бряг на р. Лифи, недалеч от центъра на Дъблин, в която се помещават всички съдебни зали. В представителния салон на сградата се издигат статуи на прочути дъблински юристи.