— Знам, знам — прекъсна го Маккой. — И моята жена пя веднъж там.
— Така ли? — учуди се Ленехан.
Картонена обява с надпис Необзаведени апартаменти под наем се появи отново на перваза на прозореца на улица Екълс номер 7.
Умълча се за миг, после избухна в хъхрещ смях.
— Чакай да видиш к’во става после — продължи той. — Делахънт от улица Камдън отговаряше за лапачката, а моя милост — за пиячката или по-скоро за разливачката. Блум и жена му също бяха там. Яденето беше на камари и на корем, освен това портвайн ли не щеш, шери ли, кюрасо ли — все питиета, които удостоихме с подобаващо внимание. Всичко си беше във вихъра на танца. След течното гориво дойде твърдото. Студени мръвки в неограничени количества, пирожки от всякакви десени и тем подобни.
— Знам бе — повтори му Маккой. — Значи това е същата година, когато и моята беше там да пее.
Тогава Ленехан го хвана влюбено под ръка.
— Ама чакай да ти кажа к’во стана след това — продължи. — След голямото увеселение решихме да се почерпим с едно среднощно замезване и когато тръгнахме, беше някъде майната му и половина на сутринта след тежката нощ. Страхотна зимна вечер и вече преваляме билото на Федърбед. Блум и Крис бяха от едната страна на файтона, а аз и женичката му — от другата. Започнахме да пеем на няколко гласа, после само дуети: Виж лъчите на зората първи. Тя си бе подплатила коремчето със солидно количество от портвайна на Делахънт. И при всяко разклащане на раздрънкания файтон се друсваше, полягайки към мен. О, кеф греховен! Чуден чифт отпред си има, Бог да я благослови. Ей такива на.
Той сви пръстите на ръцете си, протегна ги на лакът от собствените си гърди и се намръщи:
— Подпъхвам аз одеялцето около нея, оправям боата на врата й. Разбираш за какво намеквам, нали?
Ръцете му изваяха големи кълба във въздуха. Притвори очи от удоволствие, тръпка сгърчи тялото му, а устните му изпуснаха сладостно чуруликане.
— Нашето момче обаче бди, внимава к’во става — рече той и въздъхна. — Бива си я кобилката, това от мен да го знаеш. Блум сочеше с пръст на Крис Калинън и на файтонджията разни звезди и комети в небето: Голямата мечка, и съзвездието Херкулес, и съзвездието Дракон, и какви ли не други светлини и мърлявини. Докато аз, прави Боже да се свети името ти, бях потънал, така да се каже, в обятията на млечния път. Той обаче знае всички звезди, без майтап. Най-накрая тя зърна нещо да блещука в далечината. А коя е оная звезда, Полди? — попита го. — Ей, Бога ми, хвана го натясно. Оная ли? — попита Крис Калинън. — Това май не е звезда, а връхчето на светеща топлийка. Ей Богу, не беше много далеч от истината. Ленехан спря, облегна се на оградата и се преви от приглушен смях.
— Не издържам — изохка.
Бялото лице на Маккой се усмихна миг-два, после се изопна сериозно. Ленехан се изправи и продължи да върви. Вдигна морската си шапка и енергично почеса тила си. Погледна обляния в слънце Маккой крадешком.
— Иначе е много културен човек с всестранни познания, за Блум говоря — рече съвсем сериозно. — Не е някакъв простак или обикновен… нали разбираш… Има нещо артистично у стария Блум.
Господин Блум бавно запрелиства страниците на Ужасните разкрития на Мария Мънк, после на Аристотеловия Шедьовър835. Крив, зацапан печат. Илюстрации: бебета, свити на кълбо, в балона на кървавочервени утроби, досущ като черния дроб на заклани крави. Има ги безчет в този момент по целия свят. Всички напират с главичките си напред, мъчат се да излязат. Всеки миг някъде по света се ражда дете. Госпожа Пюърфой.
Остави и двете книги настрана и погледна към трета: Разкази от гетото от Леополд фон Захер Мазох.
— Тази я знам — рече и я отблъсна.
Продавачът му подбутна две книги.
— Тия не са лоши — рече му.
Откъм пълната му с развалени зъби уста го лъхна миризма на лук. Наведе се да увие другите книги, притисна ги към разкопчаната си жилетка и влезе с тях зад мръсното платнище.
На моста О’Конъл хората се бяха загледали в тържествената походка и пъстро оперение на господин Денис Дж. Магини, учител по танци & други.
Единствено господин Блум си гледаше заглавията. Правдиви тирани от Джеймс Лъвбърч. Знам за какво се разправя. Дали я нямам? Не.
835
Става дума за псевдонаучно произведение на тема полово и медицинско образование с леко порнографски характер и пълно със знахарски съвети, широко разпространено през XVII в. и XVIII в. в Англия, което носело заглавието „Шедьовърът“ на Аристотел.