— Не ме лъжи, взел си — каза Дили, като го гледаше право в очите.
— Откъде разбра? — попита я господин Дедалус с усмивка в очите.
Господин Кърнан, доволен от направеното залагане, крачеше гордо по улица Джеймс.
— Знам, че си взел — отвърна му Дили. — Бил ли си в Шотландската кръчма, оттам ли идваш?
— Не, не съм бил — отвърна й господин Дедалус и се усмихна. — Я ми кажи, монахините в училище ли те учат да бъдеш толкова безочлива? Ето, вземи.
И й подаде един шилинг.
— Хайде да видим какво ще направиш с толкоз пари? — рече й той.
— Май имаш пет — продължи Дили. — Дай ми още.
— Чакай да се разберем — каза господин Дедалус със заплашителен тон. — И ти си като другите, нали? Глутница безсрамни малки кучки — в това се превърнахте, откак умря клетата ви майка. Но чакай да видиш! Ще ви строя аз вас в две редици и тогаз дупе да ви е яко! Черна неблагодарност! Ще се отърва от вас. Хич не ви интересува жив ли съм, мъртъв ли съм. Умря, нали! Човекът горе е мъртъв.
Остави я и продължи напред. Дили бързо го догони и го дръпна за пеша.
— Сега пък какво? — попита и спря.
Аукционерът раздрънча звънеца зад гърба им.
— Продадено!
— Дано в ада се продъни кучата ти креслива душа! — рязко се обърна господин Дедалус и му изкрещя.
Аукционерът, вече наясно, че коментарите няма да му се разминат, разклати езичето на звънеца, ала този път по-вяло.
— Дрън!
Господин Дедалус го гледаше изпитателно.
— Гледай го само! — рече. — Много поучително. Дали изобщо ще ни даде думата?
— Имаш още, тате — заврънка го Дили.
— Сега ще ти покажа един номер — каза й господин Дедалус. — Ще ви сторя, тъй да знаеш, щото Иисус е сторил с евреите836. Погледни, това е всичко, което имам. Взех два шилинга от Джак Пауър и от тях похарчих два пенса за бръснар, преди да отида на погребението.
Нервно измъкна шепата си, пълна с дребни медни монети.
— Не можеш ли да намериш пари отнякъде? — не мирясваше Дили.
Господин Дедалус се замисли и кимна.
— Мога — рече тържествено. — Вече огледах цялата канавка на О’Конъл. Сега продължавам по ей тази улица.
— Много смешно! — каза Дили и се разсмя.
— Ето, вземи. — И господин Дедалус й подаде две пенита. — Купи си чаша мляко и кифла или нещо друго за ядене. Скоро и аз се прибирам вкъщи.
Пусна останалите монети в джоба си и продължи напред.
Вицекралската кавалкада отмина, приветствана от сервилините полицаи, на излизане от Паркгейт.
— Сигурна съм, че имаш още един шилинг — каза му Дили.
Звънецът на аукционера издрънча силно.
Господин Дедалус се отдалечи от гюрултията, като си мърмореше през стиснати устни:
— Малки монахини! Малки повлекани! Едва ли нещо ще направят! Едва ли, едва ли! Дали пък не е работа на малката сестра Моника?
От слънчевия часовник по посока към Джеймс Гейт вървеше не друг, а самият господин Кърнан, доволен и предоволен от сделката, която бе сключил от името на Пулбрук Робъртсън, крачеше гордо по улица Джеймс, покрай канторите на Шакълтън. Страхотно се справих. Как сте, господин Криминс? Екстра, сър. Опасявах се да не се окажете в другото ваше отделение, в Пимлико. Как вървят пешата? Криво-ляво. Поне на хубаво време случихме. Да, така е. Хубаво и за земеделието. Че то тези наши фермери все негодуват. С удоволствие, но само един напръстник от чудесния ви джин, господин Криминс, не повече. Малко джинче, сър. Точно така, сър. Ужасна работа тази експлозия на Генерал Слокъм. Страшно нещо, сър, страшно! Хиляда жертви. Сърцераздирателни гледки. Мъже тъпчат жени и деца. Грозно, жестоко, нечовешко! И каква, твърдят, била причината? Експлозия, значи така, самозапалил се корабът, това е скандално! И нито една спасителна лодка не може да плава, и нито един пожарникарски маркуч не е здрав. Това, което не мога да разбера, е как така инспекторите са разрешили на такъв съд да излезе в открито море… Да, право казвате, господин Криминс. И знаете ли защо? Заради рушветите. Нима е вече факт? Без съмнение. Ами да, погледнете само. И после ще ми говорят, че Америка била страна на свободата. А аз си мислех, че ние тук сме за оплакване.
Усмихнах му се. Америка ли — подхвърлих тихичко, просто ей така. — Какво е това? Изметът на всяка страна, включително и нашата. Не съм ли прав? — Това си е самата истина.
836
Тоест: няма да ти оставя надежда за спасение. Според строго доктринерската християнска гледна точка евреите ще бъдат прокълнати навеки, тъй като отказали да приемат Иисус за Месията и настояли да бъде разпънат на кръст.