Рушветецът, скъпи господине, рушветецът. Ами, така е, където се въртят пари, винаги ще се намери и кой да ги прилапа.
Видях го как изгледа редингота ми. Абе, дрехите вършат работа. Нищо не може да се сравнява с внушителния външен вид. Веднага обира точките.
— Здравей, Саймън — рече отец Каули. — Как върви животът?
— Здрасти, Боб, старче — отвърна му господин Дедалус и се спря.
Господин Кърнан спря и се изпъчи пред наклоненото огледало във фризьорския салон на Питър Кенеди. Стилна кройка, няма съмнение. Скот от улица Досън. Струва си половиния суверен, дето Ниъри получи за него. Само платът му е най-малко три гвинеи. Легна ми, като че за мен е правен. Сигурно е бил на някое конте от клуба на Килдеър837. Вчера, докато вървях по моста Карлайл, Джон Мълиган, шефът на Ирландската банка така ме изгледа, сякаш се чудеше откъде ме познава.
Хъм-хъм! Човек трябва да си конти организма за такива клечки. Рицар на друмищата! Джентълмен. А сега, господин Криминс, дали ще имам удоволствието за още една малка чашка, сър. Чашата, която ободрява, без да опиянява, според старата поговорка.
Северната стена на пристана на сър Джон Роджърсън, покрай корабни корпуси и котвени вериги, по течението на запад, покрай малка лодка проплава смачкан на топка лист хартия, захвърлен, олюля се върху плискащите се край ферибота вълни, пророк Илия иде!
Господин Кърнан хвърли прощален поглед към образа си. Ярка индивидуалност, ама разбира се. Прошарени мустаци. Завърнал се от Индия офицер. Храбро и гордо разхожда ниското си набито телосложение върху обувки с гети, изпънал войнишка снага. Сам, това отсреща не е ли братът на Ламбърт? Какво? Ами да. Той е, като едното нищо. Или май не. Ослепило те е предното стъкло на онзи автомобил, дето отразява слънцето. За миг ми се стори. Също като него.
Хъм-хъм! Силният дух на хвойновия екстракт сгря вътрешностите му, стопли дъха му. Добрият джин си го бива. Полите на редингота му отзад се разтвориха, премижаха на силното слънце и се фръцнаха дебелашки.
Ето там е бил обесен Емет838, влачен по земята, а после трупът му разчленен. Мазно черно въже се влачи. Псета лочат кръвта по улиците под височайшия взор на генерал-губернаторшата, която случайно минавала с двуколката си оттам.
Чакай да видя. В Сейнт Мишан ли беше погребан? Или май не, говореше се за някакво среднощно погребение в Гласневин. Трупът бил вкаран през тайник в стената. Дето и Дигнъм се намира сега. Изчезна яко дим. Брей, брей. Май по-добре оттук да свия. Ще заобиколя.
Господин Кърнан зави покрай ъгъла, където се намираше чакалнята за посетители на Гинес, и се спусна по стръмната Уотлинг. Пред магазина на дъблинската пивоварна бе спряла кола без товар и без кочияш, а юздите бяха навити около едно от колелата. Опасна работа е това! Ето как някой мухльо от Типъреъри застрашава живота на нищо неподозиращите граждани. Ами ако конят се подплаши и хукне!
Денис Брийн, понесъл дебелите си книги, отегчен от цял час чакане в кантората на Джон Хенри Ментън, поведе жена си по моста О’Конъл на път за кантората на господата Колие & Уорд.
Господин Кърнан стигна до улица Айланд.
Смутни събития. Те, разбира се, били мъже и половина. Онзи брутален главорез, онзи мним благородник839 с виолетови ръкавички, той го предаде. Разбира се, че и тяхното си е капут кауза. Дойдоха те в дни на мрак и на злини. Прекрасна поема. Инграм840. Били са джентълмени. Бен Долард много хубаво я пее тая балада, сърцето да ти скъса. Майсторски го прави.
При обсадата на Рос баща ми мъртъв падна.
Кавалкадата мина в лек тръс по протежение на Пембрукския пристан, съпровождащите я ездачи от охранителния екипаж подскачаха, под-под-подскачаха върху седлата си. Рединготи и сюртуци. Белеещи се слънчобрани.
Господин Кърнан забърза напред нацупено и горделиво.
Негово превъзходителство! Жалко! За малко, ама на̀, изпуснах го! По дяволите! Колко жалко!
Стивън Дедалус се взираше през паяжината на прозореца в пръстите на гравьора, опипващи потъмняла от времето верижка. Като тънка паяжина прах бе замрежил прозореца и витрината. Прах посипваше уморените пръсти с извити като на хищна птица нокти. Прах дремеше върху потъмнели колиета от бронз и сребро, върху ромбовидни киновари, руйнозинни рубини, прокажени камъни.
837
На улица „Килдеър“ се намирал най-изисканият светски англоирландски мъжки клуб в Дъблин.
839
Става дума за Франсис Хигинс (1746–1802), наричан „мним благородник“, защото макар и дребен чиновник, успял да се ожени за богато момиче от благороднически род, като го излъгал, че сам е благородник с голямо имение в провинцията. Освен това бил и доносник. Взел подкуп от хиляда английски лири, за да предаде лорд Едуард Фицджералд на шефа на полицията майор Сър.