Родени в черната червива земя, студени отблясъци на огъня, блещукащи в мрака сияния на злото. Там, където паднали ангели запокитили звездни ореоли. Кални свински зурли, ръце, корени и коренища, грабят, изскубват ги.
Тя танцува в мърляв мрак, където усти бълват чеснова смрад. Моряк, рижобрад, отпива ром от мръсна чаша и лъстиво я поглежда. Предълга е безмълвната му и неутолима похот мореходна. Тя танцува, подрипва весело, лудува, върти белосвинския си задник и бедра, върху пъпа й се подмята яйце от рубин.
Старият Ръсел, стиснал мръсна гюдерия, лъска ли, лъска скъпоценния си камък, върти го, после го долепя до върха на мойсеевата си брада. Дедите маймуняци гледат злорадо откраднатото съкровище, очите им ще изтекат.
А ти, дето изтръгваш от земята-гроб прастари образи и видения! Бълнуванията на софисти: Антистен! Познания опиатни. Ориентът и пшеницата безсмъртна от вечността до вечността.
Две възрастни жени, освежени от разходката си на чист въздух край морето, се мъкнеха през Айриштаун по улица Лондонски мост, едната с изцапан от пясък чадър, другата — с акушерска чанта, в която се търкаляха единайсет броя миди.
Свистящото плющене на кожени ремъци и бученето на динамогенераторите откъм електростанцията накара Стивън да се махне бързо оттам. Безсъщностни същества! Спрете! Пулсът, който е винаги извън теб, и пулсът, който е винаги вътре. Сърцето си възпяваш. А аз се лутам между тях. Къде? Между два озъбени свята, въртящи се, а аз. Разбий ги, и единият, и двата. Но вихърът ще отнесе и мен. Тогава съсипи ме, ти, който можеш. Ти, сводник и касапин841, това бяха думите. Така твърдя! Но ще изчакам още малко. Нека още се поогледам.
Да, съвсем вярно. Огромен и прекрасен, в чуден такт и ритъм цъка часовниковият механизъм на вселената. Прав сте, драги. Наистина беше понеделник сутрин.
Стивън се спусна по Бедфорд, дръжката на ясеновия му бастун се удряше в раменната му лопатка. Витрината на Клоухиси прикова вниманието му с избледнял плакат от 1860, на който се виждаха двамата боксьори Хийнан и Сейърс. Публиката — мъже с цилиндри, нарисувани в гръб — стояха наредени току до въжето около ринга. Двамата тежка категория с леки препаски любезно демонстрираха един на друг издутите си юмруци. И те пулсират: сърца на герои.
Зави и спря пред наклонената плоскост на ръчната количка за книги.
— Всичко за по два пенса — подкани го търговецът. — Ако вземеш четири — шест пенса.
Захабени страници. Ирландски пчелар. Животът и чудодействата на кюрето от Ар. Джобен пътеводител на Киларни.
Тук може да открия някоя от моите училищни награди. Stephano Dedalo alumno optimo, palmam ferenti.842
Отец Конми, след като бе изчел молитвите за по-ранните часове, сега вървеше през малкото селце Доникарни и мълвеше вечерните си молитвословия.
Каква хубава корица, дори прекалено хубава. Какво е това? Осма и девета книга на Мойсей843. Тайната на всички тайни. Печатът на цар Давид. Прелиствани страници: четени и препрочитани. Кой е минал тук преди мен? Как да омекотим напукани ръце. Рецепта за бял винен оцет. Как да спечелим любовта на жена. Ето, това е за мен. Кажете следните думи три пъти със сключени ръце:
— Se el yilo nebrakada femininum! Amor me solo! Sanktus! Amen.844
Кой е писал това? Магии и заклинания на преблагословения игумен Петер Саланка, споделени за пред най-верните вярващи. И те струват колкото магиите на всеки друг игумен, колкото брътвежите на Йоаким845. Върви, плешивецо, върви, или ще ти накъдрим руното.
— Стивън, какво правиш тук?
Дили с щръкналите си раменца и овехтяла рокличка.
Той бързо затвори книгата. Да не види.
— А ти какво правиш? — попита Стивън.
Стюартско лице на един несравним Чарлс846, клюмнали къдрици се спускат от двете й страни. Личицето аленее, приклекнала е до огъня и го поддържа със стари скъсани обувки. А аз й разказвам за Париж. После си легна под юрган от износени палта, а пръстчетата й опипват молитвено тенекиената гривничка, знакът на Дан Кели. Nebrakada femininum.
— Какво носиш там? — попита Стивън.
— Купих я от съседната количка за едно пени — отвърна му Дили и се изсмя притеснено. — Дали е добра?
Казват, че имала моите очи. И другите ли така ме виждат? Бърз, нетърпелив, дръзновен. Сянка на ума ми.
Взе от ръката й книгата без корици. Френски буквар от Шарднал.
841
Изразът се среща многократно в текста, представяйки идеята за „Бог палач“, тоест за онази сила, която пречи на човешките въжделения.
843
Петокнижието винаги се е смятало за книгата на Мойсей като законодател, но в средновековната кабала се шири легендата, че другите, може би четири или пет книги на Мойсей като магьосник са изгубени, затова непрекъснато се появяват „преводи“, „откъси“, „оцелели части“ от въпросните книги, които уж били намерени и съдържали магически формули (Тайната на тайните).
844
Това заклинание може да бъде преведено приблизително така: „Мои малки небеса на благословената женственост, обичай само мен. Светая святост! Амин.“ (Смесица от лат., исп. и араб.)
846
Стивън прави сравнение с лицето на Чарлс I (1600–1649), вторият от Стюартските крале на Англия.