— За какво си я купила? — попита. — За да учиш френски ли?
Тя кимна, поруменя и стисна здраво устни.
Недей да показваш изненадата си. Дръж се естествено.
— Ето — върна й книгата Стивън. — Добра е. Внимавай обаче Маги да не я заложи и нея. Предполагам, че от моите книги нищо не е останало.
— Не съвсем нищо — отвърна му Дили, — ама така се наложи.
Тя се дави. Угризения. Спаси я. Угризения. Всичко е срещу нас. И мен ле повлече със себе си, очи и коси. Клюмнали къдрици от коси водорасли ме обвиват, стягат сърцето ми, душата ми. Солена зелена смърт.
Ние.
Угризения на съвестта. Съвестта на угризенията.
Неволя! Неволя!
— Здрасти, Саймън — рече отец Каули. — Как е?
— Здравей, Боб, старче — отвърна му господин Дедалус и се спря.
Здрависаха се шумно точно пред Реди & дъщеря. Отец Каули току заглаждаше мустаците си надолу със загребваща шепа.
— Какви са добрите новини? — попита господин Дедалус.
— Абе, такива май няма — отвърна отец Каули. — Слушай, Саймън, барикадиран съм отвсякъде. Двама души патрулират пред къщата ми и се опитват да си издействат разрешително за влизане във владение.
— Боже Господи! — възкликна господин Дедалус. — И чие е това дело?
— О! — продължи отецът. — На един наш общ познайник, лихвар.
— Малко попрегърбен, а? — попита господин Дедалус.
— А-ха, същият, Саймън — отвърна му отец Каули. — Наречен Рубън от коляното Рувимово. По тоя повод чакам Бен Долард. Обеща ми да отиде да каже две думи в моя полза пред Дългия Джон, та да махне тия пазванти от къщата ми. Трябва ми само малко време, нищо повече.
Огледа се с посърнала надежда нагоре-надолу по пристана, голямата ябълка на врата му бе изпъкнала още повече.
— Знам, бе — отвърна му господин Дедалус и кимна. — Бедният будала Бен! И той все гледа човещина някаква да свърши. Дръж се, мъжки!
Сложи очилата си и за миг се загледа в Железния мост.
— За Бога, ето го, иде — рече — тяло и душа.
Бен Долард с широк син фрак, с копринен цилиндър на главата и други раздърпани парцали по себе си, извървя моста с бодра крачка и пое по пристана. Тръгна към тях в равномерен раван, като енергично се почесваше отзад под пешовете на фрака.
Като ги приближи, господин Дедалус го поздрави:
— Дръжте тогоз, със скъсаните гащи!
— Дръжте го сега! — додаде Бен Долард.
Със студено блуждаещо презрение господин Дедалус спря поглед върху различните съставни части от фигурата на Бен Долард. После се обърна към отец Каули, кимна и изсъска язвително:
— Сполучлив тоалет, нямо що! Особено за летен ден.
— Бре, бре! Във вечни мъки да се гърчиш, душата ти покой да не познае! — свирепо му изръмжа Бен Долард. — В живота си съм изхвърлил повече стари дрехи, отколкото очите ти са виждали.
Застана до тях, облъчи с по една усмивка първо тях, после и халтавите и дрехи, части от които господин Дедалус се бе заел да почиства от мъхчета и косми, нареждайки монотонно:
— Виж к’во, бе Бен, правени са за по-едричък от теб човек. Не мож’ ги изпълни.
— Толкоз по-зле за чифутина, дето ги ши — отвърна му Бен Долард. — Слава Богу, че още не си е получил парите.
— А как е онзи basso profondo847, Бенджамин? — попита отец Каули.
Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл със стъклен поглед и шептящи устни мина покрай клуба на Килдеърска.
Бен Долард се намръщи, сви устни, сякаш се канеше да свирне, и пусна едно дълбоко:
— О-о-о-хо! — избоботи.
— Сега това е модно — рече господин Дедалус и кимна с разбиране на неговото о-хо.
— Ама сериозно ли? — попита Бен Долард. — Аз пък мислех, че това са прашасали парцали. А?
И той се обърна към двамата.
— Абе добре си е човекът — рече отец Каули и също кимна.
Преподобният Хю С. Лъв тръгна от абатството света Дева Мария, покрай пивопречиствателната на Джеймс и Чарлс Кенеди, в компанията на високите и красиви представители на рода Джералдайн, по посока към Толсел отвъд Тръстиковия форт.
Бен Долард, с килнат на една страна кил, заплава напред и ги поведе с възторжено размахани във въздуха ръце.
— Напред след мен към офиса на заместник-шерифа — така им рече. — Искам да ви покажа новата съдебно-приставна красота на нашия Рок. Той представлява кръстоска между Лобенгула848 и Линчхаун849. Струва си да го видите, ей! След мен! В Бодега току-що срещнах Джон Хенри Ментън съвсем случайно и това ще ми коства понижение, ако не успея… чакай, чакай… На прав друм сме, Боб, длъжен си да ми вярваш.
848
Зулуски владетел (ок. 1833–1894) известен с яростната си съпротива срещу европейските нашественици.
849
Прозвище на ирландски престъпник, известен с находчивостта, с която винаги се измъквал от засадите на полицията. Смята се, че е прототип на Кристи в пиесата на Джон Милингтън Синг „Плейбой на Западния свят“ (1907).