— Кажи му само няколко дни, не повече — примоли му се отец Каули.
Бен Долард спря да се съсредоточи, шумното му устие остана отворено, поклащащото му се копче приблещука от края на увисналия конец, а той обърса задръстените си от слуз и сълзи старчески очи, за да чува по-добре.
— Какви няколко дни, бе? — избоботи. — Твоят хазяин не е ли запорирал рентата?
— Запорирал я е — отвърна отец Каули.
— Тогава заповедта на нашия приятел не си струва и хартията, на която е написана — поясни Бен Долард, — защото на хазяина принадлежи правото пръв да предяви претенции. Дадох му всички подробности. Уиндзор авеню двайсет и девет. Името е Лъв, нали?
— Точно така — рече отец Каули. — Преподобният господин Лъв. Той е свещеник някъде в провинцията. Но, ти сигурен ли си в това, което казваш?
— Можеш да кажеш на Варава от мое име — рече Бен Долард — да си завре заповедта там, където маймуните си пъхат орехите.
И той решително поведе напред отец Каули, като го притискаше към себе си.
— Не са орехи, а лешници — каза си господин Дедалус и докато ги следваше, очилата му паднаха върху гърдите.
— С момчето всичко е наред — каза Мартин Кънингам, като излизаха през портата на Замъка.
Полицаят отдаде почест.
— Бог да те благослови — бодро подхвърли Мартин Кънингам.
Даде знак на изчакващия го файтонджия, който подръпна юздите и пое към улица Лорд Едуард.
Бронзови отблясъци до чисто злато, главата на госпожица Кенеди до тази на госпожица Дус, грееха над месинговия корниз, преполовил витрината на хотел Ормонд.
— Да — рече Мартин Кънингам, опипвайки брадата си. — Писах на отец Конми, за да му изложа случая.
— Можеше да опиташ и при нашия приятел — предложи господин Пауър със закъснение.
— Бойд ли? — отсече Мартин Кънингам. — Не, благодаря.
Джон Уайз Нолан, който се влачеше отзад и изчиташе списъка, побърза да ги настигне надолу по Корк Хил.
Тъкмо в този момент градският съветник Нанети слизаше по стъпалата на кметството и ето че махна за поздрав на члена на градската управа Каули и на съветник Ейбрахам Лайън, които пък се качваха нагоре.
Туристическата кола за Замъка се изтърколи празна и пое по улица Ексчейндж.
— Мартин, я погледни тук — обади се Джон Уайз Нолан, като ги настигна при редакцията на Мейл. — Блум се е разписал за пет шилинга.
— Точно така — рече Мартин Кънингам, като взе листа от ръцете му. — И ги даде.
— При това без думичка да каже — добави господин Пауър.
— Невероятно, но факт — потвърди Мартин Кънингам.
Джон Уайз Нолан ококори очи.
— Невероятно милостив евреин!850 — изкоментира елегантно.
Спуснаха се по Парламентска.
— Ето ти го и Джими Хенри — рече мистър Пауър, — поел е към заведението на Кавана.
— Тъй е — потвърди Мартин Кънингам. — Ей ти го и него.
Точно пред дворцовата шивачница La Maison Claire Блейзис Бойлан издебна зетя на Джак Муни, гърбав, свадлив и фиркан, поел към свободния квартал851.
Джон Уайз Нолан се изравни с господин Пауър, докато Мартин Кънингам хвана за лакътя един издокаран дребен мъж с костюм в меланж, който се движеше някак патраво, но с бързи крачки, и така двамата отминаха магазина за часовници на Мики Андерсън.
— Мазолите на помощник градския съветник май бая го тормозят — обърна се Джон Уайз Нолан към господин Пауър.
Завиха зад ъгъла към винарната изба на Джеймс Кавана. Празната кола за Замъка цъфна отпреде им точно пред портата Есекс. Мартин Кънингам, който не спираше да говори, току пъхаше списъка пред лицето на Джими Хенри, който обаче не желаеше да го погледне.
— И Дългия Джон Фанинг фигурира тук също така — подхвърли Джон Уайз Нолан, — в естествен ръст.
Високата фигура на Дългия Джон Фанинг изпълни рамката на вратата, пред която бе застанал.
— Добър ден, господин замшериф — каза му Мартин Кънингам, а и всички останали спряха да го поздравят.
850
Думи на Антонио към Шейлок от първо действие, трета сцена на „Венецианският търговец“.