Бък Мълиган се наведе през масата с тържествен вид.
— Размътили са ума му — каза — с видения от ада. Никога вече няма да си върне здравия атически разум. Като у Суинбърн, да не говорим за другите, бледата смърт и руменото раждане. Това е неговата трагедия. От него поет няма да стане. Радостта от творческото съзидание…
— Вечните адови мъки — обади се Хейнс и кимна рязко. — Разбирам. Нали тая сутрин го подхванах на тема вяра. И веднага видях, че нещо се е загнездило в ума му. Много интересно наистина, защото професор Покорни от Виена се спира именно на това.
Зорките очи на Бък Мълиган забелязаха захождането на келнерката. И веднага скочи да й помогне да разтовари подноса си.
— Той твърди, че адът не присъства никъде в древните ирландски митове — отсече Хейнс сред веселата глъчка на потракващи чаши. — Като че поуката и назиданието липсват, както и онова чувство за обреченост, за възмездие. Странно, че се е фиксирал точно в такава идея. Пише ли от време на време за вашето литературно движение?
Сръчно спусна две бучки захар вертикално през дебелия пухкав каймак бита сметана. Бък Мълиган разряза надве още топлото, парещо хлебче и взе да маже масло върху димящата му същност. Стръвно захапа мекия му край.
— След десет години — каза през смях и дъвчене, — ще напише нещо след десет години.
— Струва ми се доста време — отвърна му Хейнс и умислено вдигна лъжицата си. — Но няма да се учудя, ако въпреки всичко го направи.
Загреба цяла лъжица от каймака в чашата си.
— Това тук май е истинска ирландска сметана — рече той със сдържаност и снизхождение. — Не искам да ми се натрапват.
Пророк Илия, малка лека лодка, смачкан и захвърлен лист хартия, плаваше на изток покрай хълбоците на корабни корпуси и риболовни траулери, сред архипелаг от коркови тапи, отвъд новата улица Уопинг, покрай ферибота на Бенсън и покрай тримачтовата шхуна Роузвийн от Бриджуотър, натоварена с тухли.
Алмидано Артифони мина по улица Холс и покрай склада на Сюъл. Зад него Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл с бастунчадървръхнадреха, които се поклащаха преметнати през ръка в такт с походката му, сви покрай уличния стълб пред къщата на господин Ло Смит и след като прекоси, пое по площад Мариън. На известно разстояние след него сляп младеж почукваше по пътя си покрай стената на Колидж Парк.
Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл стигна чак до ведрите прозорци на господин Луис Уърнър, после сви и тръгна обратно по площад Мариън, като бастунчадървръхната му дреха продължаваха да се поклащат в такт с походката.
На ъгъла при къщата на Уайлдови855 спря, смръщи се срещу името на Илия, произнесено в Метрополитън Хол, смръщи се срещу далечната ливада на херцогския парк. Очилата му проблеснаха сърдито срещу слънцето. Оголи зъбите си на плъх и измънка под нос:
— Coactus volui.856
Закрачи към улица Клеър, като скърцаше със свирепите си думи.
Когато мина под зъболекарските прозорци на господин Блум, поклащащата му се връхна дреха някак грубо перна тъничкия почукващ бастун и гордо продължи нататък, след като бе шибнал едно безжизнено тяло. Слепият младеж обърна болнавото си лице подир крачещия силует.
— Бог да те порази — изсъска му злобно, — който и да си! По-голям слепец си и от мен, сукин сине!
Точно срещу бара на Ръги Донъху младият Патрик Алоуишиъс Дигнъм, нарамил фунт и половина свински пържоли от магазина на Мангън, бивша собственост на покойния Ференбах, за които бил специално изпратен, крачеше по уютната улица Уиклоу, с небрежна крачка. Беше ужасно тъпо да седиш в хола на къщата заедно с госпожа Стоър и госпожа Куигли и госпожа Макдауъл, транспарантите плътно спуснати и всички подсмърчат и току посръбват от тъмното шери, което чичо Барни бе донесъл от магазина за спиртни напитки на господин Тъни. Похапваха от разтрошения домашен плодов кекс и времето им минаваше в празни приказки и дълбоки въздишки.
Отмина Уиклоу и ето че витрината на мадам Дойл, придворна шивачка и шапкарка, го накара да спре. Загледа се в двамата бабаити, съблечени по гащета, свили юмруци в боксьорска поза. От страничните огледала двамата опечалени млади господинчовци Дигнъм го зяпаха безмълвно. Майлър Кийоу, дъблинското бяло агне, щеше да играе срещу старши сержант Бенет, бруталният боксьор от Портобело, за кесия златни лири, петдесет парчета. Господи, на това му викам мач и половина, дето наистина си струва да го видиш. Майлър Кийоу беше оня спаринг боксьор със зеления пояс. Вход два шилинга, за войници — на половин цена. Лесно мога да се спася от къщи. И като понечи да се обърне наляво, младият господин Дигнъм отляво също се обърна. Това съм самият аз в траур. Кога е мачът? Май на двайсет и втори. Жалко, значи съм го изпуснал. После се обърна надясно и отдясно младият господин Дигнъм също се обърна, с шапка, кривната на една страна, върхът на якичката му щръкнал нагоре. Рече да я закопчае, вдигна брадичка и видя кого — самата Мари Кендъл, очарователната субретка, почти редом с плаката на бруталните боксьори. Също като ония картички със засукани мадами, дето ги пъхат в пакетите цигари, които Стоър пуши. Старецът му обаче веднъж го спипал и му теглил страхотен лобут.