Младият господин Дигнъм подпъхна якичката си и продължи да се шляе. Най-добрият боксьор, тоест най-силният беше Фицсаймънс. Само да замахне насреща ти във въздуха, и трупясваш до средата на следващата седмица, тъй да знаеш, човече. Иначе най-добрият боксьор от научна гледна точка беше Джем Корбет, но преди Фицсаймънс да го надхитри, като му влезе майсторски и направо го изкорми.
На улица Графтън пред очите на младия господин Дигнъм нещо прочервеня: цвете между зъбите на конте и чифт тузарски патъци, контето стоеше и слушаше някакъв нафиркал се до козирката, който не спираше да се хили насреща му.
Не виждаше пукнат трамвай за Сандимаунт.
Младият Дигнъм тръгна по улица Насау и премести пържолите в другата си ръка. Якичката му пак щръкна и той пак я напъха обратно. Проклетясалото копче беше твърде малко за илика на ризата, да го вземат чортовете! Ето че се появиха и ученици с чанти на гърба. И утре няма да ходя, ще си остана вкъщи до понеделник. Срещна и други ученици. Дали забелязват, че съм в траур? Чичо Барни каза, че тая вечер ще отиде във вестника. Тогава всички ще видят във вестника и ще прочетат моето име заедно с името на папа.
Лицето му стана сиво вместо обичайното червено; една муха взе да се разхожда по него най-спокойно, стигна чак до окото му. А проскърцванията, докато завинтваха винтовете на ковчега; после тъпият звук, когато трупът се залашка вътре, раздрусан от слизането по стълбите.
Папа беше вътре в ковчега, мама плачеше отвън в хола, а чичо Барни напътстваше мъжете как да вземат завоя. Беше си бая ковчег, и висок, и тежък на вид. Как стана така? Предишната нощ папа стоеше пиян на стълбищната площадка и се дереше до Бога някой да му донесе обувките, щото искаше да си допие в Тънис, изглеждаше къс и набит с дългата си риза, като отрязано дуло. И повече не го видяхме жив. Това е смъртта. Папа е мъртъв. Моят баща е мъртъв. Каза ми да бъда добър син, да се грижа за мама. Не чух другите неща, които се опита да изрече, бях се втренчил в зъбите и езика му, докато се мъчеше да докара нещо членоразделно. Бедният папа. Господин Дигнъм, моят баща. Надявам се да е в чистилището, защото в събота вечер бе успял да се изповяда пред отец Конрой.
След обяда Уилям Хъмбъл, графът на Дъдли, и лейди Дъдли, придружавани от подполковник Хезълтайн, излязоха от резиденцията на вицекраля. В следващата карета се намираха почитаемата госпожа Паджет, госпожица дьо Курси и почитаемият Джералд Уорд, придружаващият го личен адютант.
Кавалкадата се източи през южната порта на парка Феникс, приветстван от сервилни полицаи, и продължи покрай северните докове на Кингсбридж. Вицекралят на Ирландия бе най-сърдечно приветстван през целия си маршрут в столицата. При Кървавия мост857 господин Томас Кърнан, който се намираше от другата страна на реката го почете суетливо отдалеч. Помежду мостовете Куийнс и Уитуърт вицекралският кортеж на лорд Дъдли профуча непоздравен от господин Дъдли Уайт, бакалавър по право и магистър на хуманитарните науки, който стоеше на пристана Арън, точно пред заложната къща на госпожа М. Е. Уайт, на ъгъла на улица Арън, като умислено чешеше носа си с показалец, защото не можеше да реши как да стигне най-бързо във Фибсбъро, като смени три различни трамвая, като махне на един файтон да го закара, или просто пеш, като мине напряко през Смитфийлд, Конститюшън Хил и терминала Бродстоун. Пред главния вход на Фор Кортс Ричи Гулдинг, стиснал касиерското куфарче на Гулдинг, Колис & Уорд, го зърна с изненада. По моста Ричмънд, точно пред кантората на Рубън Дж. Дод, адвокат и посредник в Патриотичната застрахователната компания, една възрастна дама, която тъкмо се канеше да влезе, ненадейно промени решението си, върна се няколко крачки назад покрай витрината на Кингс и се усмихна доверчиво на местния представител на Негово величество. От преливника в стената на пристана Уд, точно под кантората на Том Диван, малката река Пудъл изливаше каналните си нечистотии с васалска вярност. Над малката завеска с месингов корниз, който преполовяваше витрината на хотел Ормонд, грееха бронзови отблясъци до чисто злато — главата на госпожица Кенеди до тази на госпожица Дус — и двете зазяпани в захлас. На пристана Ормонд господин Саймън Дедалус, направлявайки най-внимателно стъпките си на излизане от публичната оранжерия
857
През 1670 или 1671 г. в Дъблин бил построен дървен мост, за да улесни прекосяването на р. Лифи в определен участък, но това накърнило интересите на лодкаря, който превозвал стоки и хора на същото място. Тогава неговите чираци се вдигнали на бунт в защита на работните си места и били арестувани. Техни колеги и приятели решили да ги освободят още по пътя, завързала се битка и четирима от тях били убити. Оттук и името на моста.