858 към седалището на помощник-шерифа, се спря насред улицата и почтително свали шапка. И ето че Негово превъзходителство благоволи да отвърне на поздрава на господин Дедалус. Откъм ъгъла на Кейхил преподобният Хю К. Лъв, магистър на хуманитарните науки, стори дълбок, ала от никого незабелязан реверанс и същевременно си помисли за всички онези пълномощници на лорда, които отколе държаха в благочестивите си ръце правото да назначават бенефиций. На моста Гратън Ленехан и Маккой бяха спрели да се сбогуват и междувременно изгледаха отминаващия кортеж. Като се изтърколи покрай кантората на Роджър Грийн и голямата, боядисана в червено печатница на Долард, Гърти Макдауъл, понесла мостри от корковия линолеум на Кейтсби за баща си, който бе на легло, само по едната стилна помпозност успя да познае, че това са вицекралят и вицекралшата, но не успя да види с какво е облечена Нейно превъзходителство, тъй като в този момент трамваят, както и жълтият фургон на мебелна къща Спринг, трябваше да спрат, и то точно пред нея, тъй като минаваше не друг, а самият вицекрал на Ирландия. До тютюнджийницата на Лънди Фут, застанал пред зарешетената врата на пивницата на Кавана, Джон Уайз Нолан се усмихна с незабелязана от никого резервираност към генерал-лейтенанта и вицекрал на Ирландия. Достопочтеният Уилям Хъмбъл, граф на Дъдли, кавалер на ордена на кралица Виктория, първа степен, мина край неспирно тиктакащите часовници от магазина на Мики Андерсън и край лъчезарните манекени на манифактуристите Хенри & Джеймс, облечени в елегантни тоалети: Хенри джентълмен & Джеймс dernier cri.859 Точно срещу Дейм Гейт Том Рошфорд и Флин Гагата наблюдаваха приближаващата кавалката Том Рошфорд, като видя, че лейди Дъдли го гледа право в очите, бързо извади палци от плитките джобове на виненочервената си жилетка и почтително свали шапка. От своя афиш очарователната субретка, недостижимата Мари Кендъл с нацапотени бузи и вдигната във въздуха пола, се усмихваше нацапотено на Уилям Хъмбъл, граф на Дъдли, на подполковник Х.Г. Хезълтайн, както и на почитаемия Джералд Уорд, личен адютант. През витрината на Дъблински пекарни се виждаше как Бък Мълиган и Хейнс — единият бодро, другият бдително — се блещеха срещу вицекралския кортеж, заничаха над раменете на любопитно ентусиазираните клиенти, чиито стълпени силуети хвърляха сянка върху шахматната дъска, над която се бе съсредоточил Джон Хауард Парнел. На улица Фаунс Дили Дедалус вдигна очи от първия си френски буквар на Шарднал и какво видя: слънчобрани и въртящи се на ослепителната светлина спици. Джон Хенри Ментън, изпълнил рамката на вратата на Търговската камара, зяпаше с препилите си, изцъклени като стриди очи, и не поглеждаше към обемистия ловджийски часовник860, който, без дори да усеща, стискаше в обемистата си лява длан. Точно под коня на крал Били861, който риеше с предния си крак във въздуха, госпожа Брийн задърпа назад забързания си съпруг да не попадне под копитата на охранителния екипаж. Изкрещя опасенията си в ухото му. Той проумя, премести дебелите томове в лявата си ръка и отдаде чест, но чак на втората каляска. Почитаемият Джералд Уорд, личен адютант, бе приятно изненадан и побърза да отвърне на поздрава. На ъгъла при Пънсънби измъченият бял сандвич Х. спря, а след него и останалите четири бели сандвича с цилиндри, а именно Е., Л., И.’, и С., за да направят път на препускащите охрана и кортеж. Точно срещу магазина за музикални инструменти на Пигът господин Денис Дж. Магини, учител по танци & други, в пъстра премяна и с плавна, празнична походка, остана задминат и незабелязан от самия вицекрал. Край оградата на съда за дребни престъпления самодоволно цъфна Блейзис Бойлан, пристъпваше наперено със светлокафявите си джазови чепици и чорапи с небесносини багети в такт с рефрена на Моята изгора е йоркшърско девойче.
вернуться
Така в Дъблин наричали централния обществен писоар.
вернуться
Последен крясък (на модата) (фр.), а може би и намек за американския романист Хенри Джеймс, чието творчество изобилства с фрази на френски.
вернуться
Часовник в специална дебела калъфка, за да не се счупи при падане по време на лов.
вернуться
Става дума за статуя на крал Уилям III Орански, победил ирландците в битката при Бойн (1690). Често срещана наздравица в Ирландия е: „Да пием за дорестия кон!“. Има се предвид конят, от който пада Уилям III, счупва си врата и не след дълго умира — това е ирландската версия. Всъщност си счупва ключицата, но това, както и последвалата силна простуда го довършват. Виж още бел.17, гл.2.