Пред небесносините челни ленти на конете от челната редица, Блейзис Бойлан изпъчи небесносинята си вратовръзка, кипнатата на една страна широкопола сламена шапка и костюм от шевиот, цвят индиго. Ръцете му, пъхнати в джобовете на сакото, забравиха да махнат за поздрав, но затова пък успя да удостои трите дами с дръзновения жар на дръзките си очи и с уста, захапала червено цвете. Докато пътуваха по улица Насау, Негово превъзходителство обърна внимание на кимащата си вицекралска съпруга да погледне музикалната програма пред Колидж Парк. Невидими момци планинци надуваха гайди и думкаха тъпани подир кортежа:
По-нататък край стената участниците в състезанието хандикап на четвърт миля по равно М. К. Грийн, Х. Трифт, Т. М. Пейти, К. Скейфи, Дж. Б. Джефс, Г. Н. Морфи, Ф. Стивънсън, К. Адърли и У. К. Хюгард затръгваха един подир друг. А пред хотела на Фин точно в този момент Кашел Бойл О’Конър Фицморис Тиздал Фаръл бе прехвърлил поглед над кортежа и зяпаше главата на господин Е. М. Соломънс, цъфнала на прозореца в сградата на австро-унгарското вицеконсулство. В дъното на улица Ленстър, до задния вход на колежа Света Троица, един верноподаник, Хорнблоуър, свали ловджийската си шапка. Докато конете с лъскав косъм отминаваха площад Мариън, младият господар Патрик Алоуишиъс Дигнъм, изчакваше на място, видя поздравите, отправени към господина с копринения цилиндър и сам побърза да свали новото си черно кепе с омазнени от свинските пържоли пръсти. Якичката му пак щръкна нагоре. Вицекралят, поел към откриването на базара Майръс за набиране на средства в помощ на болницата Мърсър, пътуваше заедно със свитата си към улица Лоуър Маунт. По пътя си отмина сляп младеж, застанал срещу Бродбент. По улица Лоуър Маунт един пешеходец с кафяв макинтош, който дъвчеше сух хляб, пресече забързано пътя на кортежа, отърва се на косъм. При моста на Ройъл Канал откъм строителните заграждения господин Юджийн Стратън продължаваше да се хили с дебелите си негърски бърни, подканвайки всички да бъдат добре дошли в Пембрук. На ъгъла с улица Хадингтън Роуд две лелки с полепнал по дрехите им пясък се спряха на място, чадър и голяма чанта с единайсет броя миди в нея, и взеха да се чудят защо господин кметът, в компанията на съпругата си, е излязъл на показ без златната си огърлица. На улиците Нортъмбърланд и Ландсдаун Негово превъзходителство най-чинно прие поздравите на оределите минувачи, на двама ученика, които стояха пред градинската врата на къщата, за която се твърди, че била предизвикала възхищението на покойната кралица при посещението й в ирландската столица, заедно със своя принц-консорт през 1849 година, както и тези на Алмидано Артифони с коравите му като кюнци крачоли, който миг след това бе погълнат от една затваряща се врата.
11.862
Бронзовите отблясъци до чистото злато чуха чаткането на копита и стоманен звън. Нагохалство!
Парченца, отчупени люспи от кокалената канара на показалеца, ноктеста слюда. Ужасно! И чистото злато се обагри в пламнала руменина.
Дрезгавите нотки и лулопродухване.
Продухване, продуха синия цъфтеж.
Златист купол от коса.
Роза заигра върху атлазени гърди от лъскав гланц, Кастилската роза.
Трели трепетно трептят: Аздолорес.
Чук, чук! Кой е тоз… златокос?
Пет пари не давам за бронзовия жал, изпя звънчето без печал.
Камертонен звън: чист, протяжен и пулсиращ. Нескончаемоиздихателен зов.
Мамка-примамка. Гальовна дума. Ала виж! Звездите ярки избледняват. О, розо! Трелите на тръпнещ зов. Кастилска. Сипва се зората.
Зън-зън. Двуколка дръзко издрънчава.
Монетен звън. Часовник часове отмерва.
Признание. Sonnez. Мога. Пльок изпльока ластичен жартиер. Не я оставяй. Пльок. La cloche!863 Пльокна по бедрото. Признание. Сърдечно. Сбогом, скъпа моя! Зън-звън. Блу.
Гръм от бойни акорди. Когато пламенна любов душата ми обсеби. Война! Война! Ушите глъхнат.
Платно! Булото спасително талазите преброжда.
Изгубено. Изсвири дроздът. Изгубено е всичко.
Стана ли ти или що?
Когато първо се яви. Уви!
862
Сирените
Време на действието: четири часът следобед. Място: Концертната зала към бара и ресторанта на хотел „Ормонд“. Била е любимо място на всички дъблински музиканти аматьори, които там правели импровизираните си концерти. Орган: ухо; Изкуство: музика. Цвят: няма. Символ: бардами. Техника: fugaper canonem — музикална форма, която трудно може да се имитира с думи. Това е експеримент, при който Джойс се опитва да композира не с ноти, а с думи и не толкова смисълът на думите е важен тук, колкото звуковият им ефект. Спазена е постройката на fuga per canonem, като в случая темата на фугата се представя от самите сирени, отговорът, който чисто технически представлява темата озвучена от друг глас, е господин Блум; контрапунктът и всяко преповтаряне на темата идват от Блейзис Бойлан, който се отбива в бара на хотел „Ормонд“ да изпие едно питие преди да „издрънчи“ с двуколката към любовната си среща с госпожа Блум. Темата и отговорът са представени още от изпълненията на господин Дедалус (тенор) и Бен Долард (бас). Епизодът представлява симфония от думи.
Съответствия: Бардамите — сирените; барът — Островът на сирените.