Заглъхващото ехо от акордите на Каули изтъня във въздуха от музика раздвижен, после оглуша.
Ричи Гулдинг допи своето уиски, Леополд Блум — своя сайдер, Лидуел — своя Гинес, вторият от двамата господа се провикна, че ако госпожицата няма нищо против, ще вземат по още една халба. Госпожицата Кенеди накриво се усмихна, отсервира с кривоусмихнатите си устни от корал — на първия, на втория. Не, нямаше нищичко против.
— Седем дни в затвора — обади се Бен Долард — на хляб и вода. И тогава като славей ще пропееш, Саймън.
Лионел Саймън, певецът, се изсмя. Отец Боб Каули пак засвири. Мина Кенеди сервира. Вторият господин плати. Том Кърнан влезе важно-важно; Лидия се възхити, хити. А Блум запя наум.
Възхитително.
Ричи, напълно възхитен, заразправя надълго и широко за божествения глас на този мъж. И досега си спомнял онази прежна вечер. Не ще забрави тази нощ. Тогава Сай изпя сал сан и слава са теб по сърце, беше при Нед Ламбърт. Господи превелики, та той никога, никога през целия си живот не бе чувал такава красота, такъв глас тогава лъжливке, раздяла за нас, така кристален, така дивен, никога не беше чувал щом липсва любов, нещо толкова звънливо-небесно, попитайте Ламбърт и той ще потвърди.
Гулдинг с руменина, плъзнала вродената му бледност да сподави, отново заразказва на господин Блум, лице на нощта, Сай при Нед Ламбърт, домът на Дедалус и песента му сал сан и слава са теб по сърце.
Той, господин Блум, слушаше, докато той, Ричи Гулдинг, му разказваше, на господин Блум за нощта, как Ричи го чул, чул Сай Дедалус да пее сал сан и слава са теб по сърце в неговата, в къщата на Нед Ламбърт.
Сродници, роднини. Но никога не си говорим, разминаваме се мълчаливо. Спука се тя нашата. Гледа го с презрение. Разбираш ли? Но от гласа му още повече се възхищава. Въпреки това. Вечерите, когато Сай пееше. Човешкият глас! Две тънки копринени струни. Божествен, по-божествен от всеки друг.
Гласът му бе кат’ вопъл. Сега е по-улегнал. Само в пълна тишина, разбираш гласа, усещаш го с всяка фибра. И въздухът трепти. Сега обаче вече спи.
Блум освободи окованите си пръсти и съвсем нехайно подръпна тънкия ластичен ремък. Опъна го като… и пусна. Изсвистя, изплющя. Докато Гулдинг говореше за Бараклъф и неговото производство на гласове, докато Том Кърнан го теглеше назад в нещо като аранжимент ретроспективен, говореше и едновременно с това слушаше отец Каули, който на пианото подрънкваше и, докато свиреше, все кимаше, че е съгласен. Докато големият Бен Долард разговаряше със Саймън Дедалус, последният си пална, кимна и запафка, пушеше човекът.
Без вест изчезна ти. Какви ли не песни на тази тема. И Блум разтегна ластика докрай. Жестоко ми изглежда. Оставете хората да се обикнат: мамка-примамка. А после: раззздяла. Смърт. Експлоз. Аплоз. Удар по главата. Вървиподяволите. Човешкият живот. Дигнъм. Пфу, онзи плъх със сгърчената си опашка! Пет шилинга дарих. Corpus paradisum884. Дърдавец дърдорко: коремът му като на отровено кутре. Отиде си. Пеят заедно. Забравен. Аз също. Един ден и тя. Остави я на мира, уморих се. Добре тогава, страдай. Вайкай се, хленчи. Големи испански очи празното пространство стрелкат. Косата й вълнистонатежала, на талази пада, несресана, разрооо-шена:
Много щастие додява. Разтегли го още и още. Не си ли щастлив у дома? Тааанк! Изсвистя. Изплющя.
Двуколката дръзко издрънчава, по Дорсетска минава.
Госпожица Дус укорително отдръпна сатенената си ръка, от себе си доволна.
— Хич недей си позволява — рече тя, — първо трябва да се опознаем.
Джордж Лидуел й призна честно и почтено, ала тя не ще да вярва.
Първият господин сподели пред Мина, че това си е така. Тя на свой ред го попита: така ли е това? Втората халба кимна, че да. Това си е точно така.
Госпожица Дус, госпожица Лидия обаче не вярват: госпожица Кенеди, Мина, не вярва: Джордж Лидуел ли: не; госпожица Ду, как ли пък не! Първият, първият джентълмен с халбата: не, не, той вярва: недей така, госпожице Кен, Лидлидияуел, втората халба отсече.
По-добре тук да го напиша. Перодръжките в пощата изгризани и изкривени.
Плешивият Пат при знак се приближи. Писалка и мастило. Отиде да ги вземе. И попивателна. Отиде. И попивателна за попиване. Това глухият Пат го чу.
884
Буквално от латински „тялото на рая“. Тук Блум очевидно смесва два фрагмента, които е чул по време на заупокойната служба: corpus и in paradisum.