— Точно така — рече господин Блум, пощипвайки опънатия тънък ластик. Наистина е вече време. Няколко реда ще свършат работа. И моят подарък. О, заради цялата тази цветиста италианска музика. Кой ли е композиторът? Като знаеш името, е по-добре. Извади лист за писма, плик: равнодушен. Толкова типично е това.
— Това е най-страхотното парче в цялата опера — рече Гулдинг.
— Така е — отвърна му Блум.
Парче. Като се замислиш, цялата музика е числа. Две умножено по две, разделено на половина прави два пъти по едно. И вибрации: това са акорди. Едно плюс две, плюс шест прави седем. Човек може как ли не с числата да жонглира. И винаги ще откриеш, че едно е равно на друго, тоест симетрия или смъртметрия. Не забелязва, че съм в черно. Безчувствен: по-далеч от стомаха си не вижда. Музоматематика. А ти си мислиш, че слушаш небесните сфери. Но ако кажем така: Марта, седем по девет, минус хикс прави трийсет и пет хиляди. Плоско и прозаично. Значи работата е в звука.
Например, ето сега той свири. Импровизира. Можеш да си мислиш за всичко, преди да чуеш думите. Стига да умееш да слушаш. Трудно е. Започва добре, после известен брой акорди кривват встрани и ти изпадаш в недоумение. Безпомощен, поемаш през телени огради, препятствия прескачаш. Ритъмът прави музиката. Но и въпрос на твоето моментно настроение. Ала винаги е приятно да послушаш. С изключение на гамите, разбира се, когато малките момиченца ги учат. Имам две такива съседчета. Трябва да изобретят неми пиана за тези начинаещи деца. Бях й купил Blumenlied885. Името. Свири го бавно, момиче, късно вечерта се прибирам вкъщи, моето момиче. Вратата на конюшнята близо до улица Сесилия. Мили не е по музиката. Странно, защото ние и двамата сме.
Плешивият глух Пат сервира сплескан блок за писма плюс мастило. Пат внимателно постави мастилото, перодръжката, листа и попивателната. Прибра чинията, ястието, ножа и вилицата. Пат се отдалечи.
Това е единственият език, обърна се към Бен господин Дедалус. Слушал ги още като момче в Рингабела, Кросхейвън, Рингабела да огласят с техните баркароли886. Пристанището на Куинстаун винаги пълно с италиански кораби. Знаеш ли, Бен, разхождат се под лунните лъчи с онези техни сомбреро шапки. Гласовете им преливат, сливат се в едно. Боже Господи, Бен, такава музика. От дете я слушам. Кросрингабелахейвън, небеснолунна серенада.
Махна от уста възкиселата си лула и като щит постави пред устните ръце, изгука като нощна птица, отблизо отривисто, отдалеч ответ отвърна.
Към долния край на палката си от свит на руло Фриман се зарея на Блум другото око и хвърли бегъл поглед, защо това ми е познато? Калън, Коулман, Дигнъм Патрик. Хей-йо! Хей-йо! Фосет. А-ха! Просто си гледам…
Надявам се, че той не гледа, хитър като плъх притворен. Разтвори вестника и пред себе си го вдигна. Сега не може да ме види. И не забравяй думите да изписваш с гръцко е. Блум натопи перото, Блу мър: скъпи сър. Скъпият Хенри написа: скъпа Мади. Получих твоето писм и словоизлия. Какво толкова съм сложил? Някаква си или дру дребол. Оказа се съвърше невъзмо. Подчертай невъзмо. Да пиша днес.
Това ме притеснява. Притеснен, Блум затимпани лекичко с пръсти, в които се загледа, пръсти върху попивателната, която Пат поднесе.
Да продължа. Знам ли какво да кажа? Не, първо промени това е. Приеми моят малък скромен подар, приложен тук. Помоли я да не ти отгова. Почакай! Пет за Диг. Около два тук. Едно пени за чайките. Там, при листчето пророк Илия иде. Седем при Дейви Бърн. Станаха около осем. Кажи-речи половин крона. И моят малък скромен подар: пощенски запис и там отидоха два и шест. Напиши ми го едно дълго. Ненавиждаш ли? Двуколка имаш ли? Така развълнуван. Защо ме нарече палавник? И ти ли си палавница, а? О, Мери изгуби си на гащите иглата. Чао за днес. Да, да, ще ти кажа. Искам, разбира се. Да продължим. Обади ми се другия. Друг свят ми писа тя. Търпението ми е почерпено, но да продължим. Трябва да вярваш. Да вярваш! Халбата. Там. Е. Истината.
Глупости пиша. Съпрузите не правят така. Бракът е друго нещо, съпруги. Може би защото съм далеч. Предполагам. Но как? Тя просто трябва. Това я подмладява. Но ако за мене разбере. Картичката в ширита на скъпата ми шапка. Не, никога не казвай всичко. Ненужна болка недей да причиняваш. Щом сами не се досещат. Жена. Каквото за гъсока, това и за гъската.
Файтон под наем, номер триста двайсет и четири, кочияш Бартън Джеймс от номер едно Хармони авеню, Донибрук, в който седеше пътник, млад господин, модно облечен в костюм от шевиот, цвят индиго, ушит от Джордж Робърт Мизайъс, шивач и крояч, от номер пет Идън Кий, със сламена шапка, много модна, закупена от Джон Пластоу от номер едно улица Грейт Брънсуик, шапкар. Е? Това е двуколката, която задъхано дрънчи и друса. Покрай магазина на Длугач, покрай крещящите реклами на Агендат Нетаим изтопурка внушително галантната задница на кобилата, подрусвайки се пред контето кавалер.
885
Песен на цветята (нем.). Вероятно името на песнопойка или пък става дума за популярното стихотворение на Хайне „Du bist wie eine Blume“, чийто текст се използвал за написването на много песни.
886
Венецианска лодкарска народна песен, която по ритъм напомня люлеенето на вълните или още гондолиерска песен.