Гласове на век отминал, на безобич и на земна отмала набъбват мрачно, мъчително, идат отдалеч, откъм прастари планини, гласове на люде сърцати и верни. Свещеникът търси, с него трябва да говори.
Туп.
На Бен Долард бас-буретоновият глас. Старае се да пее максимално експресивно. Дрезгав стон се извисява насред необятния мочур обезлюден, обезлунен, обезфустен. Други надолу се спускат. Търговец някогашен, големите кораби с провизии снабдявал. И помни: насмолените въжета и палубни фенери. Банкрутът пълен, с десет хиляди лири овътрен. Сега в дома на Айва890 пребивава. Кабинка номер еди-кой си. Бирата Бас, екстра качество, виновна е за туй.
Свещеникът е у дома. Мнимият негов слуга с добре дошъл го среща. Прекрачва прага. Отецът свят. Загатнатите намеци отекват.
Срази ги. Животът им разбий. А после килийки построи им да гният там докрай. Люлчина, приспивна песен. Нани-на! На ти, на! Смърт, ела!
Гласът-сигнал тържествено оповести, че момчето вече се намира в залата самотна, тържествено ги извести, че запристъпя в залата смрачена, че търси свещеник в духовнически труфила душата си да изповяда.
Душа невинна. Объркана глава. Мисли си, че в Отговори отговор на гатанката ще намери и по рисунката една ще каже името на песента. Даваме ти чисто нова банкнота от пет лири. Птичка седи, в гнездото гнезди. Трябва да е Песента на последния менестрел891, помисли си той. С — празно, т — домашно животно? Т — тире, р — най-смелият моряк. Гласът му си е същият, не е мръднал. Не е евнух, ала пее като такъв.
Слушай. Блум се заслуша. Ричи Гулдинг се заслуша. До вратата глухият Пат, плешивият Пат, бакшиша прибрал, се заслуша.
Акордите проплакаха провлачено.
Гласът на покаянието и скръбта провлачено проплака; покрусено, тремолно трепти. Брадата си Бен разкаяно разклати: in nomine Domini, в името Божие. И коленичи. Удари гръд с ръката дясна, и пак покая се: mea culpa892.
Отново този латински. Сплотява ги кат’ птичи клей. Свещеникът с нафората за жените. Смъртникът в моргата, ковчегът и кофи893, corpusnomine. Къде ли е сега онзи плъх? Дращи ли, дращи.
Туп.
Слушат заслушани: халбите и госпожица Кенеди, Джордж Лидуел премрежен поглед впил в сатен от бюст издут, Кърнан. Си, си.
Въздишащият глас на мъката не спираше да пее. Неговите грехове. От Великден насам три пъти изпсувал. Ах ти, сукин сине! А веднъж вместо на неделна служба отишъл да рита топка. Друг път гробището той отминал, без за майка си да се помоли. Момче. Малкият бунтовник.
Бронзът до бирената помпа слушаше в захлас с надалеч отнесен поглед. В душата нега. Нямам представа дали. Виж, Моли е невероятна в това, винаги усеща чуждите погледи.
Бронзовокосата зарея поглед встрани. Огледалото. Дали профилът от тази страна е по-изящен? Те винаги го знаят. Почукване на вратата. Последно дооправяне на косата.
Чук-чук: с дудук.
Какво ли си мислят, като слушат музика? Че с музика и змии се ловят. Онази вечер, когато Майкъл Гън ни настани в ложата. Настройваха си инструментите. На персийския шах тази част от представлението му харесваше най-много. Сигурно му е напомняло за дом мой, свиден дом. Освен това си бършеше носа в завесата. Вероятно такъв е обичаят в родния му страна. И това е вид музика. Дори не звучи много зле. Флейтите тихо писукат. Духовите реват като магарета, с вдигнати на възбог хоботи. Контрабасите стърчат безпомощно, с отворени рани от двете страни. Дървените духови мучат като крави. Роялът е зинал като зъбат крокодил, музиката осакатява. Дърводухови звучи ужасно.
Тя изглеждаше прекрасно. Роклята й с цвят на минзухар, с дълбоко деколте, принадлежностите й на показ. Като се наведе да ме попита нещо, дъхът й с мирис на карамфилово дърво. Аз пък й повтарям какво е казал Спиноза, прочетох го в онази книжка в стаята на бедния папа. Тя слуша, като хипнотизирана. С ококорени очи. Наведе се напред. Един от първи балкон зяпаше право в деколтето й с театралния си бинокъл. Имаше за какво. За красотата на музиката поне две изслушвания трябват. За тази на жената и половин поглед стига. Бог е сътворил природата, човекът — мелодията894. Ментеб-сихоза. Философстване. О, стига бе!
Загинаха всички. Паднаха в боя. Неговият баща при обсадата на Рос, при Гори — всичките му братя до един убити. За Уексфорд, ние сме уексфордски юнаци, ще тръгне. Последният от потомство и род.
И аз съм последният. Мили с онзи млад студент. Е, вината сигурно е моя. Че нямам син. Руди. Сега е вече твърде късно. А може би не? Ами ако не е? Ако все още?
894
По аналогия с „Бог е сътворил природата, човекът — града“ от известната поема на Уилям Купър (1731–1800) „Задачата“.