Е, налага се. Тръгваш ли? Чаонавсч. Блумсправ. Цъфтежът на ръж изкласила. Блум се изправи. О! Сапунено усещане, че нещо ми лепне отзад. Май съм се изпотил: от музиката. Да не забравя и лосиона. Добре, тогава чао! От скъп магазин шапка. Вътре визитка, да, всичко на място Блум мина покрай глухия Пат на прага, наострил уши.
В Женевската казарма убиха младия бунтовник. Тялото му погребаха в Пасидж896. Долор! Долоскръб! Гласът на печален църковен хорист призова към печална молитва.
Покрай розата, покрай атлазената гръд, покрай милващата ръка, покрай помия и празни чинии, коркови тапи, сбогом на всички, покрай зазяпани очи и филизи от богородичен косъм, бронзови отблясъци и прибулено злато, сумрачно-морски дълбини, мина Блум, мекушавият Блум, Блум, дето самота го мъчи.
Туп. Туп. Туп-туп.
Молете се за него, примоли се бирено Долард. Вий, които в мир тук слушате. Молитва прошепнете, сълзица проронете, добри хора. Той беше малък бунтовник.
Уплашените, все още заслушани назад обувки на Блум заскърцаха навън във фоайето на Ормонд, когато чу отвътре експлозия от ревове и гръмко браво, взрив от аплодисменти шумни, тропане с крака и пляскане с ръце. И всички в хор поискаха пиячка мъката си да преглътнат. Значи навреме се измъкнах.
— Насам бе, Бен! — извика Саймън Дедалус. — Мамка му, още пееш като змей!
— По-добре дори — обади се Томи-джин Кърнан. — Сърцето ми покърти, братче, честна дума, не те лъжа.
— Лаблаш897 същи! — додаде и отец Каули.
Бен Долард заподскача шкембесто към бара, отвред приветстван и превъзхваляван, целият пламнал, затанцува с натежали нозе, вдигна високо подагрените си пръсти и ги защрака във въздуха като кастанети.
Големият Бенаден Долард. Биг Бенбен. Пребиг Пребен.
Пъър.
И дълбоко трогна всички, Саймън изсумтя състрадателно през носа си като сирена, всички избухнаха в смях, изтикаха Бен Долард напред, ухилен до уши.
— Май си се позачервил — подхвърли му Джордж Лидуел.
Госпожица Дус оправи розата си и зачака търпеливо.
— Бен, сърчице мое! — провикна се господин Дедалус и плесна Бен по плътно подплатените му раменни лопатки. — Готов като пищов, момче в цветущо здраве, само дето си надиплил тоя пояс пуст от тлъстинна тъкан.
Пъъръъссс.
— Тлъстините на смъртта, Саймън — изръмжа насреща му самият Долард.
Ричи обаче седеше сам и умърлушен: Гулдинг, Колие & Уорд. В несигурно очакване. И в пълна неплатежоспособност по отношение на Пат.
Туп. Туп. Туп. Туп-туп.
Госпожица Мина Кенеди долепи устни до ухото на халба номер едно.
— Господин Долард — устните й промълвиха.
— Долард значи — промълви халбата.
Халбодържецът повярва, госпожица Кен, когато тя: кукличката той, кукличката тя и хал-ба-та!
Измънка нещо, че името му е познато. Името нещо му говори, тъй да се каже. Значи чувал е името, Долард, нали така? Долард, точно така!
Точно така, устните й по-силно потвърдиха, господин Долард! Песента изпя вълшебно, прошепна Мина. Както и Последната роза на лятото, прекрасна песен. Мина обичаше тази песен. Халбата също обичаше песента, която Мина.
Това последната роза на лятото е, пусна за сбогом гласа си Бен, Блум пък пусна газовете, които вилнееха в него.
Газирана гадост, това сайдерът, пък и действа запичащо. Почакай. Пощата до кантората на Рубън Джей, шилинг и осем пенса, да. Да приключвам с това. После ще заобиколя Гръцката улица. Защо ли му обещах да се видим. Май ми стана по-добре навън, на чист въздух. Музика. Действа ми на нервите. Кранът за бира с натопорчената ръкохватка. Ръката, която люлката люлее, тя света ще завладее. Бен Хаут. Света ще завладее.
Отдалеч. Отдалеч. Отдалеч. Отдалеч.
Туп. Туп. Туп. Туп. Ти.
По пристана пристъпя Лионеллеополд, лошото Хенри момче за Мади с писъмце, със сладостите под мишница на греха, с ефирното дамско бельо за Раул, с ментеб-сихозис самият Полди отмина.
С туп-туп слепецът вървеше, почукваше, потупваше бордюра, туп подир туп, туп-туп напред, туп-туп след теб.
Каули, той сам себе си осакатява, това на опиянение май повече прилича. По-добре да отстъпи, наполовината поне, пътя на мъж при девица898. Музикални маниаци. Целите само уши. Да не изпуснат и половинката на осминката нота. Притворили очи. Глави поклащат в такт. На смахнати приличат. Не смееш да шавнеш. Мисленето строго забранено. Но музиката с подробности от кухнята обсъждат. Тинтири-минтири, тонове, полутонове, диези, бемоли.
896
Казарма, която през 1798 г. е била превърната в затвор за бунтовници. Пасидж е името на село северно от въпросната казарма.
897
Луиджи Лаблаш (1794–1858) — най-прочутият за времето си бас в Европа. Най-вече известен с изпълнението си на Лепорело в „Дон Жуан“, както и с това, че е давал уроци по пеене на кралица Виктория.