В антикварния магазин на Лайънел Маркс гордият Хенри Лионел Леополд, скъпият Хенри Флауър, искрено ваш господин Леополд Блум се загледа в един свещник и в хармониум с увиснали мухлясали мехове. Цена: шест шилинга. Защо да не се науча да свиря на него. Евтин е. Нека отмине, зад гърба ми е. Разбира се, всичко е скъпо, когато не ти трябва. Това прави добрият търговец. Знае как да те прилъже да си дадеш парите за онова, което той иска да ти продаде. Като онзи, дето ми пробута шведската бръсначка, с която ме обръсна. Дори ми поиска допълнително за гребенчето към нея. Ето, вече отминава. Шест шилинга.
Трябва да е от сайдера, а нищо чудно и да е от бургундското.
Бронзови отблясъци отблизо, златисти отдалеч, чукнаха звънливите си чаши, с блеснали очи, галантни кавалери, преди бронзокосата Лидия да ги прелъсти с накичените си гърди — последната роза на лятото, роза кастилска. Първо Лид, Де, Кау, Кър, Дол, една пета: Лидуел, Сай Дедалус, Боб Каули, Кърнан и големия Бен Долард.
Туп. Младежът влезе в самотното фоайе на Ормонд.
Блум се загледа в портрета на герой галантен във витрината на Лайънел Маркс. Последните думи на Робърт Емет. Седемте сетни слова. Това беше на Майербер.
— Мъже истински, мъже кат’ вас.
— Ай, ай, Бен.
— Наздравица с нас вдигни.
Вдигнаха.
Чин-чин.
С туп-туп. Незрящ младеж на прага се изправи. Не видя бронзокосата. Не видя златокосата. Нито Бен, нито Боб, нито Том, нито Сай, нито Джордж, нито халбата, нито Ричи, нито Пат. Я, я, я. Никого не видя.
Мореблум, мазноблум се сети сетните негови думи. Наум. Когато моето отечество заеме своето място сред.
Пръъъцц.
По-скоро е от бургунда.
Пфууу. Оооох. Пръъъ.
Нациите на света. Отзад май нии-кой няма. Тя отмина. Тогава и само тогава. Трамвай. Трам-трам-трам. Сега е моментът. Идва. Трам-рам-рам-ръм. Няма съмнение, бургундията е. Да. Едно, две. Нека моята епитафия бъде. Траааам. Написана. Свър.
Пръъъфъъърцц.
Ших.
12.903
Тъкмо когато гледах как да убия времето си в разговори със стария Трой от Дъблинското столично полицейско на ъгъла на Арбър Хил, та точно там, откъде се пръкна един мамка му и коминочистач и за малко да ми извади окото със стълбищното си снаряжение. Обърнах се да му тегля една и в същия миг кого, мислиш, виждам да се шляе по Стоуни Батър? Самият Джо Хайнс.
— Ей, Джо — викам му аз, — как я караш? Видя ли, мамка му, оня коминочистач как щеше да ми извади окото с бодливата си четка?
— Черен коминочистач е на късмет — подхвърля ми Джо. — Кой е оня мухльо, с когото разговаряше?
— Старият Трой бе — викам му, — от полицията. — Дали да не дам под съд тоя, дето и без това пречи на движението с черните си четки и стълби?
— А ти к’во търсиш по тия ширини? — попита Джо.
— Белята си търся — викам му. — Навърта се тук един хубостник, голям хитрец значи, оттатък гарнизонската църква живее, на ъгъла на Чикън Лейн — старият Трой тъкмо за него ми пусна интифа — разправя наляво-надясно, че има коскоджамити ферма в графство Даун и, видиш ли, използвал го като коз, за да задигне сума ти чай и захар, уж на разсрочено плащане по три шилинга на седмица, от един поплювко на име Моузис Хърцог, ей там, на улица Хейтсбъри.
— От коляното на обрязаните значи — рече Джо.
— А-ха — отвръщам аз. — Връхчето му клъцнато. Та старият негодник се вика Герахти. От две седмици вече го стискам за гушата, ама не мога и едно пени да му изстискам.
— Значи, сменил си поминъка? — пита Джо.
— Ами — викам му. — Как паднаха силните904! Бирник, братче, събирач на несъбираеми дългове. Но този специално е най-закоравелият пладнешки разбойник; като види сипаничавото му лице и дъждът предпочита да си кюта. Кажи му, ми вика значи, ако му стиска, ми вика, щом се пише толкова сербез да те праща тук час по час, ми вика, че ако продължава да я кара така, като едното нищо ще го призова пред съда за упражняване на търговска дейност без лиценз. И после взе да си тъпче търбуха до пръсване! Божичко, как да не се смееш. А еврейчето къса дрехи, скубе коси, хапе лакти. Изпи ми всичкия чай. Излапа ми захарчицата. И не ще да плаща, това са си мои парици.
903
Циклопите
Време на действието: пет часът следобед. Място: кръчмата на Барни Кърнан, колекционер на сувенири, свързани с престъпления и наказания, с които е украсил заведението си. Орган: мускул. Изкуство: политика. Цвят: няма. Символ: Фенианци. Техника: гигантизъм.
Съответствия: Аз (анонимният разказвач) —