Фигурата на мъжа, седнал върху огромен камък в основата на кръгла кула914, бе широкоплещеста, дълбокогръда, якокрака, честноока, рижокоса, луничаволика, рунтавобрада, широкоуста, голямоноса, пипонестоглава, глухогласа, голобедра, тъмноръка, космокрака, червенобузеста и мускулеста, фигура на герой. Раменете, аршин и половина от единия край до другия, планинарските му каменисти колене, както и останалата част на тялото му, или по-точно онова, което се виждаше от него, бяха покрити със светлокестеняви остри косми, по цвят и твърдост наподобяващи планински прещип (Ulex Europaeus). Ширококрилите ноздри, от които се подаваше същата бодлива четина, бяха така просторно обемисти, че в пещерния им мрак дори полска чучулига би могла да свие гнездо. Очите, в които усмивката и сълзата вечно се бореха за надмощие, имаха размера на едър карфиол. Силна струя от топъл дъх лъхаше на равни интервали от бездънната паст на устата му, докато якият кънтеж от вибрациите на гигантското му сърце думкаше така гръмко, че земята, върхът на високата кула и още по-високите зидове околовръст се тресяха и трускаво му припяваха в ритмичен резонанс.
Носеше дълга дреха без ръкави от наскоро одрана волска кожа, която стигаше до коленете му и най-паче приличаше на нещо като свободен шотландски килт, пристегнат в кръста с пояс, изплетен от слама и шавар. Отдолу се подаваха тесни панталони от еленова кожа, грубо пришити надве-натри с въдичарско влакно. Долните му крайници бяха увити във високи болбригански гети, боядисани в цвета на розов лишей, а стъпалата бяха подковани със здрави калеври от щавена волска кожа, с връзки от трахеята на въпросното животно. От пояса му висяха редица морски камъчета, които подрънкваха при всяко движение на колосалната му снага, а върху тях бяха гравирани с примитивно, ала все таки удивително умение племенните образи на много ирландски герои и героини от древността, като Кухулин, Кон от Стоте битки, Ниал на Деветимата заложници, Брайън Кинкорски, Малахия Велики, Арт МакМъра, Шейн О’Нийл, отец Джон Мърфи, Оуен Роу, Патрик Сарсфийлд, Червенокосият Хю О’Донъл, Червенокосият Джим Макдърмът, Согарт Оуен О’Грони, Майкъл Дуайър, Франси Хигинс, Хенри Джой Маккракън, Голиат, Хорас Уийтли, Томас Конеф, Пег Уофингтън, Селският ковач, Капитан Лунна светлина, капитан Бойкот, Данте Алигиери, Христофор Колумб, свети Фърса, свети Брендън, маршал Макмахон, Карл Велики, Тиоболд Улф Тоун, майката Макавеева, Последният мохикан, Кастилската роза, Мъжът голуеец, Мъжът, който обра банката в Монте Карло, Защитникът на клисурата, Жената, която не пощя, Бенджамин Франклин, Наполеон Бонапарт, Джон Л. Съливан, Клеопатра, Моята любима вярна, Юлий Цезар, Парацелз, сър Томас Липтън, Вилхелм Тел, Микеланджело, Хейс, Мохамед, Ламермурската невеста, Петър Отшелника, Питър Псевдоприсъдника, Смуглата Розалинда, Патрик У. Шекспир, Брайън Конфуций, Мурта Гутенберг, Латрицио Веласкес, капитан Немо, Тристан и Изолда, Първи принц Уелски, Томас Кук & Син, Храбрият войник, На целувките отдаден, Дик Гърпин, Лудвиг Бетовен, Краснокосата девойка, Хийли Патешката походка, Ангъс Отшелника, Доли Маунт, Сидни Пърейд, Бен Хаут, Валентин Грейтрейкс, Адам и Ева, Артър Уелзли, Бос Кроукър, Херодот, Джак Големия убиец, Гаутама Буда, Лейди Годайва, Лилията на Киларни, Балор Злоокия, Савската царица, Ейки Нагъл, Джо Нагъл, Алесандро Волта, Джеремая О’Донован Роса, Дон Филип О’Съливан Беър. Насочено напред островърхо гранитно копие стърчи от едната му страна, а в нозете му почива див звяр от кучешкото племе, чието хрипкаво похъркване показва, че е потънал в неспокоен сън, предположение, потвърдено и от дрезгавите му, сподавени изръмжавания и спонтанни гърчове, които господарят му успокоява от време на време с гальовни удари на тежката си сопа, грубо издялана от палеолитен камък.
Както и да е, Тери донесе трите поръчани от Джо халби, при което погледът ми се кръстоса, като го видях да изважда цяла златна лира. Няма майтап, Бог ми е свидетел. О, каква красота!
— Там, отдето я взех, има и още — вика той.
— Да не си обрал кутията с помощи за бедните, а Джо? — питам го.
— Избачкал съм я с пот на чело — отвръща Джо. — Масонецът ми пусна интифа.
— А, видях го и аз, малко преди да срещна теб — казвам му аз. — Шляеше се по Пил Лейн и Гръцката улица, пулеше рибешките си очи по витрините на рибарници.
Кой върви из земята на Мичан, нагизден с траурни доспехи? О’Блум, синът на Рори: това е той. Страх не познава душата му разсъдлива: такъв е този син на Рори.
914
Тук Джойс пародира стила на ирландския епос, култът към който по онова време се заражда в страната.