— Защото старицата на улица Принс — обади се гражданинът — е орган субсидиран915. На партията, дето се е клела в парламента916. И погледни го само тоз презрян парцал — вика той. — Погледни го само — вика той. — Нашият ирландски Индипендънт917, моля, заповядайте, основан от Парагнел, за да бъде приятел на работника. Чуйте само колоната с имената на новородени и покойници във вестника, който се бори за ирландска независимост, моля ви се, както и с имената на годеници и младоженци.
И той започна да ги изчита:
— Гордън, Барнфийлд Кресънт, Ексетър; Редмейн от Ифли, Сейнт Анон Сий, съпруга на Уилям Т. Редмейн, роди син. Как ви се струва, а? Райт и Флинт, Винсънт и Гилет на Рота Марийн, дъщеря на Роса и покойния Джордж Алфред Гилет, Клапам Роуд 179, Стокуел, Плийуд и Ридсдейл в Сейнт Джуд, Кенсингтън, венчани от негово преподобие, д-р Форест, декан на Устърската епархия, а? Иде ред на покойниците. Бристоу, Уайтхоллейн, Лондон: Кар, Стоук Нюингтън, от гастрит и болно сърце; Триперидж, Моут Хаус, Чепстоу…918.
— О, тоя го познавам — обади се Джо, — от горчив опит.
— А пък моят трипер беше без „идж“. Димси, съпруга на Дейви Димси, покойник, от Адмиралтейството; Милър, Тотнъм, на осемдесет и пет; Уелш, дванайсети юни, улица Канинг трийсет и пет, Ливърпул, Изабела Хелън. И на това му викат национален всекидневник! Да ме хванат за долуувисналия! Това може Мартин Мърфи, това списва мошеникът от Бантри!
— Абе, остави — взе да го успокоява Джо, докато ни подаваше пиячката. — Слава на Господа, че поне тия са ни изпреварили. Изпий си лекарството, гражданино!
— Това и ще направя — отвърна достойният човек.
— Наздраве, Джо — викам му аз. — И на всички опечалени.
Ааа! Ооо! Млъкни, уста! Как бях загорял за една халбица. Бог ми е свидетел, чух я как изклокочи радостно в стомаха ми и мигом ме помаза, та белки живна.
Виж ти, кой се появи, докато другите сърбаха еликсира на отрадата: млад пратеник на боговете влетя набързо, лъчезарен като небесното светило, миловиден младеж, а зад гърба му се видя как с достолепен вървен и външност отмина възрастен мъж, подмишил свещените скрижали на закона, а подире му щъпа ли, щъпа неговата лейди и съпруга, дама от най-знатно потекло, най-красива сред жените.
Малкият Алф Бъргън се усука край вратата и се скри в спретнатото сепаре зад бара, като се превиваше от смях, и кой, мислиш, седеше там в ъгъла, дето не го бях забелязал досега — ами самият Боб Доран подхъркваше пиянски, сляп и в несвяст за останалия свят. Не разбрах какво става, а Алф продължаваше да прави знаци към вратата. И к’во виждам, мамка му, оня ваджишки стар клоун Денис Брийн по домашни пантофи с две коджа книги, пъхнати под мишницата, а жена му, нещастната клета женица, подрипва подире му като пудел, сякаш й припарва под нозете. Алф направо щеше да се пръсне от смях.
— Погледни го само! — вика. — Самият Брийн. Шляе се из цял Дъблин с картичка от не знам кой си, в която пише едно П.И. и вече е хукнал да завежда дело за кле…
И пак се присви надве.
— За какво? — попитах.
— За клевета — ми отвръща, — за компенсация от десет хиляди лири.
— О, по дяволите!
Мамка му и помиярът, така се разръмжа, че косите ти да настръхнат, сякаш а-ха и пришествието иде, ала гражданинът го срита в ребрата и строго го изшътка:
— Шът, мерзавецо!
— Кой е тоя, бе? — попита Джо.
— Брийн, бе — вика му Алф. — Беше при Джон Хенри Ментън, после се отби при Колис & Уорд, после попадна на Том Рошфорд, който го прати за зелен хайвер, като го посъветва да отиде право при заместник-шерифа. О, мамка му, всичко ме заболя от тоя смях. П.И.: песента ти е изпята. Дългия го изгледал като пет нови парици и сега чалдисаният въртоглавец е тръгнал към улица Грийн да търси въпросния служител.
— А Дългия ти Джон кога ще беси оня от Маунтджой919, а? — попита Джо.
— Бъргън! — Боб Доран явно се събуди. — Това Алф Бъргън ли е?
— Самият той — отвърна му Алф. — Да беси ли? Чакай да ти покажа. Ей, Тери, дай по едно малко. Боже, тоя изкуфял глупак! Десет хиляди лири. Трябваше да видиш как го изгледа Дългия Джон. Песента…
И пак се присви от смях.
— Какво толкова се смееш? — попита го Боб Доран. — Това ти ли си, Бъргън?
— Побързай Тери, момчето ми — провикна се Алф.
Терънс О’Райън го чу и мигом довтаса с кристална чаша, преливаща от пенлив, черен като абанос портер, който близнаците-благородници Бирайва и Бирардилон920 варят открай време в божествените бирени казани, хитри и лукави като синовете на безсмъртната Леда. Защото знаят как да събират сочните плодове на хмела, да ги трупат, подбират, мачкат, варят, докато хубаво се омеси горчивият им сок и стане на шира, която тургат върху свещения огън и край него бдят, няма ден, няма нощ, двамата големи хитреци, господари на казана.
915
Старицата тук е „Фриманс Джърнъл“, който винаги е минавал за официоз на ирландските националисти. Но поради компромисните му позиции по въпросите на тази кауза радикално настроените националисти са смятали, че вестникът е субсидиран от някои консервативни среди.
916
Тук става дума за друг исторически факт. Ирландските депутати в английския парламент, под ръководството на Парнел, винаги са играли ролята на балансьор, подкрепяйки различни партии. През 1880 г. обаче те се обвързват с Либералната партия на Гладстон, която управлява в Англия единствено с тяхна помощ. В началото на XX в. английските либерали се разцепват, но въпреки това някои от ирландските депутати продължават да ги подкрепят по силата на старата им договореност.
918
Гражданинът, освен че се явява в ролята на циклопа Полифем, представлява и радикално настроените националисти. Тук той се възмущава, че във вестника, борещ се за ирландска независимост, се изброяват главно английски имена, но истината е, че те са селективно цитирани от Джойс от броя от 16 юни 1904 г., където във въпросните колонки се срещат и много ирландски имена.
919
„Маунтджой“ е името на държавния затвор в Дъблин. Знае се също така, че прототипът на Дългия Джон Фланинг, заместник-шерифът Джон Кланси, е ненавиждал екзекуциите, за които всъщност е отговарял.
920
Сър Едуард Гинес, лорд Айва, и сър Артър Гинес, лорд Ардилон, собствениците на пивоварната „Гинес“, са братя, но не близнаци. Виж още бел. 16 и 17, гл.5.