Тогава галантният Терънс поднася, според обичая роден, еликсирния нектар и предлага кристалната чаша на всеки друмник прежаднял, самата рицарска галантност е той и красота с тази на безсмъртните единствено сравнима.
Ала той, младият вожд на всички О’Бъргън, не търпи да бъде надминат по великодушие на делата, затуй на мястото и на мига с грациозност дивна подхвърли пени, от бронз най-скъпоценен изковано. Върху монетата, изсечена с майсторство голямо, гравиран е образът на кралица с вродена монархическа осанка, издънка на рода от Брънсуик, Виктория по име, Нейно най-превъзходно Величество, по Божията воля владетелка на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия, на британските доминиони отвъд морето, кралица, защитничка на вярата, императрица на Индия; тя, която юздите на властта държи, победителка над безчет народи, е всеобичана, защото я познават и обичат от изток-слънце до заник-слънце хора безброй: бледи, тъмни, румени и етиопци черни.
— Какво прави отвън, мамка му и масонецът — попита гражданинът, — какво се щура напред-назад като обран евреин?
— Къде, бе? — пита Джо.
— Ето — рече Алф и подхвърли мангизите. — Като говорим за бесене ще ви покажа нещо, от което очите ви ще се съберат. Писма на палачи Само гледай.
И измъкна от джоба си цяла ръкойка писма и пликове.
— Това някакъв майтап ли е? — питам аз.
— Няма майтап бе, честен кръст — вика Алф. — На чети, сам ще видиш.
Джо взе писмата.
— На кого се смеете, а? — провикна се Боб Доран.
Мигом усетих, че нещата ще се разсмърдят. Боб е непредвидим чешит, особено когато портерът го плакне отвътре, затова се обадих:
— Алф, как я кара Уили Мъри?
— Нямам представа — отвърна Алф. — Но го видях преди малко на улица Кейпъл заедно с Пади Дигнъм. Само че се бях забързал подир…
— Какво! — изрева Джо и хвърли писмата. — С кого?
— С Дигнъм — отвърна Алф.
— За Пади ли говориш? — попита Джо.
— Точно така — рече Алф. — Защо?
— Не знаеш ли, че той е мъртъв? — попита Джо.
— Пади Дигнъм мъртъв? — попита Алф.
— Да — вика Джо.
— Чакай бе, видях го преди има-няма пет минути — вика Алф, — цял-целеничък.
— Кой умрял, бе? — обади се Боб Доран.
— Тогава си видял духа му — подхвърли Джо, — да пази Господ!
— Какво? — провикна се Алф. — Иисусе Христе, ама няма и пет… Не може да бъде!… И Уили Мъри беше с него, двамата с него вървяха към какмусевикаше… Не, значи. Викаш, Дигнъм не е между живите?
— Какво за Дигнъм, бе? — пак се обажда Боб Доран. — Какво приказвате за него?…
— Мъртъв! — изохка Алф. — Друг път! Мъртъв, колкото и вие сте мъртви.
— Може и така да се каже — обади се Джо, — но тази сутрин си позволите само него да погребат.
— Пади ли бе? — Алф не можеше да се начуди.
— А-хъ — рече Джо. — Плати си данъка на майката природа, нека Бог бъде милостив към него.
— Иисусе Христе! — рече Алф.
Изглеждаше доста ошашавен.
В мрака се усети как две спиритически ръце изпърхаха и когато молитвената тантра бе насочена правилно, бледо, ала все по-ярко сияние от червеникава светлина изплува плавно с проясняващи се очертания и ето че се появи духът на безплътния двойник, съвсем като жив, благодарение на ореола от трептящи лъчи, обрамчи горната част на главата и лицето. Така връзката бе осъществена посредством хипофизата921, както и с помощта на огненооранжеви и аленеещи лъчи, които излизаха от сакралната област и слънчевия сплит. Като се обърнаха към него със земното му име и го попитаха за нахождението му в небесните селения, той отвърна, че се намира на пътя към pralaya или обратно, ала все още му предстояли изпитания в ръцете на някои кръвожадни същности, обитаващи по-низшите астрални нива. В отговор на въпрос за първите му възприятия в отвъдните предели на смъртта, той поясни, че преди виждал неясно, като в огледало922, но онези, които били вече минали в по-високи нива, се радвали на новооткрилите се пред тях възможности за атманско развитие. Запитан дали животът там напомня нашия, когато сме в плът и кръв, той отговори, че чувал от по-стари тукашни кримки, че духовните им обиталища са снабдени с всички модерни удобства, като например телефаяна, асансаяна, водаяна, тоалетаяна, и че най-висшите адепти били изцяло потънали в чувствена сласт от най-чисто естество. Но когато веднъж поискал чаша суроватка и тя му била поднесена, подействала му утолително. Попитан дали иска да предаде някакво послание към живите, той веднага се възползвал от случая и призовал онези, които все още не са на правата страна на майя, да се приобщят към верния път, защото в тамошните божествени: реди се говорело, че Марс и Юпитер са се развилнели в източните сфери, където господства овенът, а там той има и сила, и власт. На въпроса дали покойникът има някакви специални желания, отговорът бил: Поздравяваме ви, земни приятели, вие, които все още обитавате бренната обвивка. И нека К.К. да не прекалява с хвалбите. Впоследствие беше установено, че К.К. се отнася до господин Корнелиус Келъхър, управител на добре известното погребално заведение на господата Х. Дж. О’Нийл, личен приятел на покойника, който отговарял за подготовката и извършването на самото погребение. На сбогуване покойникът помоли да предадат на скъпия му син Патси, че другата обувка от чифта, която търсел, в момента се намира в малкия скрин в пристроената стая и че целият чифт трябва да се даде на Кълън, за да смени само подметките, тъй като токовете били още здрави. После сподели, че това не му давало мира в сегашното му обиталище и настоя желанието му да бъде непременно предадено.