И започна да чете на глас.
Ул. Хънтър №7, Ливърпул
Ду Началника на пулицейското управление в Дъблин
Дъблин
Имам чест, сър, да ви предложа на вниманието моите ослуги в споменатия неприятен случай. Убесвал съм Джо Ган в затвора Бутъл на 12 февруари 1900 и още съм убесвал…
— Покажи бе, Джо, дай да видя — викам аз.
— … редник Артър Чейс за долнуто обийство на Джеси Тилсит в затвора Пентънвил и пумагах при убесването на…
— Боже Господи! — не се сдържах.
— … когато Билингтън убеси ожасния обиец Тоуд Смит…
Гражданинът посегна да вземе писмото от ръцете му.
— Чакай, бе! — извика му Джо. — Знам му цаката как да метна примката, щото да не се измъкне иучаквам вашия благуположителен отгувор, моите пучитания, сър, тарифата ми е пет гвинеи.
— Бръснар и варварско ваджишки варварин при това — рече гражданинът.
— И гадните му писания на тоя главорез — вика Джо. — Алф, махай ги от мен, да не ги виждат очите ми. Здрасти, Блум — провикна се, — к’во ще вземеш?
И двамата взеха да спорят по въпроса. Блум настояваше, че не ще, че не може, да го извини, че не иска да го обиди и така нататък, но накрая кандиса и рече добре, ще взема една пура и толкоз.
— Тери, подай насам едно парче от най-смрадливите — провикна се Джо.
И Алф заразправя за един друг, дето пристигнал с траурна визитка, цялата обрамчена в черно.
— До един са бръснари — рече той, — все родом от черните недра, готови да обесят и собствения си баща за пет лири плюс платени пътни разноски.
И взе да ни разказва как отдолу чакат още двама мъжаги, които, щом обесникът падне, го хващат за петите и здравата го дръпват надолу, за да се удуши едно хубаво, след което нарязват въжето на части и продават парчетата за по няколко шилинга на глава.
В черните недра обитават и чакат сгоден случай ехидните рицари на бръснача. Грабват сатанинското си ласо: е-хуу, и повеждат към Ереб923 всяка жива твар, оцапала се с кърваво злочинство, защото Бог е казал, че за чадата Божии няма друг начин да изкупят вината си.
И подхванаха разговор за смъртното наказание и, разбира се, Блум взе да пита защо е нужно, и по каква причина, и с каква цел и всички останали невъобразими глупости, а старият пес не спираше да го души, чувал съм, че тия чифути издават някаква особена миризма, дето кучетата отдалеч я нюхат, но че това имало не знам к’ъв си възпиращ ефект върху престъпността и така нататък, и така нататък.
— Върху едно нещо обаче няма възпиращ ефект — обади се Алф.
— И кое е то? — попита Джо.
— Върху инструмента на оня нещастник, дето са го обесили — вика му Алф.
— Така ли? — учуди се Джо.
— Истина ти казвам — отвръща му Алф. — Знам го от главния надзирател в Килмейнъм, когато са бесили Джо Брейди, беше един от непобедимите924. Разправя ми, че след като увиснал и взели да го свалят, оная му работа така стърчала, че за малко да им избоде очите.
— Страстите вилнеят най-силно в смъртта — вика Джо, — както е казал някой си925.
— Това си има своето научно обяснение — обади се Блум. — И е нещо напълно естествено, не знаете ли, защото поради…
И започва той с ония ми ти думи, от които езикът ти става на фльонга, за въпросното явление, за науката, за друго едно явление, за трето едно явление.
Известният учен хер професор Лиутполд Блумендуфт изложи ред медицински факти в смисъл, че мигновената фрактура на шийните прешлени и последвалото отделяне на гръбначния мозък, според най-точно установените канони на медицинската наука, неизбежно води до възпроизвеждане в човешкото тяло на силно ганглионарно стимулиране на нервните центрове, като по този начин предизвиква такова разширяване на порите в кавернозното тяло, че тутакси улеснява притока на кръв в онази част на човешката анатомия, която е известна като пенис или мъжки детероден орган, и това на свой ред неизбежно води до въпросното явление, изявено под формата на морбидно набъбване в посока нагоре и навън в една филопрогенетивна ерекция точно в момента на смъртта, причинена от счупване на шийните прешлени.
925
Става дума за Александър Поуп (1688–1744), цитатът е от неговите „Нравоучителни есета“.