И, разбира се, гражданинът само това и чакаше. Щом чу за непобедимите, блъвна поток от думи за тях, за стария гвардеец, за мъжете през шейсет и седма, и за кой се страхува да говори за деветдесет и осма, и заедно с Джо един през друг, не могат да се надговорят, за всички обесени, разчекнати и изпратени на заточение по бързата процедура от военното левите съдилища, за една нова Ирландия, за това ново, за онова ново, трето ново. И докато говорехме за новата Ирландия, се сети, че му трябва и ново куче. Защото този ненаситен лапач, дето души и нюха навсякъде и току си почесва струпеите, ей го на, сега цъфна до Боб Доран, дето седене до Алф и лижеше една отдавна докапчена половинка. И, разбира се, Боб Доран взе да се лигави с него:
— Дай лапа, кучо! Дай лапа на батко. Доброто старо псе. Дай лапа, де! Давай, ти казвам!
Аман от глупости! Най-сетне получи лапата, задърпа я, но в същия миг Алф едва го задържа да не падне от проклетия си стол и да не се стовари върху проклетото псе, докато не спираше да се лигави и да каканиже как кучетата трябва да се тренират с любов, че чистокръвните са много интелигентни, че могат нарочно да те ядосат или депресират. После успя да изчопли бисквитка от дъното на една кутия, която бе поръчал още преди това на Тери. Мамка му как я схруска като стар патък и веднага проточи език цял метър за още. Абе то и кутията за малко да глътне прегладнелият му помияр.
В този момент гражданинът и Блум спорят по въпроса за братята Шиърс и Улф Тоун, за затвора на Арбър Хил и Робърт Емет, за туй да умреш за родината си, за Томи Мур, и трогнат до сълзи за съдбата на Сара Къран926, далече от земята, където сърцето. Ала Блум, разбира се, не се дава с убийствената си пура, изпъчил фукливо лоестото си лице. Явление също! Дебелата дропла, за която се бе оженил, е същото прапознато и прапрекрасно явление с плещи колкото футболно игрище. Навремето, докато живеели в хотела Сити Армс, разправял ми е Бърк Досадата, там имало и една дърта дама със смахнат племенник, и Блум най-нахално се опитвал да й влезе под кожата, като глезел момчето и играел с него на карти, белки докопа до париците й, затова и не хапвал месо в петък, защото старата кранта била много набожна и все опявала да сме непогрешими, а освен това извеждал нейния племенник хулиган на разходка. Веднъж обаче решил да обиколи с него кръчмите на Дъблин, мамка му, без да предупреди женорята, след което го върнал пиян-залян, но побързал да им обясни, че го е направил, за да му покаже вредата от алкохола и тогава, леле-мале, трите жени как не го убили на място, всъщност там били дъртата благочестивка, жената на Блум и госпожа О’Дауд, собственичката на хотела. Божичко, как съм се смял с Досадата, кат’ викаше как взели да му се зъбят, а Блум с неговите си ама не разбирате ли, че? и но от друга страна. Обиколката обаче се понравила на нахакания племенник и оттогава, както много скоро станало ясно, силно заобичал уискито на Пауърс, кандисвал и на друга пиячка, смесена и несмесена, бродел по улица Коуп и се прибирал с напълно омекнали крака, с файтон, вече не веднъж, а пет пъти в седмицата, добре налюскан с мостри от всички известни му заведения. Явление също!
— В памет на падналите! — вика гражданинът, вдига халбата си и гледа кръвнишки Блум.
— Ай, ай, ай — подхвърля Джо.
— Ти не разбираш за какво ти говоря — казва му Блум. — Аз искам да кажа, че…
— Шин Фейн! — провиква се гражданинът. — Ние сами! Приятелите, които обичаме, са до нас, враговете, които мразим, са пред нас.
Това последно сбогуване бе от най-вълнуващите. От всички камбанарии, и близки, и далечни, се разнесе тежък погребален звън, който не спираше да кънти и отеква сред мрачните квартали, огласени от зловещата тътнеща прокоба на сто приглушени барабана, прекъсвани на равни интервали от глухи артилерийски изстрели. Оглушителните гръмотевици и ослепителните светкавици, които озаряваха зловещата картина, доказваха само, че и небесната артилерия е присъединила свръхестественото си зарево към и без това достатъчно страховития спектакъл. Проливен дъжд ливна от зиналите шлюзове на разгневеното небе, плисна по голите глави на събралото се множество, което по най-скромни сметки наброяваше поне петстотин хиляди души. Отряд на дъблинската полиция под командването лично на главния градски комендант поддържаше реда сред неизброимата тълпа, която йоркският духов оркестър забавляваше, колкото да убива промеждутъците от време, с прекрасни изпълнения. Обвитите им с креп медни и дървени духови инструменти изсвириха несравнимите мелодии, така скъпи на сърцата ни още от люлката, плод на жаловитата муза на Сперанца927. Специални бързи влакове и автобуси с тапицирани седалки бяха пуснати за удобство на нашите приятели от провинцията, които бяха надошли с хиляди. Значително оживление настана, когато любимите ни дъблински улични певци Л-н-х-н и М-лл-г-н изпяха Нощта, когато Лари висна на въжето по техния си закачлив начин. Нашата неподражаема двойка смешници пожъна шумен успех с баладите си сред любителите на комедийния жанр и нито един човек, скътал в сърцето си обич към автентичния ирландски хумор без вулгарност, не ще им завиди за трудно припечелените грошове. Децата от мъжкото и от девическото сиропиталище, които се бяха струпали по прозорците с изглед към въпросното събитие, бяха очаровани от тази неочаквана добавка към ежедневните им забавления и за това трябва да благодарим на Малките сестри на бедните928, за чудесното им хрумване да дадат възможност на тези чада, останали без майка и баща, да станат свидетели на един истински поучителен факт. Отседналите във вицекралската резиденция гости, сред които и много височайши дами, придружени от Техни превъзходителства, се отправиха към най-добрите места на главната трибуна, докато живописната чуждестранна делегация, известна под наименованието Приятели на Изумрудения остров или ПНИО бе настанена на отсрещната трибуна точно срещу тях. Делегацията, присъстваща тук в пълен състав, се състоеше от комендатор Бачибачи Бенинобеноне929 (полупарализираният доайен на компанията, който трябваше да бъде спуснат на мястото си с помощта на мощен парен, кран), мосю Пиерпол Птимерси, Великошутът Владинмир Кърциносов, Архишутът Леополд Рудолф фон Швенценбад-Ходенталер, графиня Мара Вирага Кишасони Путрапещи, Харем И. Бомбуст, граф Атанатос Карамелопулос, Али Баба Бакшиш Рахат Локум Ефенди, сеньор идалго кабалиеро дон Пекадильо-и-Палабрас-и-Патерностер де ла Малора де ла Малария, Хокопоко Харакири, Хи Хун Чан, Олаф Коберкеделсен, минхер Трик ван Трумс, пан Польски-Падеревски, гъзподин Прклстр Кратчинабритчисич, хер Бардакдиректорпрезидент Ханс Цвинген-Гуш, приват-професор националгимназиуммузеумсанаториумсуспенсориумприватдоцентисториум Кригфрид Юбералгемайн. Всички делегати без изключение се изказаха с възможно най-силните хетерогенни думи по повод на безименното варварство, на което бяха поканени да присъстват. Последва разгорещен спор (в който взеха участие всички) сред приятелите на Изумрудения остров по въпроса дали осми март или девети март е истинската рождена дата на ирландския светец-покровител. По време на препирнята влязоха в обръщение гюллета, ятагани, бумеранги, къси широкоцевни пушки, ръчни гранати, сатъри и секири, чадъри, бойни метателни машини, метални боксове, пясъчни торби, чугунени блокове, както и една свободна размяна на юмруци. Полицаят с бебешко лице, офицер Макфадън, призован посредством специален куриер да пристигне от Бутърстаун, бързо възстанови реда и със светкавичната пъргавина на ума си предложи седемнайсети март като разрешение на спора, справедливо задоволяващо и двете спорещи страни. Предложението на пъргавоумия офицер метър и петдесет мигом се понрави на всички и бе единодушно прието. Офицер Макфадън бе сърдечно поздравен от приятелите на Изумрудения остров, макар че някои от тях продължаваха да кървят обилно. Комендаторе Бенинобеноне, след като бе измъкнат изпод президентско кресло, чу как неговият юридически съветник Авокато Пагамими930 уведоми околните, че различните предмети, съхранявани в неговите трийсет и два джоба, са били измъкнати лично от него по време на сбиването от джобовете на по-младите му колеги с надеждата последните да бъдат вразумени. Предметите (сред които няколкостотин дамски и мъжки златни и сребърни часовника) бяха надлежно върнати на законните им собственици, като по този начин се възцари всеобщо разбирателство и хармония.
926
Твърди се, че Робърт Емет (виж бел.66, гл.6), който живял дълго време в нелегалност, бива заловен когато, преди да отпътува от страната, се връща специално да се сбогува с любимата си Сара Къран.
927
Сперанца е псевдоним на Джейн Франсиска Елджи, лейди Уайлд (1826–1896), майката на Оскар Уайлд, която участва активно в литературно-революционното движение за възраждане на Ирландия и пише по-скоро пламенни, отколкото жаловити националистически стихотворения.
929
В превод от итал. „командир цуни-цуни съвсем много добре“. Последвалият списък включва имена от много езици, някои значещи, други нищо незначещи. Например унгарското Кишасони би могло да означава на английски „kiss ass only“ или в превод „целува само задници“ или пък немското фон Швенценбад-Ходенталер в превод от немски би означавало буквално: „пенис в банята, жител от долината на тестикулите“.
930
Тук името в превод би означавало „адвокат Платимими“, но не бива да се забравя и асоциацията с италианския виртуозен цигулар Николо Паганини.