хох, банзай, елъен, живио, чиннин, пола крониа, хип-хип, вив, Аллах, сред които с особена отчетливост отекваше звънливото еввива на делегатите от страната на песните (високото дълго фа ни напомни за онези затрогващо красиви мелодии, с които евнухът Каталани е омайвал нашите прапрабаби). Удари седемнайсет часът. В точно уреченото време по мегафона бе даден сигнал за молитва и в същия миг всички глави се оголиха, патриархалното сомбреро на комендатора, което се е предавало от човек на човек в семейството му още от времето на революционера Риенци, бе свалено лично от придружаващия го медицински съветник доктор Пипи. Многоученият прелат, който трябваше да благослови героя мъченик с последната утеха на Светата църква и по този начин да плати смъртния налог, коленичи най-християнски в локва от дъждовна вода, закачули прошарената си глава със свещеническото расо и занарежда пламенно-жаловити молитви, отправени към Божията милост. До дръвника се открояваше мрачната фигура на палача, лицето му скрито в гърне от десет галона, в което бяха пробити две кръгли дупки, през които очите му гледаха настървено и кръвнишки. Докато чакаше фаталния сигнал, той нетърпеливо пробваше острието на страшното си оръжие, като от време на време го донаточваше върху мускулестата си ръка, а след това, колкото за демонстрация, с няколко светкавични замаха обезглави цяло стадо овце, доставени му от група почитатели на неговата жестока, но необходима професия. До него се намираше красива махагонова маса, върху която бяха грижливо подредени специален нож за разфасоване на екзекутирано тяло, както и най-разнообразни други допълнително калени инструменти за изкормяне (специално доставени от известната в цял свят фирма за ножарски изделия на господата Джон Раунд & синове от Шефийлд), керамично тиганче, в което да бъдат поставени дванайсетопръстникът, дебелото черво, сляпото черво, апендиксът и т.н. след тяхното успешно изваждане, както и две обемисти кани за мляко, определени да приемат безценната кръв на най-безценната жертва. Домакинът на Смесения дом за котки и кучета стоеше мирно на поста си, за да отнесе въпросните съдове, веднага след напълването им, в съответната благотворителна институция. Един наистина хранителен обяд, състоящ се от тънки резени бекон с яйца, печено месо с лук, всъщност попрепечено, но точно колкото трябва, вкусни горещи кифлички и ободряващ чай бе милостиво предоставен от страна на властите, за да се нахрани главният герой в трагедията, който бе в обичайното си углавно настроение, докато се подготвяше за смъртта, като в същото време проявяваше жив интерес към цялата процедура по обезглавяването от началото до края и със себеотрицание, каквото рядко се среща в наши дни, се издигна до висотите на случая, като обяви предсмъртното си желание (прието без забележки), а именно, че храната трябва да се разпредели на кратно число порции сред членовете на Асоциацията на болните и нуждаещи се квартиронаематели в знак на неговото уважение и преклонение пред тях. Възбудата достигна nec и non plus ultra932, когато зачервената булка-избраница взе да си пробива път сред стегнатите редици на случайните зяпачи и най-накрая се хвърли върху мъжествената гръд на оня, дето именно заради нея му предстоеше да прекрачи във вечността. Героят взе тънката й като фиданка снага в любвеобилните си обятия и нежно промълви: Шийла, скъпа моя. Окуражена от факта, че си позволява да използва малкото й име, тя го разцелува най-страстно по всички благоприлични и достъпни за целуване места по тялото му, до които затворническите му одежди й позволяваха да се добере. Закле му се докато солените им потоци от сълзи се смесваха, че тя ще пази и почита паметта му, че никога няма да забрави своя млад герой, своята гордост посрещнал смъртта си с песен на уста, сякаш не на смърт е тръгнал, а на хокеен мач в парка Клонтърк. Припомни му щастливите дни на безоблачното им детство, когато заедно са тичали по бреговете на Анна Лифи933, увлечени в невинните игри на младостта, неподозиращи ужасното настояще и тогава двамата се разсмяха от сърце, а публиката, включително достопочтеният пастор, също се присъедини към всеобщото веселие. Тази чудовищна публика, тя просто се забавляваше. Ала ето че след миг, отново попарени от скръб, те стиснаха ръцете си за последно. Нов поток плач бликна от слъзните им канали и огромното, стекло се отвред множество, трогнато до дъното на душата си, избухна в сърцераздирателни ридания, като сред дълбоко покъртените се оказа и самият вече много възрастен пребендарий. Едри силни офицери, мъже, отговарящи за обществения ред, истински исполини на кралската ирландска жандармерия, извадиха носните си кърпи и ги използваха съвсем неприкрито. Без преувеличение може да се каже, че сред рекордното по своя брой стълпотворение нямаше нито едно ненасълзено око. И тогава се случи нещо крайно романтично. Един млад и красив оксфордски възпитаник, известен с галантното си отношение към нежния пол, излезе напред и, като показа визитната си картичка, банковата си сметка и схемата на родословното си дърво, поиска ръката на нещастната млада дама, като я помоли веднага да уточни деня на годежа, в отговор на което предложението му бе прието без бавене934. Тутакси на всички жени в тълпата бе връчен по един сувенир, избран с много вкус да им напомня за този паметен ден, а той представляваше брошка под формата на череп с два кръстосани кокала — съвсем навременен и великодушен жест, който отново разчувства присъстващите. А когато младият и галантен оксфордски възпитаник (между другото представител на една от най-почитаните фамилии в историята на Албион) постави върху пръста на поруменялата годеница скъп годежен пръстен, обсипан с изумруди във формата на четирилистни детелини, вълнението на множеството се разрази с невиждана мощ. Да, да, дори строгият началник на военната полиция, подполковник Томкин-Максуел френчмолла-дъра-дъра Томлинсън, който председателстваше тъжното тържество, той, който без да му мигне окото, бе разкъсал телата не на един и двама индийски войници, завързвайки ги за дулото на оръдието, сега едва сдържаше чувствата си. С рицарската си ръкавица попи една потайно подала се сълза, а онези граждани, които се радваха на привилегията да бъдат в неговия личен антураж, го чули сподавено да изхълцва под сурдинка:
вернуться
Nec plus ultra, non plus ultra (лат.) — повече няма накъде.
вернуться
Става въпрос за р. Лифи, но „Анна“ по звучене наподобява ирландската дума за река и съчетанието може да се преведа като „река, която минава през областта, наречена живот“. Името обикновено се използва да обозначи не замърсеното устие на реката, а нейното живописно горно течение.
вернуться
Като оставим пародията настрана, истината е, че три години след смъртта на Робърт Емет Сара Къран се омъжва, и то не само за англичанин, но и капитан от командния състав на Кралската армия. Любопитно е да се отбележи, че по същия начин постъпват и две други любими жени на известни ирландски революционери, свързани с въстанието от 1798 г. — жената на Едуард Фицджералд и жената на Улф Тоун. Ирландците просто не могат да им простят, задето не само са осквернили паметта на своите велики мъже, но и са продали любовта си на техните най-заклети врагове.