— Като говорим за силови спортове — рече Алф, — ти беше ли на мача Кийоу — Бенет?
— Не — вика Джо.
— Чух, че тогава не-си-спомням-кой бил заложил чиста стотачка — продължи Алф.
— И кой е той? Да не би да е Блейзис? — пита Джо.
Тогава Блум се намеси:
— Това, което искам да кажа относно тениса, например, е, че съчетава пъргавост на крайниците и точно око.
— А, Блейзис ли? — обажда се Алф. — Той пусна слуха, че Майлър пие, само и само да му подлее вода, докато в същото време горкият се претрепваше от тренировки.
— Той ми е ясен — рече гражданинът. — Син на предател. Знаем как напълни джобовете си с английско злато.
— Добре го каза — вика Джо.
Блум пак се намеси, пак заописва предимствата на тениса на трева и как раздвижвал кръвообращението, после се обърна към Алф:
— А ти как смяташ, Бъргън?
— Майлър просто обърса пода с него — продължи Алф. — Хийнан срещу Сейърс беше едно нищо в сравнение с тях. Съдра му кожата ти казвам. Смаза го. И к’во става значи, малкият човек му е кажи-речи до пъпа, а дългучът само размахва юмруци наляво-надясно, млати въздуха. И тогава нашичкият като му заби един, ама точно под лъжичката. Правилата на Куинсбъри ли! Накара го да повърне и онова, дето не го е ял.
Това беше исторически, изключително тежък мач, когато Майлър и Пърси трябваше да надянат боксовите ръкавици за залог от петдесет златни лири. Спъвано от липсата на достатъчно килограми, дъблинското бяло агне компенсираше чрез изключителна пъргавост и боксови умения. Последният рунд, истински фойерверк, се оказа мъчително изтощителен и за двамата боксьори. Старши сержантът от полусредна категория бе успял да разкървави носа на съперника си в предишната схватка, по време на която Кийоу се оказа главният получател на серия леви и десни крошета. Артилеристът продължи да обработва носа на нашето бяло агне, докато накрая Майлър вече наистина изглеждаше гроги. Войникът се хвана здраво на работа и поднови битката със силен ляв внезапен удар, на който ирландският гладиатор отвърна, като изстреля един мощен прав в ченето на Бенет. Червеният мундир, демек британецът, се наведе рязко да избегне евентуално второ попадение, ала нашият дъблинчанин го вдигна с един ляв страничен и продължи със светкавична серия в тялото. После двамата се озоваха в клинч. Майлър се откопчи пръв и го насмете, като рундът свърши с бабанкото, увиснал на въжетата, а Майлър си го налага и то съвсем заслужено. Англичанинът, на когото лявото око беше почти затворено, зае своя ъгъл, където обилно го поляха с вода, а когато отново дрънка звънецът, се нахвърли със зверско настървение. Виждаше се, че е нахъсен за решителна битка и напълно уверен, че ще парира убийствените юмруци на нашичкия ебланец951 за нула време. Беше мач и половина и нашият човек беше по-добрият. И двамата се биха като тигри и трескавата възбуда вдигна градуса на публиката. Реферът отправи две предупреждения към пакостника Пърси за задържане, докато агнето направо танцуваше, играта му с крака беше истински пир за очите. След кратка размяна на учтивости последва ъперкът от страна на военния и от устата на съперника му бликна кръв, ала агнето се хвърли самоотвержено напред срещу опонента и със зверска сила заби съкрушителното си ляво кроше в стомаха на боеца Бенет, с което го просна на земята като умрял. Истински нокаут: кристалночист и убийствен. Сред напрегнатото очакване, докато на пехливанина от Портобело още му брояха, неговият секундант Оле Пфотс Уетстайн хвърли хавлиената кърпа на земята, а момчето от Сантри952 бе обявено за победител пред приветстваща го публика, чиито овации гръмнаха във възторжен залп, а когато излезе извън въжетата на ринга, хората го наобиколиха и едва не го задушиха в прегръдките си.
— Той си знае интереса — обади се Алф. — Сега чувам, че организирал турне някъде на север.
— Точно така — каза Джо. — И аз така разбрах.
— Кой? — попита Блум. — А, да. Точно така е. Нещо като лятно турне, нали разбирате. Почти почивка.
— И с госпожа Б. в ролята на най-ярка звезда и знаменитост, нали така? — подхвърля Джо.
— Жена ми ли? — отвръща Блум. — Да, и тя ще пее. Смятам, че турнето ще има голям успех. Той е превъзходен организатор. Превъзходен.
Хохо, скив, казвам на себе си, викам си аз. Това обяснява и млякото в кокосовия орех, и на животното неокосмените гърди. Блейзис на флейта си свирука. Концертно турне. Синът на старата лисица Долния Дан от Айланд Бридж, дето по два пъти продаваше на правителството едни и същи коне, докато траеше Англо-бурската война. Старият шмекер Какво-какво. Господин Бойлан, дошъл съм за данъците? За какво? Таксите за вода, господин Бойлан. За какво-какво? Такъв човек е тарикатът, дето ще я организира, помни ми думата. Едно хубаво ще я организира, тъй да знаеш.