Един никой, две стаички в дъното на къщата с изглед към вентилационната шахта за седем шилинга на седмица, ала целият покрит с бродирани нагръдници и свещени одежди, отвърнал се от света с открито пренебрежение.
— Но така или иначе — обади се Джей Джей, — пощенската картичка се смята за публично разгласяване. Нали се оказа, че е достатъчно доказателство за злонамереност при разглеждане на делото Седгроуф срещу Хоул. По мое мнение има основание за възбуждане на дело.
Да си дойдем на думата! Та кой се интересува от мнението ти? Дай да си изпием бирата на спокойствие. Мамка му, една бира не можеш да обърнеш, без да слушаш дърляниците им.
— Добре тогава, наздраве, Джак! — вика Нед.
— Наздраве, Нед! — вика Джей Джей.
— Ето го пак — обади се Джо.
— Къде, бе? — пита Алф.
Мамка му, верно минава пред витрината, стиснал под мишницата си книги, жена му ситни до него, а Корни Келъхър поглежда със стъклен поглед, прави се, че не ни вижда, отминава, но продължава да го убеждава нещо бащински, сякаш иска да му продаде ковчег втора употреба.
— А к’во стана с онова канадско дело за измама? — попита Джо.
— Върнаха го за преразглеждане — рече Джей Джей.
Та значи, един от братството на гърбоносите, именуван Джеймс Уот, наричан още Шапиро, наричан още Спарк и Спиро, дал обява във вестника, че осигурява пътуване до Канада за двайсет лири. Каквооо? Тук корабче плава ли? Разбира се, долно мошеничество. Каквооо? Излъгал разни там фарашчета, слугинаж всякакъв и селяндури от графство Мийд, но, не щеш ли, сред тях и хора от неговото коляно. Джей Джей ни разправи, не сред жертвите попаднал и един древен евреин Зарецки или нещо от тоя род, който цъфнал на свидетелската скамейка, хич и не помислил даже шапката си да свали, само плаче и псува, кълне се в пресветия Мойсей, че му обрали париците.
— Кой гледаше делото? — попита Джо.
— Главният съдия — отвърна му Нед.
— Благодушният сър Фредерик — обади се Алф, — винаги можеш да го четнеш.
— Сърцето му голямо като на лъв — вика Нед. — Пробутай му там някаква сърцераздирателна история за неизплатени наеми, за болна жена, куп дечица, и повярвай ми, ще се разтече на скамейката, ще се удави в сълзи.
— Ами… — започна Алф. — Рубън Джей извади страхотен късмет онзи ден, че не го наби насред залата, щото се хванал да съди клетичкия Гъмли, дето пазеше паветата на корпорацията, ей там чак при моста Бът.
И имитирайки стария съдия, се разкрещя:
— Това е скандално! Този клет отруден човек! И колко деца? Десет, така ли каза, господине?
— Да, ваше почитание. И жена ми е болна от коремен тиф.
— И жена му болна от коремен тиф! Това е скандално! Веднага напуснете залата, сър, вън! Не, сър, няма да издам заповед за изплащане на компенсации. Как изобщо се осмелявате, сър, да дойдете тук и да настоявате за подобно разпореждане! Един нещастен отруден човечец, който изнемогва! Прекратявам делото.
Било през шестнайсетия ден в месеца на ваклооката богиня и през третата седмица след празника на Светата и неделима троица, когато дъщерята на небето, девицата луна, се намирала в своята първа четвърт. Случи се тъй, щото онези най-многоумни кадии се отправиха към залите на съда. И там магистър Кортни, разположил се в камерния си кабинет, даваше мъдри съвети, а първомагистър Андрюс заседаваше без заседатели и раздаваше условни присъди, дълго мислеше и претегляше, мъдро размишляваше върху претенциите на първия ищец относно имуществото в завещанието, което бе поставено на разискване и тълкуване, както и върху последното завещателно разпореждане относно недвижимата и лична собственост на покойния и непрежалим Джейкъб Холидей, винар, починал, срещу Линигстън, непълнолетен, с нездрав разсъдък и други. В тържествената съдебна зала на улица Грийн се яви не друг, а самият сър Фредерик Соколаря. Зае мястото си около часа пет, настани се да раздава правосъдие по законите на нашите стари ирландски предци в поверените му земи край и отвъд Дъблина. И ето че околовръст насядаха и останалите членове на висшия синедрион да представляват всяко от дванайсетте колена на Иар958, по един от всяко коляно, коляното на Патрик, и коляното на Хю, и коляното на Оуен, и коляното на Кон, и коляното на Оскар, и коляното на Фъргюс, и коляното на Фин, и коляното на Дърмот, и коляното на Кормак, и коляното на Кевин, и коляното на Куилт, и коляното на Осиан, дванайсет доблестни и честни мъже. Призовани в името на Онзи, дето умря на кръста, за да съдят право и честно и затова се изказаха с най-голяма справедливост по спора между техния върховен повелител краля и затворника от подсъдимата скамейка, издавайки най-справедлива присъда според свидетелските показания, дадени в съответствие с Бог да ви е на помощ и целувайте книгата. И ето че всички се изправиха, тези дванайсет от Иар и се заклеха в името на Онзи, който иде от всевечността, че ще съдят според Неговата правда. И още на мига блюстителите на закона изведоха от тъмницата на замъка един, който копоите на правосъдието бяха арестували по сигнал от техен информатор. Оковаха му и ръцете, и нозете и за него няма залог, няма поръчител, няма условно, няма под гаранция, а само предпочитаната от всички директна присъда срещу тогова, дето е престъпник и злосторник.