— Абе, красиво звучи — обажда се гражданинът, — домъкнали се откъде ли не в Ирландия, напълниха отечеството ни с отрепки.
А Блум си прави оглушки и започва разговор с Джо, вика му да не се притеснява за оная работа там с парите, поне не и до първо число, но само при едно условие: ако каже две добри думи на господин Крофорд. И Джо се закле в каквото се сети, че ще свърши тая работа, та ако ще и на ръце да проходи.
— Защото, нали разбираш — казва Блум, — най-важното нещо за една реклама е повторението. В това й е цаката.
— Разчитай на мен! — вика му Джо.
— Лъжат селяните — продължава гражданинът — на клетата майчица Ирландия. Повече не искаме чужденци в къщата си!
— О, Хайнс, сигурен съм, че ще се справиш — рече Блум. — Просто Кийс страшно държи, нали разбираш.
— Смятай, че съм го свършил — отвърна му Джо.
— Много мило от твоя страна — каза Блум.
— Чужденците — продължи да се пали гражданинът. — Това ни е голямата грешка. Пуснахме ги да влязат. Не, доведохме ги. Прелюбодейката и нейният любовник, те докараха тук саксонските грабители959.
— Съдебно решение nisi960 — подхвърли Джей Джей.
В това време Блум се преструва, прави се, че с голям интерес наблюдава нищото, тоест една паяжина в ъгъла зад бъчвата, докато гражданинът току го стрелка кръвнишки, а старият пес в краката му току поглежда нагоре, чуди се кого да ухапе и кога.
— Опозори ни една жена! — не мирясва гражданинът. — И тя е причината за всички наши беди.
— Ето я и нея — намеси се Алф, който се изкикоти, докато двамата с Тери стояха на бара зазяпани в Полицейска газета961, — и то в пълна бойно-парадна премяна.
— Дай да хвърля едно око — викам аз.
И какво се оказа? Една от ония мръснишки снимки, които янките много обичат да публикуват, а пък Тери обича да взима газетите им назаем от Корни Келъхър. Как да уедрим някои свои срамни части. Неприлично поведение на светска красавица. Норман У Тъпър, заможен предприемач от Чикаго, открива красивата си, но невярна съпруга в скута на полицай Тейлър. Красавицата, по кюлоти, мърсувала разгорещено, докато нейният любим я опипвал да открие местата й с най-ерогенен гъдел. Тогава Норман У Тъпър изскочил насреща им, въоръжен с тръбичка за изстрелване на сухи грахови зърна, и то съвсем навреме, точно след като тя успяла да наниже обръча си върху пръчката на полицай Тейлър.
— Божке ле — вика Джо, — и ако ти стиска, сложи си много къса ризка962!
— Хубава история, нали, Джо? — питам аз. — Особено откъм задния край.
И не щеш ли, в същия миг влиза Джон Уайз Нолан, а до него Ленехан с лице, удължено колкото безкрайна сутрешна закуска.
— Е — обажда се гражданинът, — какво ново на бойното поле? Какво решиха ония калайджии от градската управа на редовното заседание на сената си относно бъдещето на ирландския език?
О’Нолан, нагизден в бляскави доспехи, доземи се поклони в знак на най-дълбока почит пред могъщия и всевластен владетел на цял Ерин и му разказа, нека знае онуй, що бе решено. Как строгите старейшини на най-покорния от всички градове, втори по важност в цялото царство, се събрали насред градската агора и там, след като се помолили, както подобава, на боговете, обитаващи свръхестествения ефир, заклели се най-тържествено да успеят, доколкото могат, разбира се, да възвърнат честта, сред смъртни и простосмъртни, на най-красивия и крилат роден език на разделените от морето гали.
959
Става дума за принцеса Деворгила, съпруга на О’Рорк, принц на Брефни, източен Мийд, която заедно с любовника си Дърмот МакМъроу, крал на Ленстър, свален от престола през 1167, поискват помощ от английския крал Хенри II, за да може МакМъроу да си възвърне Ленстър и това всъщност представлява първото англо-нормандско нашествие в Ирландия.
960
Решение за развод, което влиза в сила след определен срок, ако дотогава не се повдигне допълнително възражение (лат.)
961
Нюйоркски седмичник, основан през 1846 г., един от предшествениците на жълтата журналистика и таблоидната преса.
962
Срв. с „Том О’Шентър“ на Робърт Бърнс: „Но ако някому от вас,/ като си пийне, се прииска/ да кажем, много къса ризка,/ то нека тоя смел човек/ да си припомни Том и Мег.“ Превод: Владимир Свинтила. Изд. „Протус“, 1992.