— Значи напред! — отвръща му гражданинът. — Значи по дяволите да вървят грубите саксонски гадове и техния patois963.
Джей Джей, сакън да не остане и той по-назад, също се обади важно и превзето, че една история е добра, но само докато се появи следващата, как жестоките факти са, че политиката на Нелсън, когато долепил сляпото си око до телескопа964, че трябва да има закон, по силата на който една нация да може да бъде обвинена, дискредитирана и поставена извън закона, а в същото време Блум пледира за умереност, с което страшно ги подразни, говори за саксонските колонии и тяхната цивилизация.
— Искаш да кажеш тяхната сифилизация! — провиква се гражданинът. — Да вървят по дяволите! Дано тоз вечно бездействащ Бог порази с проклятието си гадните глухоухи кучи синове! Нямат ни музика, ни изкуство, ни литература, достойни да носят тези имена. Колкото цивилизация имат, от нас са я откраднали. Вързани в езика кучета, все копелета на призраци и вещери.
— Европейското семейство — поде Джей Джей…
— Те не са европейци! — сопна му се гражданинът. — Бил съм в Европа. С Кевин Еган в Париж. Ни следа от тях и техния език, никъде в цяла Европа, освен в cabinet d’aisance965.
Ето че и Джон Уайз свари да изрецитира:
— Цветя са много разцъфтели, без красотата им да са видели.
Ленехан пък, който поназнайваше нещичко от въпросния език, вика:
— Conspuez les Anglais! Perfide Albion!966
Рече и надигна с яките си мускулести ръце дървената квадратна чаша с черна, силна и пенлива английска бира и, като изрева племенния боен вик Lamh Dearg Abu967, пи за гибелта на враговете си, една раса от непобедими и безстрашни герои, господари на моретата, които седят върху тронове от алабастър, безмълвни като безсмъртните богове.
— Какво ти става бе, Ленехан? — питам го аз. — Увесил си нос, сякаш са ти потънали гемиите.
— Златната купа — отвръща ми той.
— Кой спечели, господин Ленехан? — пита Тери.
— Захвърлен — казва му той, — двайсет на едно. Чист аутсайдер. Когато финишира, другите още не се виждаха.
— А кобилата на Бас? — пита Тери.
— Сигурно още тича — вика той. — Жив зян сме. Всички. Бойлан заложи две златнички лири, щото аз му дадох интифа за Скиптър, една от свое име и една от името на приятелката си.
— И аз турих половин крона — казва Тери, — ама на Зинфандел, щото тъй ме посъветва господин Флин. А конят на лорд Хауърд де Уолдън?
— Пак двайсет на едно — вика Ленехан. — Такъв е животът в дворните клозети. Захвърлен — повтори си той — всичките ги надбяга. О, слабост, твойто име е Скиптър968.
Отиде до бисквитената кутия, която Боб Доран бе оставил, за да провери дали вътре е останало нещо, което може да задигне гратис, ама онова псе подире му, иска си късмета с вдигната във въздуха морда. И ето че баба Хубард шкафчето отвори.
— Недей, малкия — вика му той.
— Горе главата! — окуражава го Джо. — Щеше да спечели, ако надбягването си беше както трябва.
Джей Джей и гражданинът продължават да спорят за законите и за историята, а Блум току подхвърля нещо, колкото да разлае кучетата.
— Някои хора — обади се Блум, — виждат сламката в окото на другия, но те виждат гредата в собственото си око.
— Raimeis!969 — рече гражданинът. — Никой не е толкова сляп, колкото онзи, дето не иска да види, ако изобщо можеш да разбереш какво означава това. Къде са изчезналите ни двайсет милиона ирландци, които днес трябваше да бъдат тук, вместо сегашните четири, нашите изгубени племена? Къде са ни грънчарството и тъкачеството, най-прочути в целия свят! И нашата вълна, която се е продавала чак в Рим по времето на Ювенал, и нашият лен, и нашата дамаска от становете в Антрим и нашата дантела от Лимерик, нашите щавени кожи и бялото ни флинтово стъкло от Балибоу и нашият хугенотски поплин970, който го имаме още от времето на Жакар дьо Лион, и нашата ткана коприна, и нашият уексфордски туид, и нашите дантели на една игла с цвят на слонова кост от кармелитките в манастира в Ню Рос, дето нямат равни на себе си в целия необятен свят! Къде са гръцките търговци, които са пристигали тук през Херкулесовите стълбове, през Гибралтар, сега заграбен от най-големия враг на човечеството, натоварени със злато и тирски пурпур да го продават в Уексфорд, на панаира в Кармен? Чети Тацит и Птолемей, дори Гиралд Камбрийски971. Вино, кожи, конемарски мрамор, сребро от Типъреъри, невиждано другаде в света, навред прочутите ни коне, дори и до ден-днешен, чиста ирландска порода, ами испанският крал Филип, дето предложил да плаща данъчни налози за правото да лови риба в наши води! Какво направиха тези английски джоновци? Длъжници са ни, задето разбиха търговията ни и разтуриха огнищата ни. А речните корита на Бароу и на Шенън, не щат да ги издълбаят, оставили са ги да се разливат и милиони акри земя да пустеят под тресавища и мочури, та да гинем като мухи от туберкулоза.
964
При една от морските битки срещу датчаните при Копенхаген на Нелсън е заповядано да се изтегли. Той обаче долепил сляпото си око до бинокъла и възкликнал: „Не виждам никакъв сигнал за оттегляне“ и добавил: „Нали имам само едно око, значи понякога може и да не видя.“ След което спечелва една от големите си победи.
967
Червената ръка на победата (ирл.). Червената ръка е хералдически символ на Ълстър, на рода О’Нийл, както и търговски знак на бирата „Олсоп“.
970
Именно хугенотските бежанци в Дъблин от 1693 г. научават ирландците как се произвежда поплин.
971
Гиралд дьо Бари (ок. 1146-ок. 1220) — уелски летописец. И двата му труда върху Ирландия го представят като апологет на англо-норманските нашественици, за сметка на ирландците. Въпреки че произведенията му са пълни с фактически описания, симпатиите му определено са на страната на англичаните.