— Гражданин, какво ще кажеш за по още едно? — попита го Джо.
— Тъй вярно, сър! — отвръща му той. — Ще взема.
— А ти? — пак Джо.
— С най-дълбока признателност, Джо — казвам му аз. — От здраве да се не отървеш!
— По още веднъж същата доза — провикна се Джо.
Блум продължаваше да говори и да говори с Джон Уайз. Личеше си, че е страшно превъзбуден, стиснал в ръка тъмножълтата си, калнокафеникава чаша и току забелва вакли очи към тавана.
— Преследванията — казва той, — цялата история на света е пълна с тях. Нестихваща, вечно подклаждана национална омраза между нациите.
— А ти знаеш ли какво е нация? — пита го Джон Уайз.
— Да — отвръща Блум.
— И какво е? — пита го Джон Уайз.
— Нация ли? — повтаря Блум. — Нация означава едни и същи хора, които живеят на едно и също място.
— Боже Господи! — изсмива се Нед. — Тогава, ако това е така, значи аз съм нация, защото живея на едно и също място вече пет години.
Всички се изсмяха на Блум, а той се опитва да се измъкне:
— Или, също така, които живеят на различни места.
— Това вече е моят случай — казва Джо.
— Коя е твоята нация, ако смея да попитам? — намесва се гражданинът.
— Ирландия е моята нация — отвръща му Блум. — Тук съм роден. Ирландия е.
На туй гражданинът нищичко не рече, само прочисти гърлото си от храчки, събра ги накуп и пу! — изплю голямата стрида от Червения бряг точно в ъгъла.
— Джо, дай да се пръждосваме! — вика той, след което извади носната си кърпа да се забърше.
— Чакай бе, гражданин — казва му Джо. — Вземи това в дясната си ръка и повтаряй след мен.
Съхраняваната с много любов, изящно извезана древна ирландска кърпа, приписвана на Соломон от Дрома и Манус Томалтах от МакДоноу, автори на Книгата на Балимоут992, бе извадена с най-голямо внимание и на мига предизвика продължително прехласване. Не е нужно да се спираме подробно на легендарната красота на ъглите й, които представляваха самото артистично съвършенство, където човек можеше много ясно да различи всеки един от четиримата евангелисти, които един подир друг представят на всеки от четиримата учители своите евангелски символи: дъбов скиптър, северноамериканска пума (между другото, един далеч по-благороден цар на животните от онзи, дето шества по британските гербове), теленце от Кери и златен орел от Карантухил. Картините, избродирани в полето за изсекване, представящи нашите прадревни укрепления, кръгли крепости, долмени, замъци, средища на науката и проклинателни грамади993, бяха така чудно изрисувани, а багрите им така нежни, сякаш художествените илюстратори от Слигоу са дали воля на творческото си въображение още отдавна, по времето на Бармакидите. Глендалох, красивите езера на Киларни, развалините на Клонмакнойс, Клонгското абатство, Глен Ина и Дванайсетте хълма, Окото на Ирландия, зелените хълмове на Талла, Крог-Патрик, пивоварната на господата Артър Гинес, син & компания (с ограничена отговорност), бреговете на езерото Ней, долината на Овока, кулата на Изолда, обелискът на Мапас, болницата на сър Патрик Дън, нос Клиър, долината Ахерлоу, замъкът на Линч, Шотландската кръчма, приютът Ратдаун в Логлинстаун, затворът в Тъламор, бързеите Касълконъл, Килбалимакшонакил, каменният кръст при Монастербойс, хотелът Джуъри, чистилището на свети Патрик, Сьомгените бързеи, трапезарията на колежа в Мейнут, дупката на Кърли, трите родни места на първия херцог на Уелингтън, Кашелската скала, Аленското тресавище, складът на улица Хенри, пещерата на Фингъл994 — всички тези трогателни картини, които сега изглеждат дори по-красиви, умити от водите на сполетялата ги скръб и от безбройните инкрустации на времето.
— Дай насам пиенето — викам аз. — Кое на кого е?
— Това е мое — казва Джо, — както казал дяволът на мъртвия полицай.
— Освен това част съм от раса — продължава да каканиже Блум, — която е мразена и преследвана. До ден-днешен. До този момент. До тази секунда.
Мамка му, ще си изгори пръстите с тая пура.
— Ограбвана — продължава той. — Оплячкосвана. Обругавана. Преследвана. Лишавана от онова, което по право ни принадлежи. И досега е така — не спира Блум, само вдигна юмрук, — продавани на търг в Мароко, като роби или добитък.
— Ей, ти за нов Йерусалим ли ми говориш? — подхвърля му гражданинът.
— Говоря за несправедливост — отвръща му Блум.
992
Книгата представлява антология с откъси от по-стари книги и съдържа родословието на древни ирландски родове, исторически факти и легенди, свързани с първите ирландски крале. Съставена е през 1391 г. от няколко преписвачи от Слигоу, сред които най-известни са Соломон О’Дрома и Манус О’Доноу.
993
Обикновено се издигат на мястото, където се е случило някакво нещастие. Всеки минувач добавя по камък върху грамадата, за да се зарови злото надълбоко и да не може пак да се покаже.