— Добре — намесва се Джон Уайз, — тогава изправете се срещу нея със сила, като истински мъже.
Достойна за обезсмъртяване картинка. Прицел за безмилостни куршуми. Нашият тлъстолик познайник гордо изправен пред димящо дуло. Мамка му, повече ще му отива да се изправи с дълга дръжка и парцал в долния й край, пък и сигурно сам го предпочита, само дето още не може да си намери кокетна престилчица за отпред. Но ето че изведнъж припада в несвяст, готов е от всичко да се отметне, прималява, провисва като мокър парцал.
— Но от това няма никакъв смисъл — вика той. — Насилие, омраза, исторически извъртания. Това не е животът, който трябва да живеем — само ненавист и огорчения. Всеки знае, че точно обратното е животът, който трябва да живеем, истинският живот.
— Тоест? — пита Алф.
— Любов — казва Блум. — Тоест обратното на омраза. Но сега трябва да тръгвам — обръща се той към Джон Уайз. — Ще отскоча за малко до съда да проверя дали Мартин не е там. Ако той пристигне междувременно, кажете му, че се връщам след минутка.
Че кой те задържа? И ето че излетя като добре смазана светкавица.
— Ето ти го, новия апостол на езичниците — подхвърля гражданинът. — Всемирна любов.
— Ами — додаде Джон Уайз — нали и нас на това ни учат? Обичай ближния си.
— Тоя ли да обичам! — не се стърпя гражданинът. — Прецакай ближния си, това е неговият девиз. Я, стига бе, любов! От него ще излезе страхотен Ромео и Жулиета.
Любовта обича да е влюбена в любовта. Медицинската сестра обича новия аптекар. Полицай от отдел 14А обича Мери Кели. Гърти Макдауъл обича момчето с колелото. М.Б. обича прекрасен господин. Ли Чи Хан обича цуни Ча Пу Чоу. Слонът Джъмбо обича слоницата Алис. Старият господин Вершойл със слуховата тръба обича старата госпожа Вершойл с хлътналото око. Човекът с кафявия макинтош обича дама, която е мъртва. Негово величество кралят обича Нейно величество кралицата. Госпожа Норман У. Тъпър обича офицер Тейлър. Ти обичаш еди-кого си. Но той обича друг, тъй като всеки обича някого, сал Бог обича всекиго.
— Хайде, Джо — казвам аз, — наздраве и като по вода. На теб, гражданино, все да ти е здрав и корав!
— Ура! — извика Джо.
— Бог да те благослови, и Дева Мария и свети Патрик — вика гражданинът.
И надигна халбата да разкваси гърло.
— Знаем ги ний тия лицемери — подхвана пак, — уж проповядват, а всъщност гледат как да те преджобят. А какво да кажем тогава за благочестивия Кромуел и железните му конници, дето изклаха жените и децата на Дроида с библейския текст Бог е любов, надянат върху дулото на топа Библията! Ти по-добре кажи, чете ли днес сатирата в Юнайтед Айришман за онзи зулуски главатар, дето е на посещение в Англия?
— Каква сатира? — пита Джо.
Гражданинът грабна един от дрипавите вестници, неговите неизменни принадлежности, и започна да чете на глас:
— Вчера делегация на главните памукови магнати от Манчестър бе представена на Негово величество алакия на Абеокута995 от придворния церемониалмайстор Златната палка, лорд Рохко яйце, за да изрази пред Негово величество най-сърдечните благодарности на английските спекуланти за добрите условия за работа, предоставени им в неговите доминиони. Делегацията взе участие в официален обяд, в края на който смуглият потентат, по време на възторжената си реч, преведена с лекота от британския капелан, преподобният Анания Славабогу Оглозганкокал, изказа най-дълбоките си благодарности на маса996 Рохко, подчертавайки сърдечните отношения, които съществуват между Абеокута и Британската империя заявявайки, че пази като най-скъп на сърцето си спомен една библия с цветни букви, книгата със словото Божие и тайната на английското величие, която бялата главатарка, великата индианка Виктория, е имала благоволението да му подари, и то с лично посвещение, изписано от самата августейша ръка на Кралската ктиторка. След това алакият отпи от купата за пунш, която обиколи масата и това беше първата му глътка уиски в живота, вдигна тост за Блек & Уайт и пак отпи от черепа на своя непосредствен предшественик от династията Какачакачак с прякор Четирийсетте брадавици, след което посети най-голямата фабрика в центъра на Памукополиса и се подписа с палец в книгата за посетители, след което изигра един древен абеокутски боен танц, по време на който, сред неистови аплодисменти, глътна няколко ножа и вилици направо от ръцете на втрещените момичета.
995
Алаки е титла подобна на султан, а Абеокута е провинция в Западна Нигерия, следователно няма нищо общо със зулусите.