— Кралицата вдовица — каза Нед, — не бих се усъмнил. Само се чудя дали и той използва библията за това, за което я използвам аз.
— Разбира се — отвръща му Ленехан. — След което широколистните горички от манго бързо разцъфтяват в плодородните му земи.
— Грифит997 ли го е писал? Не е подписано Шангана, а само с един инициал: П.
— Прекрасен инициал — подхвърля Джо.
— И така винаги е било — казва гражданинът. — Първо влиза знамето, а подире му търгашите.
— Така е — обажда се Джей Джей, — ако не са по-лоши от онези белгийци в свободната държава Конго, тогава значи са само лоши. Ти чете ли оня доклад на, абе как се викаше?
— На Кейсмънт ли? — пита гражданинът. — Той е ирландец.
— Да, същият — отвръща му Джей Джей, — дето изнасилвали жени и момичета, пребивали с камшици туземците, шибали ги по корема и всичко това в името на безценния им каучук.
— Сетих се къде е отишъл — извика Ленехан и щракна с пръсти.
— Кой бе? — питам аз.
— Блум — вика ми той, — това за съда е блъф. Заложил е няколко шилинга на Захвърлен и сега е отишъл да си прибере шекелите.
— Така ли мислиш? Тоя белоок кафир — учуди се гражданинът, — който никога през живота си дори не се е заканвал на кон да заложи.
— Казвам ви, там е отишъл — упорства Ленехан. — Значи срещнах Бантъм Лайънс, който се канеше да заложи на въпросния кон, само че аз го разубедих, а той ми каза, че Блум му дал интифата. Обзалагам се на каквото искате, че срещу своите пет шилинга сега сигурно ще прибере едно сто. В цял Дъблин май само той е ударил кьоравото. От тоя никому неизвестен съмнителен кон.
— Самият той е съмнителен кон — вика Джо.
— Слушай, Джо — обаждам се тогава, — къде е мястото?
— Ей оттам мини — упътва ме Тери.
Сбогом Ирландийо, заминавам за Горт998! Тъкмо влязох в задния двор да източа мехура и, мамка му (сто шилинга срещу пет), още не съм отпуснал жилата (двайсет са отишли за Захвърлен) ох, отпуши се, какво облекчение, мамка му, викам си, абе забелязах аз, че нещо е неспокоен (две халби при Джо, една при Слатъри), че нещо не го свърта на едно място (сто шилинга срещу пет!) и какъв е тоя кон, дето никой хабер си няма за него, когато живели (съмнителен кон) нали Бърк Досадата ми разказа как играели карти и уж гледали болното дете (мамка му, като че цял галон съм излочил), и онази неговата друсавогъза половинка му нарежда по вътрешния телефон сега е по-добре или тя е… (ох, боли!) и целият план, за да може да офейка със залаганията, ако спечели или пък (Боже, как съм се препълнил) дето търгувал без патент (ох, смъди!) и вика Ирландия е нацията ми, гледай го ти (ъъх, ъъх! пфуу!), никога не можеш да ги надцакаш тия проклети (ех, източи се най-после) йерусалимски (ааа!) мошеници.
Като се върнах, те продължаваха да дърдорят ли, дърдорят, а Джон Уайз им разправя, че именно Блум дал идеята за Шин Фейн на Артър Грифит, тоест да започне да разобличава във вестника си всичките там предизборни машинации, сформирането на комисии и журита от приятелски кръгове, укриването на данъци от правителството и да се назначат представители из целия свят, които да обикалят и да пропагандират ирландските производства. От единия джоб в другия. Мамка му, само това ни липсва сега тоз лигльо с неговите очи-локви да се хване нашите дела да оправя. Божичко! Дай ни шанс и на нас сами. Бог да пази Ирландия от такива, плъзнали са като плъхове. Господин Блум с неизменните му заяжданици на дребно. А и старият преди него, и той мошеник си падаше, старият Матусал Блум, пладнешкият търговски апаш, дето се отрови с циановодородна киселина, след като преди това наводни страната с всевъзможни дрънкулки, джунджурии и цветни стъкълца. Отпускане на заеми по пощата при изгодни условия. Сумата, без оглед на стойността, се отпуска срещу лично подписана полица. Разстоянието не е пречка. Без гаранти и излишни формалности. Мамка му, досущ като козата на Ланти Макхейл, готова да тръгне с всекиго навсякъде.
— Това е самата истина — рече Джон Уайз. — Тук е и човекът, който може да ви разкаже повече по въпроса, това е Мартин Кънингам.
Точно така, кметската карета спря, а вътре се вижда Мартин, с него Джак Пауър и един друг на име Крофтър или Крофън, оранжист, дето си получава пенсийката от Главно митническо, но и Блакбърн го държи при себе си и му плаща, абе не беше ли всъщност Крофорд, за да се шляе из страната на разноски на двореца.
997
Артър Грифит е писал такива пародии под псевдонима „Шангана“ или пък само „П“, което мнозина тълкуват като „Парнел“.
Виж още бел.38, гл.3.
998
Всъщност изразът е „Сбогом, Дъблин, заминавам за Горт“. Горт е малко селце в Западна Ирландия и така селяните показвали своята неприязън към живота в Дъблин.