Нашите странници стигнаха до селския хан и бързо скочиха от конете.
— Ей, ханджия! — провикна се един мъж, който по външност и осанка приличаше да е техният предводител. — Ти, дръзки мошенико! Отвори, ти казвам!
И като рече тъй, задумка силно с дръжката на меча си по отворената решетка.
Стопанинът излезе при този шумен зов, като още навличаше коженото си рицарско елече.
— От мен добър ден, господа — рече той и угоднически се поклони.
— Размърдай се, стопанино! — извика същият, който бе почукал. — Погрижи се за конете. И за нас също, с най-вкусните си гозби да ни нагостиш.
— Олеле, добри господа — отвърна им стопанинът-ханджия, — уви, нищичко не ми се намира. Килерът на бедната ми къщурка е от празен по-празен. Не знам какво мога да предложа на ваши светлости.
— Как тъй? Така ли ти, човече — извика другарят му, мъж с приятна външност, — служиш на своя крал и неговите лични пратеници? Кажи ле главен бъчвочерпецо?
Мигновена промяна пробяга по лицето на стопанина.
— Милост, господа, милост и пощада — рече той най-смирено. — Значи кралски пратеници (Бог да закриля Негово величество!), ще ли питане тогава! Щом сте приятели и пратеници на краля (Бог да благослови Негово величество!), от моята къща гладни няма да си тръгнете, туй аз ви го казвам.
— Тогава побързай! — извика онзи, който до този миг не се бе обаждал, ала по вида му личеше, че е яшен лапач и юначага. — И с какво се каниш да ни нагостиш?
Господин ханджията отново се поклони доземи и ето как отговори:
— Какво ще кажете, добри господари, за пирог с месо от млади гарджета, няколко резена сърнешко, после телешко филе, дива патица с хрупкави свински пръжки, глиганска глава с шамфъстък, голяма купа с яйчен крем — пръстите да си оближеш, — омлет със сос от вратига и гарафа рейнско?
— Тогава какво още чакаш? — сръчка го последноговорившият. — Менюто ми харесва. С шамфъстък, значи!
— Аха! — обади се онзи с приятната външност. — Бедна къщурка и празен килер, а? Как не! Веселяк такъв!
Ето че влиза Мартин и пита къде е Блум.
— Къде е Блум ли? — изпапагалства Ленехан. — Ами някъде да лъготи вдовици и клети сирачета.
— Не е ли истина това — обажда се Джон Уайз, — което току-що казах на гражданина за Блум и за Шин Фейн?
— Точно така си беше — вика му Мартин. — Поне така се твърди.
— И кой е направил това втвърдение? — пита Алф.
— Аз — отвръща му Джо. — Аз съм големият втвърдител.
— И в края на краищата — додава Джон Уайз, — защо смятате, че един евреин не може да обича страната си като всеки друг?
— Защо не, наистина — вика му Джей Джей, — стига да знае за коя страна става дума.
— Какъв е той, евреин ли, неевреин ли, римски католик ли, методист или протестант, какъв, по дяволите, е той? — пита Нед. — Или по-скоро кой е той? Не се засягай, Крофтън.
— Не ни е притрябвал! — казва Крофтън, отявлен оранжист или презвитерианец.
— Кой е Джуниъс999? — обажда се Джей Джей.
— Един извратен евреин — казва Мартин, — роден някъде в Унгария и именно той е дал идеята да се заимства модела на унгарската съпротива1000. Това в кметството го знаем.
— Той не е ли братовчед на Блум зъболекаря? — попита Джак Пауър.
— Съвсем не — отвръща му Мартин. — Само дето са адаши. Неговото истинско име е Вираг. Това е името на баща му, дето се отрови. Но го смени по собствена воля, бащата де.
— А, значи това е нашият нов месия на Ирландия! — провикна се гражданинът. — Нашата Ирландия на светци и мъдреци1001!
— Е, те нали още си чакат техния Спасител — вика Мартин. — Както, между другото, и ние1002.
— Така е — казва Джей Джей — и затова при всяко мъжко чадо, дето се ражда, тръпнат, че може да се окаже техния Месия. И тогава всеки евреин е на нокти, не го свърта от вълнение, така си мисля, докато научи дали няма да се окаже, че именно той е бащата или майката.
— Вечно ожидание до следващото раждание! — отсече Ленехан.
— О, Божичко — рече Нед, — да бяхте видели Блум преди да се роди онзи негов син, дето умря. Срещнах го един ден, обикаляше пазарите в южната част на града, видях го да купува кутия с храна за бебета Нийвс, беше шест седмици, преди жена му да заражда.
— En ventre sa mere1003 — обажда се Джей Джей.
999
Риторичен въпрос. Джуниъс е псевдоним на неизвестен автор на писма, които се появявали в лондонския „Пъблик Адвайзър“ между 1769 и 1772 г. Писмата представлявали остра критика срещу Джордж III и неговите министри, освен това съдържали доказателства, които говорели, че авторът разполага със строго секретна правителствена информация. Авторът на въпросните писма е неизвестен и до днес. Съществуват непотвърдени предположения, че това може да е роденият в Дъблин сър Филип Франсис (1740–1818).
1001
Insula Sanctorum е средновековното име на Ирландия. През април 1907 г. Джойс изнася лекция в Триест, озаглавена: „Ирландия, остров на светци и мъдреци“.
1002
Намек за това, че според евреите Месията още не е дошъл и те продължават да очакват неговото идване на земята, докато християните очакват второто пришествие.