— Adiutorium nostrum in nomine Domini.
— Que fecit coelum et terram.
— Dominus vobiscum.
— Et cum spiritu tuo1009.
Положи длани върху благословените и благодари, и пак се помоли и те всички заедно с него се помолиха:
— Deus, cuius verbo sanctificantur omnia, benedictionem tuam effunde super creaturas istas: et proesta ut quisquis eis secundum legem et voluntatem Tuam cum gratiarum actione usus fuerit per invocationem sanctissimi nominis Tui corporis sanitatem et animae tutelam Te aucore percipiat per Christum Dominum nostrum1010.
— Така мислим всички — рече Джак.
— Ламбърт, желая ти дълги години живот — каза Крофтън или Крофорд.
— Хубаво — обади се Нед и вдигна своя Джон Джеймсън. — От мен богатство и късмет!
Тъкмо се оглеждах учудено да видя кой ще бъде обектът на следващата благословия, когато, мамка му, зървам го, че влиза отново, нахълтва, сякаш страшно се е разбързал.
— Отскочих до съда — вика, — там те търсих. Надявам се, че не…
— Не, не — отвръща му Мартин, — готови сме.
Съд ли, виж ми окото, а джобовете му провиснали от злато и сребро. Страхлив заешки задник. Вместо да вземе да викне по едно като пич. Шубето го тресе, нали! Туй са то евреите, как да им се не нарадваш! Само зарите им в акъла. Хитър като помиярски плъх. Стотачка — петачка.
— Не казвай нищо — подхвърли гражданинът.
— Моля? — попита той.
— Хайде, момчета — провикна се Мартин, — хубаво, че се видяхме. Сега да тръгваме.
— На никого не казвай! — рече гражданинът и изрева зверски. — Това е тайна.
Ето че гнусният пес се събуди и изръмжа.
— Чао на всички! — провикна се Мартин.
Избута ги бързешката навън, Джак Пауър, и Крофтън или там както и да му е името, и Блум помежду им, люшнаха го в обятията си и право към двуколката.
— Потегляй! — провикна се Мартин към кочияша.
Делфинът млечнобял нетърпеливо тръсна грива, източи тяло, скочи нависоко и ето ги на палуба златиста, кормчията всичките платна разгъва, та вятърът да ги напълни и издуе от спинакера триъгълно голям до бакборда най-отзад. Безброй гиздавокоси нимфи доплуваха отвред, дойдоха те първом до борда десен, а после и до борда ляв, протегнаха ръце към ладията славна, и хванаха се в кръг грациозно, блещукащи от капчиците морски, тъй както коларят сръчен майсторски разпъва своето кръжило, преди откъм сърцевината на бъдещото колело да сложи прътове на равно отстояние, където всеки лъч побратим е на следващия, а после ги затяга здраво с обръч най-отвън, за да дари човешките нозе със скорост инак непосилна, когато тръгват в кръвна рат или пък в радост красните девойки да задирят. Тъй тях ги окръжиха нимфите грациозни, сестри безсмъртни на вълниста шир. Талазите разпенени в кръг от смях най-кръшен проехтяха, а ладията все напред водата пори.
1009
Нашата помощ е в името Господне./ Той, Който създаде небето и земята./ Господ е с вас./ И духът Негов. (лат.)
1010
О, Господи, Твоето слово превръща всяко нещо в святост, излей благодатта Си връз тези, дето Си сътворил. Дай, Господи, на ония, дето в молитва Теб благославят, използвай ги според закона и волята Си, Боже наш, тъй щото като святото Ти име призовават, да получат чрез Теб здраве за тялото и закрила за душата чрез Христос, нашият Господ (лат.).