И, мамка му, тъкмо надигам халбата да я докапча, когато виждам как гражданинът се изправи, заклатушка се патраво към вратата, като пуфтеше и сумтеше от проклетата воднянка, и здравата попържаше подире им клетва кромуелска да ги стигне, та дано пусти опустеят, анатемоса ги с камбана, книга и кандило, църквата от себе си да ги отлъчи, чумоса ги, изплю се, изхрачи се тлъсто, а Джо и малкият Алф стоят до него и се опитват да го усмирят, докато оня фучи и злобее като сбабичосан горски елф.
— Пуснете ме! — вика той.
Бре, мамка му, успя да стигне до вратата, ония го дърпат назад, ала той крещи, гърлото си ще издере:
— Три пъти ура за Израел!
Какъв глупак, седни си на задника и се дръж прилично, за Бога, и недей да ставаш за резил пред хората. Господи Иисусе, винаги ще се намери някой шут, дето да вдига врява на възбог за едното нищо. Мамка му, вгорчи ми кефа, бирата направо се вкисна в червата ми.
И цялата патриотарска сбирщина от дрипльовци и повлекани се скупчи около външната врата, а Мартин вика на кочияша да не се тутка и да пердаши напред, а гражданинът реве гръмовно, докато Алф и Джо му шъткат да млъкне, а онзи в двуколката и той не спира да нарежда ту за евреите, ту за безделниците, дето дай им речи да държат, а Джак Пауър го дърпа да седне долу и да си затвори проклетия плювалник, а един от тълпата с черна превръзка на окото взе, че запя: Ако човекът на луната, евреин бе, евреин бе, а кучката до него мигом изврещя:
— Ей, господинчо, що не си затвориш копчелъка, бе!
А нашичкият продължава:
— Менделсон е евреин, и Карл Маркс е евреин, и Меркаданте, и Спиноза. И Спасителят е евреин, и неговият баща е евреин. Вашият Бог.
— Той няма баща — викна му Мартин. — Млъкни, бе! Хайде сега, давай по-бързо.
— Чий Бог, бе? — изрепчи се гражданинът.
— Тогава чичо му е бил евреин — вика нашичкият. — Вашият Бог е евреин. Христос е евреин като мен.
Мамка му, гражданинът не се стърпя и влетя обратно в кръчмата.
— Божичко, Иисусе Христе — вика той, — на тоя чифутин ще му счупя главата, дето се гаври със светото име. Господи, ще го разпъна на кръст, точно така, на кръст! Къде беше оная кутия от бисквити?
— Стига! Престани! — вика Джо.
Хилядно множество от най-скъпи приятели и познати от сърцето на столицата и околностите на Дъблин се бе събрало да се сбогува с Nagyasagos uram Lipoti Virag1011, бивш сътрудник на господата Александър Том, печатари на Негово величество, по случай отпътуването му за далечната страна Szazharminczbrojugulyas-Dugulas1012 (Ливадата с вади лъкатушни). Церемонията, в която цареше голямо прощално оживление, можеше да се опише с две думи: трогателна топлосърдечност. Свитък с цветни букви, изрисувани върху древен ирландски пергамент, дело на ирландски художници, бе връчен на изтъкнатия феноменолог от името на голяма част от общността, придружен от друг един подарък, а именно сребърно ковчеже, изработено с ажурна изящност и украсено в стила на древните келтски орнаменти, едно произведение, което прави чест на неговите създатели, господата Джейкъб augus1013 Джейкъб. Гостът, на когото предстоеше въпросното отплаване, бе обект на гръмки овации, а когато оркестърът от специално подбрани ирландски гайди засвири добре известната на всички мелодия Върни се в Ерин, последвана от Ракоци марш, мнозина от присъстващите се трогнаха до съвсем видими сълзи. Катраносани бурета и големи огньове бяха запалени по цялото крайбрежие на четирите морета, по върховете на Хаутския хълм, Трите скалисти планини, Шугърлоуф, на носа Брейхед, на планините Морн, Галтийс, Окс и Донегал, по възвишенията на Сперин, Нагълс и Богра, по Конемарските склонове и хребетите на Макгиликъди, по високите места на планината Оти, Берна и Блум. Сред гръм от радушни ръкопляскания, които продраха небосклона и получените в ответ възторжени възгласи на сплотените групи от негови горещи привърженици и последователи от Камбрийските и Каледонски възвишения, мастодонтският туристически кораб бавно се отдели от брега, приветстван от букети цветя, хвърлени в знак на почит специално от представителките на нежния пол, които бяха надошли на тумби, а когато корабът се донесе по течението на реката, ескортиран от цяла флотилия ладии, тогава знамената на параходството, както и на митницата бяха леко спуснати, колкото за поздрав, както направи по-късно и електростанцията при Гълъбарника. Visszontlatasra, kedves baraton! Visszontlatasra1014! Отиваш си, ще те помним.
1011
Ваше височество, милорд Липоти Вираг (унг.), където Virag на унгарски означава „цвете“, a Lipoti може да бъде и „от еврейския квартал“ на Будапеща или друго населено място. Тук неяснотата идва от това дали в това изречение Джойс е използвал английския или унгарския словоред. При първия случай преводът би бил Леополд Вираг, а при втория Вираг от Липоти.
1012
Въпреки привидния превод в скоби, на унгарски това означава: пастир на 130 телета (или може би вид супа) — Спирка.