Не сте виждали такова нещо през целия си земен път. Мамка му, ако беше прилапал онзи лотариен билет в своя полза, щеше до гроб да помни златната купа, и още как! — ала, мамка му, сега гражданинът можеше да бъде подведен под съдебна отговорност за нападение и побой, а Джо — за подстрекаване и активно съучастие. Кочияшът му спаси живота с бясното си каране и това е толкова сигурно, колкото че Бог създал Мойсей. Какво? О, Иисусе, за тоя няма запушалка. Ей го на, ливна цял поток попържни по еврейския адрес.
— Убих ли го? — пита. — А, успях ли?
После подвикна на помияра:
— Дръж, Гари! Тичай след него, момчето ми.
И последното, което очите му видяха, бе как двуколката завива зад ъгъла и старият овчолик мерзавец стои прав и ръкомаха възбудено, а пършивият пес препуска с опънати назад уши, готов да го разкъса на мръвки. Да го разфасова кокал по кокал. Сто за пет! Божичко, изкара му ги през носа, това е сигурно!
И в тоя миг, я гледай, каква светлина ги обля отведнъж и всички видяха как се яви огнена колесница и Той се възнесе към небето. И видяха Го в колесницата, облечен в сиянието на славата, дрехите Му — бели като слънце, хубави като месечина и страшни като войнство, вдъхват страх и благоговение, та затуй не смееха да вдигнат очи към Него. Ето че прогърмя глас от небето и извика: Илия! Илия! А той пък отвърна: Ава Отче! Адонай! И Го видяха, точно Той, бен Блум Илия, сред облаци от ангели да се възнася към сиянието на славата под ъгъл от четирийсет и пет градуса над пивницата на Донъху на улица Литъл Грийн, излетя като торпила.
13.1016
Лятната вечер бе започнала да се раздипля над света и да го обгръща в тайнствените си обятия. Далеч на запад слънцето захождаше и последните зари на бързо гаснещия ден се помайваха гальовно върху морето и крайбрежието, върху гордо вдигнатия нос Хаут, който бдеше като строг страж над водите на залива, върху обраслите с бурени скали по целия Сандимаунтски бряг и, най-накрая, но не и на последно място, върху притихналата църква, откъдето току долиташе молитвен вопъл и прокъсваше тишината, зовейки онази, която в своята чистота и бляскаво сияние бе като маяк за вечно блъсканото от бури човешко сърце, Лева Мария, звезда на морето.
Трите приятелки бяха седнали върху скалите и се любуваха на припадащия здрач; вечерният въздух бе свеж, но не хладен. Те много често обичаха да идват тук, в любимото си кътче, за да си приказват тайни неща край блесналите талази, да обсъждат женски въпроси, Сиси Кафри и Еди Бордман с бебето в количката, и Томи и Джаки Кафри, две ситни къдравокоси хлапета, облечени в моряшки костюмчета и съответно с капитански шапки, върху които бе изписано името на кораба Белайл. Томи и Джаки бяха близнаци, навършили има-няма четири годинки, понякога много палави и разглезени близнаци, но общо взето, мили малчугани с грейнали смешни личица и много сладки муцунки. Играеха си в пясъка с кофички и лопатки, строяха замъци, както обичат да правят децата, или пък ритаха голямата си цветна топка, истински щастливи земни твари. Еди Бордман буташе напред-назад количката с бузестото бебе, а младият джентълмен вътре гукаше от удоволствие. Той беше само на единайсет месеца и девет дни и макар че още не бе проходил, вече се мъчеше да избърборва първите си, съвсем неразбираеми бебешки думи. Сиси Кафри се наведе над него да пощипне дебелите му бузички и малката трапчина на брадичката му.
— Хайде, бебчо — рече му Сиси Кафри. — Кажи, ама силно и ясно: дайте ми водичка.
И бебето изпапагалства след нея:
— Айте ичка.
Сиси Кафри гушна малкото бебе, притисна го до себе си, защото тя много обичаше деца и проявяваше голямо търпение към тях. Например никой не бе в състояние да склони Томи Кафри да си вземе рициновото масло, той позволяваше само на Сиси Кафри да щипне нослето му, докато гълта, защото тя му обещаваше след това хрупкав крайшник от черен хляб, топнат в златист сироп. Как само умееше да убеждава това момиче! А бебчето сега беше по-сладко и от ангелче, истинска картинка, особено с новото си бродирано лигавниче. Сиси Кафри нямаше нищо общо с такива разглезени красавици като Флора Макфлимзи, ама нищо! По-сърдечно момиче не се е раждало на земята, черните й като на циганче очи винаги сияеха лъчезарно, а червените й като зрели череши устни бяха винаги готови с някоя игрива закачка, по-гальовно и засмяно създание тук не бяха виждали. Еди Бродман също се изсмя на бебешкото бръщолевене на своето братче.
1016
Навзикая
Време на действието: осем часът вечерта. Място: скалите край брега Сандимаунт, където Стивън се бе разхождал тази сутрин в епизод „Протей“. Блум току-що е приключил посещението си при вдовицата госпожа Дигнъм и е отишъл на същия пясъчен бряг, точно под стената на Лий Теръс. Орган: очи, нос. Изкуство: рисуване. Цвят: сиво, синьо (синьото е цветът на красотата, целомъдрието и вярната любов, то е атрибут на Дева Мария). Символ: девица, онанизъм, лицемерие. Техника: тумесценция, детумесценция.
Тук Джойс пародира стила на евтините женски списания и комерсиални любовни романчета, описвайки мислите на едно необразовано момиче. Преобладават сатирата и патосът.
Съответствия: Църквата „Морска звезда“ — страната на феаките; Гърти — Навзикая.