Близнаците отново се заиграха, забравили за сдърпванията си, защото дертовете на детството са мимолетни като летен дъжд. Сиси продължаваше да бди над бебето Бродман и да го гъделичка, а то взе да гука щастливо и да пляска с бебешките си кунки във въздуха. Я да видим кой го няма, извика му тя и се скри зад гюрука на количката, а Еди го попита къде изчезна кака Сиси и тогава тя си подаде главата и извика ей ме на! — и, иска ли питане, на бебока това много му хареса. А после взе да го учи да казва папа.
— Кажи, мъничкото ми, кажи па-па. Ей така: па-па-па-па-па-па-па.
И той много се напрегна, за да повтори след нея, тъй като беше изключително интелигентен за своите единайсет месеца, това всички го твърдяха единодушно, както и доста едър за възрастта си, пък и пращеше от здраве, беше същинско съкровище във вързопче и един ден, в това спор нямаше, щеше да стане велик човек, така разправяха.
— Ха-па па ха паха.
Сиси избърса мъничката му устица с вече олигавения лигавник, настани го да седне по-изправен в количката и отново да каже не хапа, а папа, но точно когато взе да развързва повоите му, изкрещя ядосано, Боже Господи, защото бе прогизнал от мокротия, затова сгъна одеялото надве, обърна го откъм сухата му страна и пак го пъхна под него. Разбира се негово величество бебокът се разбунтува при тези тоалетни формалности и обяви негодуванието си на всеослушание:
— Уаааа, уаааааааа, уааааа.
Две големи красиви сълзи проправиха пътечка надолу по бузите му. Беше безсмислено да се утешава с не, бебчо, недей мило, нито да му викаш гъди-гъди, нито къде лази мишка, ала Сиси винаги измисляше нещо в такива случаи и този път набута в устата му цицката на шишето-биберон и младият варварин млъкна на мига.
Гърти се молеше мислено час по-скоро да махнат това врескало оттук, защото й действаше на нервите и вече не издържаше, както и онези две джеремета близнаците. Бе зареяла поглед към морето в далечината. Приличаше й на тротоарните рисунки с цветни тебешири, които правеше онзи мъж, и колко жалко, че ги оставяше да бъдат стъпкани и изтрити; вечерта пристъпяше заедно с неизменните облаци и фарът Бейли запали светлините си на нос Хаут, долиташе музика, както и аромат на тамян откъм черквата, полъхваше на мимолетни пориви. И докато съзерцаваше хоризонта, сърцето й не спираше да тупти забързано. Да, той гледаше именно към нея и погледът му бе някак многозначителен. Очите му я прогаряха така, сякаш искаха да стигнат до същността й, да прочетат душата й. Бяха прекрасни очи, невероятно изразителни, но дали заслужаваха доверие? Хората са толкова необясними. Ето, можеше от раз да каже, съдейки по тъмните му очи и по бледото му лице на интелектуалец, че е чужденец, досущ като онази снимка на Мартин Харви, идолът на всички матинета, с изключение на мустаците, разбира се, които тя предпочиташе, защото не беше маниачка на тема театър като Уини Рипингъм, която настояваше двете винаги да се обличат еднакво като в някаква си пиеса, но от мястото, където седеше, не можеше да види дали носът му е орлов или леко retrousse1018. Носеше траур, това се виждаше, и обсебилата го дълбока скръб се четеше по лицето му. Какво ли не би дала да научи какво му се е случило. Той я гледаше изпитателно, съсредоточено и неподвижно; видял е как ритна топката, а вероятно щеше да види и лъскавите метални катарами на обувките й, ако се бе сетила навреме да седи с подпрени на палци ходила. Много се зарадва, че нещо я бе накарало да си обуе тънките копринени чорапи тази сутрин, като си мислеше, че може да срещне Реджи Уайли, макар че нямаше никаква надежда. Но ето, случи й се това, за което толкова често си бе мечтала. За нея то имаше голямо значение и лицето й засия, защото него искаше тя, защото усещаше инстинктивно, че той бе по-различен от другите. Самото сърце на момичето-жена литна към него, нейния отдавна бленуван съпруг, защото на мига разбра, че това бе именно той. И да е грешил, по-малко е било, отколкото грешили са към него, виждаше се, че е по-достоен за съчувствие, нежели за обвинение, но и да беше най-големият грешник, виновник, престъпник, пак пет пари не даваше тя, нека кой каквото ще да си мисли. Дори да беше протестант или методист, лесно щеше да го покръсти в правата вяра, стига да я обича истински. Има рани, които се лекуват единствено с балсама на сърцето. Тя бе жена и отгоре, а не като ония вятърничави, неженствени момичета, които бе познавал досега, онези колоездачки1019, които гледаха да разголят на показ онова, което нямат, докато тя, тя копнееше всичко да научи, всичко да прости, само веднъж да успее да го накара да се влюби в нея и да захвърли старите си спомени в забвение. Тогава може би той ще я прегърне нежно като истински мъж, силно ще притисне крехкото й тяло към себе си, ще я люби, неговото, само негово момиче, за него единствено отредена.
1019
През 1904 г. жените на колело са били скандална гледка, най-вече защото се виждали прасците им.