Прибежище за грешници. Утешителка на оскърбените. Ora pro nobis1020. Правилно е казано, че който се моли в нозете й с вяра и постоянство, никога не ще се изгуби, не ще бъде низвергнат; и правилно е казано още, че тя е рай прибежен за душите оскърбени, защото сама е познала седемте скърби, пронизали собственото й сърце. Гърти можеше да си представи цялата картина в църквата с грейналите стъклописи на прозорците свещите, цветята и сините хоругви на различните братства на Пресветата Дева, и отец Конрой, който помага на каноника О’Ханлън в олтара, като все влизаше и излизаше с разни утвари, принасяше ги със смирено сведени очи. На същински светец приличаше, а и в неговата изповедня беше така тихо, чисто и тъмно, ръцете му бяха като от бял восък, и ако някога стане доминиканска монахиня, от онези, дето ходят в бели одежди, със скапуларий през рамо, тогава той може да идва в манастира и да я посещава за празника на свети Доминик. Беше й казал навремето, когато му сподели, че й е дошъл, и казвайки му, от неудобство се изчерви до корена на косите си, не вярваше, че той ще разбере, ала той й отвърна да не се безпокои, защото това е просто гласът на природата, че ние всички сме подвластни на нейните закони, тъй рече, че в този живот, пък и в другия, туй не е грях, защото това ни е завещано от самата женска природа, тъй както Господ Бог я е сътворил, после додаде, че дори нашата Пресвета Дева сама казала на архангел Гавриил нека ми бъде според както Си казал, нека ми бъде по думата Ти. Той беше толкова благ и свят и затова тя често се замисляше дали да не му ушие калпак за чайника, с рюшчета по края и с избродирани цветя, или да му подари часовник, ала беше забелязала, че си има часовник, стоеше на лавицата над камината: в бяло и златисто, и едно канарче, което се показваше от малката си къщичка, за да изчурулика колко е часът, отиваше там с цветя по време на четирийсетчасовото бдение1021, защото й беше трудно да измисли някакъв подарък, може би албум с цветни илюстровани картички с изгледи от Дъблин или някое друго място.
Досадните дребни джеремета близнаците пак започнаха да се джавкат и Джаки хвърли топката надалеч към морето и двамата се втурнаха подире й. Маймунчета същи, книга не знаят да отворят. Трябва да изядат по един здрав пердах, че да се научат къде им е мястото — и двамата! Сиси и Еди панически викнаха подире им да се връщат веднага, защото се бояха, че приливът може да ги залее ей сегичка и да ги отнесе.
— Джаки! Томи!
Кой ти слуша! Никакво внимание, все едно на стена говориш! Тогава Сиси рече, че за последен път ги извежда навън. Скочи, пак им извика и хукна надолу по склона, профуча покрай него, отметна назад коси с доста приличен цвят, ала не много гъсти, а и как да са гъсти, като непрекъснато ги цапотеше с каквото й падне, вечно втриваше нещо в главата си и не помисляше да си пусне дълга коса като другите, защото с какво иначе да привлече вниманието към себе си. Тичаше с широки крачки като гъсок и много чудно, че не успя да сцепи прекалено тясната си пола, защото Сиси Кафри си беше истинска мъжкарана, отракано парче, и не пропускаше случай да се изфука, пък и умееше да тича бързо, но сега нарочно се кълчеше, за да може той да види края на фустата и кльощавите й крака колкото е възможно по-нагоре. Ако се случеше сегичка да се спъне в нещо и ненадейно да се преметне презглава, щеше да й бъде за урок, задето се бе качила на тези високи френски токове, само и само да изглежда по-висока. Да се пльосне по очи, това й трябва! Чудна картинка ще се получи! Едно очарователно демаскиране пред очите на джентълмена.
Кралицо на ангелите, кралицо на патриарсите, кралицо на пророците, на всички светии, молеха се те, кралицо на най-святата молитвена броеница1022, а после отец Конрой подаде кадилницата на каноника О’Ханлън и той сложи вътре тамян и прекади Светите дарове, а Сиси Кафри хвана близнаците и ръцете я засърбяха да ги зашлеви едно хубаво, но не го направи, защото си помисли, че господинът може да я гледа, ала самата фина е, че никога в живота си не е правила по-голяма грешка, тъй като Гърти и без да гледа, виждаше, че той не откъсва очи от нея, а после каноникът О’Ханлън върна кадилницата на отец Конрой, коленичи, вдигна очи съм Светите дарове, а хорът запя Tantum ergo1023, а тя си тактуваше с крак, докато музиката се усилваше и притихваше точно при Tantumer gosa cramen turn1024. Цели три шилинга и единайсет пенса плати за онези чорапи в Спароус на улица Джордж във вторник, не, в понеделник преди Великдена, ама нямаха никакъв дефект, и точно тях гледаше той сега, тънки, фини, а не като другите й, всекидневните, дето на нищо не приличаха (виж ти каква нахалница!), добре че той имаше очи сам да види и да различи.
1021
Времето, което Иисус прекарва в гроба преди Възкресението. При католиците този ритуал се празнува през цялата година, а не само по време на Христовото Възкресение, тоест Великден.
1022
Цитирана е литанията на св. Дева Мария, която обикновено се казва като вечерна молитва. Повечето от наименованията на Девата в нея са взети от „Песен на песните“, например „мистична роза“, „кула от слонова кост“, „чертог от злато“, „утринна звезда“ и др.
1024
Така Гърти Макдауъл чува началните думи на горепосочения химн, които са: Tantrum ergo sacramentum — Ето го великото тайнство (лат.)