Еди се стягаше да си тръгват, понеже бе крайно време, и Гърти забеляза, че лекият намек, който бе подхвърлила, е попаднал в целта, защото по брега ги чакаше дълъг път, докато стигнат до мястото, където количката можеше да се избута нагоре, и Сиси взе шапките на близнаците, среса косите им, пооправи, разбира се, и собствената си прическа, а каноникът О’Ханлън изправи снага във филона си и сръчка отец Конрой по врата да му подаде листовете, от които да чете, и той изчете Panem de coelo praestitisti1025, а Еди и Сиси през цялото време си говореха за времето, обърнаха се и към Гърти, ала тя не можеше да им отвърне със същото, а само с убийствена учтивост, когато Еди я попита дали още тъгува по изгубения си любим, с което направо я срази. Гърти премига смутено. Очите й заискриха с леден блясък, зад който се криеше неизмеримо презрение. Заболя я. О, това я засегна дълбоко, защото Еди умееше много спокойно и уж небрежно да казва неща, с които знаеше, че ще я уязви, досущ като някоя зловеща вещица, каквато си и беше. Гърти бързо разтвори устни да оформи думата, ала едва успя да преглътне сълзите си, които стягаха гърлото й; така крехка, така съвършена, така красиво изваяна беше тя, момиче, за което би могъл да си мечтае всеки художник. Той, разбира се, нехаеше, и представа си нямаше колко много го обича тя. Безотговорен измамник, своеволен и лъжовен като всички мъже, той не би могъл да разбере какво е означавал за нея, и ето че сините й очи за миг плувнаха в парещи сълзи. Приятелките й я гледаха изпитателно и безжалостно, но тя бързо се стегна и погледът й засия с измамно безгрижие, о, как копнеел: да им натрие носа.
— О! — отвърна им Гърти със светкавична бързина, изсмя се и отметна назад гордата си глава, — нали е високосна година, значи мога и сама да хвърлям мрежите си накъдето пожелая.
Думите й прозвучаха с кристална яснота, по-звучни и от гукането на гълъб-гривяк, и като с нож прерязаха тишината. Нещо в младежкия й глас подсказваше, че не е момиче, с което можеш да си играеш безнаказано. А що се отнася до господин Реджи с неговото вечно перчене и, разбира се, пари зад гърба си, нищо не й костваше да го зареже от раз и толкоз, защото е боклук, и за нищо на света не би се отметнала от решението си, дори ще скъса глупавата картичка, която й бе изпратил, на десетина най-ситни късчета. А след това, само да посмее отново да интимничи и да й се натрапва, тогава ще го погледне с едно толкова добре премерено презрение, че ще го смрази на място. Физиономията на недораслата дребна госпожица Еди увисна унило и Гърти не можеше да не забележи как помръкна като буреносен облак, макар и да знаеше, че отвътре кипи и беснее, ала не го показваше, малката мръсна кучка, защото стрелата я удари право в целта, в нейната долна и крайно недостойна ревност, а и двете знаеха много добре, че Гърти е доста по-различна, че живее в свой свят, че не е като тях, и също така, че има един, който разбира това и го вижда, да, това е положението, харесва ли им или не, налага се да го преглътнат, друго не им остава!
Еди изправи бебето Бродман в количката, приготви го за тръгване, а Сиси прибра топката, лопатките и кофичките, тъй като беше крайно време, Сънчо вече бе тръгнал към децата по къщите и по-специално към младия господар, Бродман младши, а Сиси му каза, че трябва да побързат, защото се мръква и на бебето му се нани, дето е толкова сладко, като картинка е, и какви засмени очички е ококорило, и Сиси го смушка на шега, боцна го в издутото коремче, а бебето, без много да му мисли, сефтоса новото си лигавниче с прясна порция слюнки.
— О, не! По дяволите! — възнегодува Сис. — Оплеска лигавника.
Наложи се да обърне внимание на това малко contretemps1026, но за нула време успя отново да въведе ред и порядък.
Гърти едва сподави неволния си възглас, покашля се нервно, а Еди попита какво толкова има, и Гърти аха да й отвърне нещо, но нали си беше дама до мозъка на костите, отмина го с ненадмината тактичност, като каза, се е заслушала в молитвопението, защото точно тогава екнаха камбаните от църковната кула и огласиха притихналото крайбрежие, тъй като каноникът О’Ханлън се изправи в олтара с раменната си преметка, която отец Конрой му бе сложил върху плещите и даряваше благословия на паството със Светите дарове в ръце.