Колко вълнуваща беше тази гледка на фона на спускащия се мрак, последен поглед към Ерин ти хвърли, напевната мелодия на вечерните камбани, когато от обвитата в бръшлян камбанария панически излетя прилеп, защура се из сумрака на сенките, напред-назад, нагоре-надолу с тънък пронизителен писък на уплаха. А тя вдигна очи към светлините на морските фарове, които блещукаха толкова живописно, че й се прииска да вземе кутия с боички, защото й бе по-лесно да нарисува пейзаж, отколкото портрет, а скоро и фенерджията щеше да тръгне на вечерната си обиколка покрай двора на презвитерианската църква, после по сенчестото авеню Тритънвил, където двойките излизаха на разходка, да пали ред поредом уличните лампи, една от които се намираше близо до нейния прозорец, където Реджи Уайли правеше кръгчета с колелото си със свободен венец, точно както беше чела в онази книга Фенерджията от госпожица Къминс, авторката на Мейбъл Вон и други разкази. Гърти си имаше своите мечти, за които никой не знаеше. Тя обичаше да чете поезия и когато Бърта Съпъл й подари онзи прекрасен споменик с корици в коралов цвят, за да си записва мислите, тя го постави в чекмеджето на тоалетката си, която, макар и да не беше някаква изящна мебел, бе винаги най-педантично почистена и подредена. Именно там пазеше и другите си девически съкровища, гребените с кокалена дръжка, значката с Дева Мария и младенеца, шишенцето розово масло, молива за вежди, алабастровата кутийка, панделките за смяна, които трябваше всеки момент да дойдат от пералнята освен това имаше и някои красиви мисли, записани вътре с лилаво мастило, което бе купила от книжарницата на Хели на улица Дейм, защото смяташе, че и сама може да пише поезия, стига да съумее да се изрази както в онова стихотворение, което толкова много й бе харесало, че си го преписа от вестника, който намери една вечер, захвърлен в зеленчуковите лехи. Идеалът мой, дали това е той? — така се наричаше и беше от Луис Дж. Уолш от Магерафелт1027, а после имаше и нещо за здрач, дали ти нявга? и много често, така се случваше, че красотата на поезията, тъй тъжна в мимолетната си прелест, замъгляваше очите й с безмълвни сълзи и тя ридаеше за това, че годините отлитат, минават покрай нея безвъзвратно, изплъзват й се една по една и поради тоз един-единствен неин недъг знаеше, че няма защо да се бои от съпернички, а това всъщност си бе просто един нещастен случай надолу по хълма Далки и тя винаги се е мъчела да го прикрива. Но чувстваше как на това трябва да се сложи край. Щом усещаше магическото обаяние на неговите очи, значи нямаше защо да се дърпа. Любовта се присмива на ключаря. Тя ще направи голямата саможертва. Само и само да стане довереник на мислите му. За него тя ще бъде най-скъпа в целия свят и дните му ще позлати с неземно щастие. Но съществуваше и този най-важен от въпросите, защото тя умираше от любопитство да научи дали е женен или вдовец, загубил жена си, или пък го бе сполетяла някаква друга трагедия, като онзи благородник със странното име от страната на песните1028, който трябвало да я изпрати в лудница, да бъде груб към нея, ала подтикван единствено и само от любов. Но дори ако — какво тогава? Има ли значение? Но нали вродената й изтънченост се отдръпваше инстинктивно от всичко грубо и недодялано. Тя ненавиждаше онези хора, като пропадналите жени например, които кръстосваха алеята с квартири под наем край река Додър, излизаха с наблизо разквартируваните войници или с всевъзможни други натрапници, без да мислят за моминската си чест, като позорят целия женски род, а после, както често се случва, приключваха в полицейския участък. Не, не: за нищо на света! Те ще си останат просто добри приятели, като големия брат и неговата по-малка сестра, без онова другото, въпреки условностите на Обществото с главно о. Може би скърбеше за някоя голяма своя стара любов. Ала тя бе сигурна, че умее да разбира. Ще се опита да разбере и него, въпреки че мъжете са толкова различни. Старата любов, тя чака, очаква с протегнати напред белеещи се ръце, със сини молещи очи. Ти, мое сърце! Тя няма да се прекърши, ще следва своята любовна мечта, повелите на сърцето, които й нашепват, че той целият е неин, единственият мъж в света единствено за нея, защото любовта е вещ водач. Нищо друго няма значение. Да става каквото ще, тя ще стане буйна, безразсъдна и свободна.
1027
Известен стихоплетец и съученик на Джойс. Магерафелт е селце на брега на езерото Ней в североизточна Ирландия.