После всичко се стопи, изчезна като роса в сумрака: тишина навред. Ах! Тя го погледна крадешком, докато се привеждаше напред, плах припрян поглед на тягостна боязън, на срамежлив упрек, под напора на който той се изчерви като момиче. Той отново се облегна на скалата там отзад. Леополд Блум (защото това беше именно той) стои безмълвен, със сведена глава пред тези момичешки безхитростни очи. Какво животно се оказа! Така да я засегне. Една невинна и неопетнена душа го зове и умолява, а той, кибик нещастен, как й отвръща на това? Мерзавец значи. Точно той от всички хора! Ала в очите му блести безмерно милосърдие, а за него се полага опрощение, макар сгрешил човек, макар извършил тежък грях или от пътя кривнал. Трябва ли едно момиче всичко да си казва? Не, хиляди пъти не и не. Това ще бъде тайна помежду им, само тяхна, сами в заслона на сумрака, наоколо няма жива душа, която да узнае, да ги издаде, само малкият прилеп, дето притихнало пори вечерния покой напред-назад, ала матките прилепи, те не говорят.
Сиси Кафри изсвири с уста, както правят момчетата на футболното игрище, за да се изфука, че е голяма мъжкарана и всичко умее, после се провикна:
— Гърти! Гърти! Тръгваме. Хайде с нас! Там отгоре се вижда по-добре.
На Гърти обаче нещичко й хрумна, една от малките хитрини на любовта. Пъхна ръка в джобчето на блузата си, извади лигнинената кърпичка и му помаха в ответ, без да му дава друг знак, после я пъхна обратно. Дали пък не е твърде далеч, за да. Тя се изправи. Това за довиждане ли беше? Не. Просто трябва да върви, но двамата отново ще се срещнат, там, и тя точно за това ще си бленува дотогава, до утре, потънала в мечтания за вчерашната вечер. Изпъна снага в цял ръст. Душите им се срещнаха в елин последен продължителен поглед, а очите, които стигаха чак до сърцето й, грееха със странен блясък и ето че се впиха с омая в миловидното й като разцъфнало цвете лице. Усмихна му се плахо, вяло, блага усмивка на великодушно опрощение, усмивка на мъчително преглътнати сълзи и така се разделиха.
Бавно, без да се обръща назад, тя тръгна по неравния бряг към Сиси, към Еди, към Джаки и Томи Кафри, към малкото бебе Бродман. Беше се свечерило, а пясъкът бе пълен с камъни и клечки, с хлъзгави водорасли. Тя крачеше със смълчано, сдържано достойнство, така типично за нея, но и някак много внимателно, полекичка, защото Гърти Макдауъл беше…
С неудобни обувки ли? Не. Беше куца! О!
Господин Блум я изгледа, докато се отдалечаваше куцешком. Клетото момиче! Значи затова я бяха зарязали, като хукнаха да гледат фойерверките. Беше си помислил, че има нещо странно във вида й. Изоставена красавица. У жената такъв един недъг изглежда десет пъти по-лош. Но прави хората вежливи. Добре, че не знаех, докато ми се докарваше. И пак, каква похотлива палавница се оказа! Не че имам нещо против. От чисто любопитство винаги — както и с калугерка, или негърка, или очилато девойче. Онази късогледата е също деликатна. Предполагам, че е пред месечен цикъл, тогава стават лесно възбудими. Днес имам ужасно главоболие.
Къде оставих писмото? Да, добре. Мъчат ги всевъзможни налудничави щения. Лижат пенита и пенсове. Едно момиче от метоха Транкила, каза ми го онази монахиня, обичало да души миризмата на нефт. Предполагам, че девствениците в крайна сметка полудяват. Сестро? На колко жени в Дъблин им е дошло днес? На Марта като нищо. Нещо витае във въздуха. Трябва да е от луната. Но тогава защо всички жени нямат менструация едновременно, искам да кажа, в крак с луната? Май зависеше от това кога са родени. Или пък тръгват заедно от стартовата линия, а после графикът се разцентрова. На Моли и Мили понякога им съвпада. Както и да е, нали се възползвах от случая. Добре, че не го направих в банята тази сутрин над глупавото й, бих искала да те накажа, писмо. Наваксах си отчасти с онзи трамвай сутринта. Само дето мошеникът Маккой ме спря, и то без да има какво да ми казва. Жена му с турнето в провинцията, куфарът, пискливият й луничав глас. Благодаря за дребната услуга. И евтино при това. Винаги на ваше разположение. Защото сами си го просят. Имат вроден ищах. На стада, на стада се изливат от канторите всяка вечер. Но по-добре не рискувай. Ако се случи да не са на кеф, на теб си го изкарват. Жива риба, живо уловена, насам! Жалко, че няма как да се видят отстрани. Мечтания за издут до пръсване маркуч. Къде беше това? А, да. Мутоскопските1031 картини на улица Кейпъл: само за мъже! Любопитният Том, всички си падат по еротични сценки. Шапката на Уили и какво правеха момичетата с нея. Дали наистина са заснети или всичко е нагласено? И дамското бельо върши същата работа. Опипваш извивките под домашния пеньоар. И това им стига да се възбудят. Цялата белея, ела ме омърси. А те пък как обичат да се контят една друга за жертвоприношението. Мили умираше да се издокара с новата блуза на майка си. Отначало. Какво ли не слагат по себе си, за да има какво да събличат след това. Моли. Защо ли й купих онези виолетови жартиери? А и ние не падаме по-долу: вратовръзката, която носеше, прекрасните му чорапи и обърнатите маншети на панталона. И чифт гетри, онази вечер, когато се видяхме за пръв път. Прекрасната му риза блестеше от белота под неговите къдри какви? Смолисточерни. Ами какво ще стане, ако всяка жена губи от чара си с всяка игла, която сваля от дрехите си. Забодени с игли. О, Мери на гащите иглата си изгуби. Издокарват се така, че акъла да ти вземат. Модата е част от тяхното очарование. Тъкмо влязат в крак с нея и тя вземе, че се промени. Но в Изтока не е така: Мария, Марта: и сега, и тогава. Разумна оферта, не е за изпускане. Нито за избързване. Бързат само на сбогуване. Никога не забравят среща. И как умеят да налучкват. Вярват в случайността, защото самите те са като нея. А другите, които са останали на сухо, веднага гледат нещо да й се присмеят. Ами приятелките съученички, вечно прегърнати, или с преплетени пръсти, все се целуват и си шепнат безсмислени тайни в манастирската градина. Монахините с бледи като восък лица, с прилепнали шапчици, с молитвени броеници, насам-натам, отмъстителни и зли, задето изпускат нещото, не могат да го имат. Бодлива тел1032. Не забравяй, пиши ми. Аз също ще ти пиша. А няма ли? Моли и Джоузи Пауъл. Но само докато се появи господин Половинката-ми, после от дъжд на вятър. Жива картинка! О, погледни, прави Боже, кой е това! Как си? Как я караш? Какво правиш? Целувка, ах, колко ми е приятно, целувка и чао! Вечно една друга кусури си намират. Ах, прекрасно изглеждаш. Сродни души, непрекъснато си показват зъбите, уж в усмивка. Колко зъба са ти останали в устата? А щипка сол няма да си подадат при нужда.
1031
Мутоскопът е тип прост кинематограф, при който картините са неподвижни, но при въртенето на апарата създават впечатление, че се движат.
1032
Тук Блум очевидно се сеща за погрешното, но широко разпространено вярване, че бодливата тел била измислена от садистично настроени калугерки.