О, направил го е с нея. В нея. И тя. Стореното — сторено.
Ох!
Господин Блум внимателно приглади влажната си риза. О, Господи, тази малка куца харпия. Започвам да усещам онази лепкава студенина. Вторичният ефект не е много приятен. Какво да се прави, трябва някак да се преглътне. На тях нищо им няма. Може би дори се чувстват поласкани. После право у дома, топлата попара за вечеря, коронните молитви с децата. Не е ли така? Като я видиш в такава светлина, и всичко ти се отщява. Нужни са повече декори, руж, костюми, заучени пози и музика. Името също е важно. Любовта на актрисите. Нел Гуин, госпожа Брейсгърдъл, Мод Бранскум. Завесата се вдига. Сребърно лунно сияние. Появява се девойка с дълбоко разчувствана гръд. Любов единствена, с целувки обсипи ме. Въздействено. И силата, която вдъхва на мъжа. В това е цялата тайна. Добре, че си пуснах водата на излизане от Дигнъм. От сайдера беше. Иначе нямаше така да ме пришпори. След това обаче, велико облекчение, ще ти се да запееш. Lacaus esant taratara1034. Да речем, че я бях заговорил. За какво? Това е лоша идея, ако предварително не си си наумил как да приключиш разговора. Попиташ ги нещо, а те ти отвръщат с въпрос. Приклещват те, няма накъде да мърдаш. Разбира се, би било чудесно, ако кажеш добър вечер и видиш, че тя ти е навита: добър вечер. Ами в оная черна нощ на Апиевия път, когато насмалко да налетя на госпожа Клинч, О! — защото я взех за. Пфу! Ами момичето на улица Мийд онази нощ. Всичките мръсотии, които я накарах да ми наговори, не трябваше да го правя. Повтаряше като откачена за гъза, за гъза. Малко вероятно е да попаднеш на някоя, която. Ало! Ей, ти! Сигурно е ужасно за тях да те молят и кандърдисват, а ти — никакво внимание, поне докато претръпнат. И после, представи си, взе да целува ръката ми, когато й дадох два шилинга повече. Като машини са. Натискаш копчето и птичката зацвърчава. Поне да не ме беше наричала сър през цялото време. О, устните й в мрака! Женен мъж с неомъжена девойка! Това страшно им харесва. Да отнемат мъжа на някоя съпруга. Дори само на думи, пак им е приятно да го чуят. С мен е точно обратното. Винаги гледам да се покрия, ако ми налети съпруга на мой приятел. Все едно да ядеш от чужда чиния. Онзи в Бъртън днес дето, целият омазан, дъвчеше хрущяли. Френското писъмце1035 е още в джоба ми. Причина за половината ми неприятности. Ала за всеки случай, нали така? Влез. Всичко готово. Ама заспах. Какво! Най-лошо е в началото. Как само започват да се отмятат, като се окаже, че не това са си представяли. Мигом изместват разговора в друга плоскост. Питат те дали обичаш гъби, защото веднъж познавала един господин, дето. Или питат какво се канеше да каже онзи, който изведнъж премисли и млъкна. Но ако реша да свърша работата докрай, защото, да речем, ми се ще. То така и си беше. Ама и на нея. Първо я засегни с нещо. После вземи да се извиняваш. Преструвай се, че страшно я искаш, а после великодушно се отказваш от услугите й, заради самата нея. Това ужасно ги ласкае. През цялото време сигурно си е мислела за някой друг. Какво от това? Сигурно, защото говореше много смислено, той, той, та той. Още при първата целувка и са готови. Това е най-удачният момент. Нещо в тях пламва. Размекват се, вижда се по очите им — потайни, многозначителни. Всичко първо е най-добро. Помнят го до края на живота си. Моли и лейтенант Мълви, който я целунал под Мавърския зид до градината. Била на петнайсет, така ми каза. Но вече с добре развити гърди. После заспала. След благотворителния прием в Гленкри, когато пътувахме за вкъщи през хълмовете на Федърбед. Скърцаше със зъби, докато спеше. Кметът й бе хвърлил око. Вал Дилън. Страдаше от апоплексия.
Ето я, тръгна подире им и тя да гледа фойерверките. Моите фойерверки. Ту се вдига кат’ ракета, ту виси като сопол. А ситните, май бяха близнаци, чакат да стане нещо интересно. Все искат да пораснат големи. Да обличат дрехите на мама. Има време, докато проумеете криволиците на света. И онази смуглата с рошавата буйна коса и негърски бърни. Знаех си, че умее да свири с уста. За тая работа устните имат значение. Като при Моли. Защо ли онази тузарска курва в Джаметс носеше воалетка до носа? Извинете, бихте ли ми казали колко стана часът? Ще ти покажа колко ми стана, ако дойдеш с мен в тъмната уличка отзад. Повтаряй конфитюр и коафьор по четирийсет пъти всяка сутрин — само това помага при дебели бърни. И колко ласкаво се държеше с малкия. Отстрани играта се вижда най-добре. Не ще и дума, инстинктивно усещат птиците, животните, бебетата. Това им е в кръвта.