Выбрать главу

Тръгна по плажа, но не се обърна да погледне назад. Не иска да ми направи това удоволствие. Момичета, красавици на плажа край водата. Имаше хубави очи, бистри. Бялото на очите ги прави да изглеждат такива, много повече отколкото зеницата. Дали разбра, че аз? Разбира се. Като котка, която клечи точно на един отскок разстояние от кучето. Жените винаги странят от такива като нашия Уилкинс от гимназията, който рисуваше Венера, извадил всичките си вересии на показ. Може ли това да е невинност? Клетият идиот! На жена му хич не й беше лесно, голям зор видя с него. Няма такава жена, която неволно ще седне върху пейка с надпис Пази се от боята. Навсякъде имат очи, и на гърба. Под леглото поглеждат да проверят и това, дето го няма. Много обичат нещо да ги уплаши, да ги стресне. Остри бодли са те. Когато веднъж подхвърлих на Моли какъв красавец е онзи мъж, ей там, на ъгъла на улица Къф, помислих, че ще го хареса, тя веднага разбра, че едната му ръка е с протеза. Така се и оказа. Откъде имат такива способности? Машинописката на Роджър Грийн винаги изкачваше стъпалата по две наведнъж, за да й личи ищахът. Така се предава от баща на майка, исках да кажа на дъщеря. Вродено им е. Мили, например, залепва изпраните си носни кърпи върху огледалото, за да не ги глади. Най-доброто място за окачване на реклама, ако се отнася до жени, е огледалото. А когато я изпратих до бояджийницата на Прескът за шала на Моли, между другото, трябва да подновя тази реклама, бе скрила парите в чорапите си. Малка хитруша! На никого не казах. А как изящно носеше тежкия пакет, сякаш е перушинка. Такива хлапачки привличат мъжете. Като й се зачервят пръстите, вдига едната си ръка и я разтърсва във въздуха, за да се оттегли кръвта. От кого е научила всичко това? От никого. Дойката ми казваше да правя така. О, не знаят ли? Едва тригодишна и вече се кипреше пред тоалетката на Моли, тъмно преди да се преместим от улица Ломбард Уест. Имам хубаво лице. Мълинджър. Кой знае? Така върви светът. Млад студент. Стъпила е на краката си, не куца като онази. И все пак още е млада и неопитна, може лесно някой да й хвърли око и да я подлъже. Господи, целият съм мокър. Ах, онази малка харпия. Закръгленият й прасец. Копринени чорапи, опънати до пръсване. Не като онази повлекана днес. В компанията на А. Е. Със смъкнати чорапи. Или онази на улица Графтън. С белите. Уф! Дебели глезени като диреци.

Пръсна се нова ракета, разпращя се, размята бързострелни искри. Стопи се съскаво. Сиси и Томи изтичаха да я видят, а Еди подире им с количката, после Гърти, още не беше стигнала завоя при скалите. Дали ще свари? Гледай! Гледай! Виж! Огледа се. Подуши миризма на лук1036. Скъпа видях ти катеричката. Всичко видях.

Боже Господи!

Въпреки това хубаво ми стана. Така се бях скапал след Кърнан, след Дигнъм. За облекчението туй — благодаря! От Хамлет беше, нали? Господи! Всичко се разбърка в едно. Огромно вълнение. Като се изпъна назад, усетих как нещо ме преряза, стисна ме за гърлото. Трапчинки и къдрици завъртат ми главата. Значи правилно се пее в песента. Можех и повече да се орезиля. Вместо да няма за какво да си говорим. Тогава всичко ще ти кажа. Това между нас си беше истинско общуване, нещо като език. Или не? Напротив, ето, наричаха я Гърти. Но може и да е измислено име, като моето в адреса на Долфинс Барн, което използвам за прикритие.

Моминското й име бе Джемайна Браун, с майка си живееше къде? В Айриштаун.

Май мястото ме накара да се сетя за това. Всичките са един дол дренки. Бършат си писалките в чорапите. Но топката се търкулна и спря точно в нейните крака, сякаш бе разбрала. Нищо не става току-така, има си крушка опашка. Разбира се, още в училище ме нямаше по хвърлянето. Все накриво мятах. Жалко, че всичко това продължава само няколко години, докато се омъжат и задомят; после започват миене, готвене, бебето да се изчишка и ах, колко скоро на татко панталоните ще станат и на Уили, търкат с хума за по-чисто, после бебето да се изака. Няма отдих, няма за тях лека работа. Но това ги спасява. Заглавиква ги да не мислят за проблемите. Природа. Къпят деца, мият мъртъвци. Дигнъм. Детските ръчички все около врата им. Главички колкото кокосов орех, като на маймунчета, отпърво черепът им зее незатворен, пеленките им миришат на вкиснато, повоите — на извара. Не биваше да му даваш празна цицка да суче. Напълни я с вятър. Госпожа Бофоа, Пюърфой. Трябва да се отбия в болницата. Дали сестра Калън е още там? Тя наминаваше нощем, когато Моли свиреше в Двореца на кафеджиите. А и младият доктор О’Хеър, забелязах как му четкаше балтона. Госпожа Брийн, и госпожа Дигнъм, и те някога са изглеждали така, прекрасни партии за женитба. Най-зле е нощем, каза ми веднъж госпожа Дъгън, още като живеехме в Сити Армс. Мъжът се валя пиян-залян в собствения си бълвоч, вони на кръчма като пор. И цяла нощ тази миризма те блъска в ноздрите, смрадта на спареност и спирт. А на сутринта те пита: снощи бях ли къркан? Ала да упрекваш съпруга си, е недопустима политика. Стига й блудният син да се завръща. Вкопчили са се един за друг като удавници. Вината може би е и в жените. Виж, в това отношение Моли бие всички по точки. Защото носи кръвта на юга. Мавърската. Пък и формите й, фигурата й. Ръцете му заопипваха пищните й форми1037. Сравни я за миг с онези другите. Все жени, затворени вкъщи, стискат зъби, скътали в сърцето си по една позорна семейна тайна. Позволете ми да ви представя моята. И избутват напред невзрачно същество, дори не знаеш как да я наречеш. Винаги можеш да откриеш слабото място на мъжа, като видиш жена му. И все пак има съдба в тая работа, във влюбването. Винаги таят ревностно пазени тайни помежду си. А и какви мъже има, готови зян да станат заради една жена. Гледаш ги дребни миньончета, метър нямат, ама с мъже се сдобили. Бог тъй ги сътворил, после с еш ги сподобил. Понякога децата излизат по-свестни. Два пъти по нищо прави нещо. Или пък седемдесетгодишен имотен дъртак се жени за росна, румена девойка. През май сватба вдигат, през декември от скука съклетясват. Тази мокротия е ужасно неприятна. И лепкава. Долната ми кожа още стои дръпната нагоре, не ще да се отпусне. Ще трябва сам да я оправя.

вернуться

1036

Изразът идва от виц за мъж, който държал жените настрана от себе си, като ядял лук, докато накрая попаднал на жена, за която тази миризмата била най-възбуждащото нещо.

вернуться

1037

Тук Блум си спомня изречение от „Сладостите на греха“.